Статуквото няма да помръдне. Поне не скоро. Това е основният извод от приетата в сряда поправка в Закона за съдебната власт (ЗСВ), чиято основна цел беше да гарантира бърза промяна в съдебната система.
Няма да е пресилено да се каже, че правосъдието буквално е потънало в безвремие, след като в последните години и месеци почти всички негови ключови органи и позиции се оказаха с изтекли мандати. Но продължиха да работят въпреки множеството критики, че са лишени от легитимност, и въпреки трупащите се съмнения за политическата им обвързаност. В момента извън законов мандат работят:
- главният прокурор;
- председателят на Върховния административен съд;
- Висшият съдебен съвет;
- Инспекторатът към Висшия съдебен съвет.
На този фон се задава ново управляващо мнозинство с участието на ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС на Ахмед Доган. На теория то пристъпва към властта с намерението да разчупи статуквото по върховете на съдебната система. На практика се очертава друго.
Промените в ЗСВ, приети с подкрепата на ДПС-Пеевски, всъщност не гарантират нито краткосрочна, нито дългосрочна промяна в съдебната власт. Те бетонират управлението на прокуратурата и Върховния административен съд (ВАС) от временни председатели, като дори след махането им оставят възможност да бъдат заменени от техни приближени заместници.
Това ще продължи поне докато парламентът не започне процедура по избор на квотата си във Висшия съдебен съвет (ВСС), с което да се отпуши назначаването на нов състав на съвета. Настоящият вече пресрочи законния с мандат над две години. Изборът на парламентарната квота във ВСС изисква квалифицирано мнозинство от 160 депутати, което в последните години се оказа невъзможно за постигане.
Какво (не) прие парламентът
По силата на новите текстове в Закона за съдебната власт Борислав Сарафов няма да бъде избран за главен прокурор от настоящия ВСС с изтекъл мандат, но няма пречка да бъде избран от следващия му състав.
Сарафов трябва да спре да ръководи прокуратурата като изпълняващ функциите главен прокурор, но това ще се случи едва след шест месеца. Когато този момент настъпи, няма пречка постът да бъде поет временно от някоя от неговите заместнички.
Георги Чолаков също може да продъжи да изпълнява функциите на председател на Върховния административен съд още шест месеца, въпреки че законният му мандат изтече през ноември, а конституцията не позволява да бъде удължаван.
При гласуването на тези промени никой от представителите на новото управляващо мнозинство не взе думата. От парламентарната трибуна говориха само представители на ПП-ДБ и "Възраждане". Именно тези две групи се оказаха в общо малцинство заедно с ДПС-Доган и МЕЧ по няколко предложения, отхвърлени с гласовете на ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС-Пеевски.
Сред неприетите промени бяха:
- забрана вече заемалите постовете на тримата големи да бъдат назначавани за изпълняващи длъжността, какъвто е случаят на Чолаков;
- да се взима предвид вече прослуженото време като изпълняващ длъжността, което би наложило незабавното освобождаване на Сарафов като временен главен прокурор;
- забрана вече назначаван за изпълняващ длъжността да се кандидатира за титуляр, което би елиминирало възможността Сарафов да бъде избран от следващ състав на ВСС;
- забрана заместниците на досегашния изпълняващ длъжността на свой ред временно да поемат поста, което би попречило на някоя от заместничките на Сарафов да го наследи като и.ф.
Мнозинството с участието на парламентарната група на Пеевски позволи само прекратяване на процедурата в този ВСС за избор на главен прокурор с единствен кандидат Сарафов. Ограничен беше и срокът постовете на тримата големи да се заемат от изпълняващ длъжността до шест месеца, но те започват да текат след обнародването на поправката в ЗСВ, а не се броят със задна дата.
"Скачени съдове"
Според политолога и университетски преподавател Милен Любенов дори и новото управляващо мнозинство да събере достатъчно подкрепа, за да задвижи избора на нов ВСС това няма да доведе до реална промяна на статуквото в съдебната власт. Защото самото мнозинство не би имало интерес от такава.
"Управление на ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС на Доган едва ли може да извърши истинска реформа в правораздаването. Напротив, те ще опитат да преразпределят отново тези ресурси по един или друг начин, включително с участието на Пеевски, който ще наднича зад това управление", казва Любенов пред Свободна Европа.
Иван Брегов от Правната програма на Института за пазарни инициативи (ИПИ) също е на мнение, че новата коалиция няма реални намерения да провежда съдебна реформа. По думите му всъщност бъдещото управление представлява политическото статукво, което контролира правосъдието на принципа на "скачените съдове, които постоянно си отливат взаимно властови и финансов ресурс".
"Големият въпрос е кой ще държи папките с компромати. Много добре знаем, че това се случва в прокуратурата. ВАС е изключително важен, защото само в данъчното му отделение се съдържа цялата фактическа обстановка, необходима за потенциално повдигане на обвинения на множество представители на властта. Тези звена са съществените", коментира Брегов.
Брегов добавя, че на този фон настоящият ВСС е демонстрирал силна политическа зависимост, особено при избора и уволнението на бившия главен прокурор Иван Гешев, които се случиха с публичната благословия на ГЕРБ и ДПС. Според него в замяна политическото статукво е осгируло редица облаги за магистратите.
"Зависимостите вече стават с материали на клиента. През държавния бюджет се създаде правило да се получават бонуси за всички в съдебната власт при летен отпуск, при Нова година. Да кажем само, че парите за облекло на магистратите в държавния бюджет за 2024 г. са 150 млн. лв.", казва Брегов с уточнението, че "това е възможност не просто да си купиш влияние, а потенциалнота мълчание" на магистратите.
На този фон прокуратурата и ИВСС не установиха нито един замесен съдия, прокурор и следовател в аферите с брокерите на влияние Петьо Петров - Еврото и Мартин Божанов - Нотариуса. Не се разбра нищо и за евентуалните връзки на двамата с политици.
"При Нотариуса и "Осемте джуджета" не се търгува само кариерно израстване сред магистратите, а и системният абонамент за заплата и повече отгоре на месец. Това са факти, които никой реално не проверява и не разследва, а те показват, че зависимостите са много по-силни, отколкото ние предполагаме", посочва Брегов.
Любенов допълва, че тази обвързаност между политическата и съдебната власти доведе до това на петата година от масовите протести през 2020 г. срещу Борисов и Гешев статуквото да се възпроизведе отново.
"Махалото се върна обратно. За съжаление реформаторските сили нямаха достатъчна подкрепа, а и допуснаха сериозни политически грешки, които върнаха статуквото на власт", обобщава политологът.
Как се стигна дотук
По време на предишното редовно управление на кабинета на Николай Денков, подкрепян от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС, бяха приети конституционни промени, които трябваше да станат основа за мащабна реформа с нов Закон за съдебната власт.
Мнозинството обаче се разпадна преди да бъдат приет подготвения от екипа на тогавашния правосъден министър Атанас Славов законопроект, а след това Конституционният съд (КС) отмени промените в основния закон, свързани със съдебната реформа.
Това се случи в момент, когато съставът на КС беше доминиран от членове, излъчени от парламента с гласовете на ГЕРБ и ДПС и от квотата на президента Росен Плевнелиев от ГЕРБ.
Според Любенов последвалият блокаж на съдебната система е резултат от "борбата на съществуващото олигархично статукво срещу каквато и да е възможност за промяна".
На този фон заявките на задаващото се ново управление, водено от Росен Желязков, за реформи в антикорупционната политика, правосъдието и службите за сигурност по-скоро ще останат само на хартия, прогнозира политологът.
Форум