„Чашата преля. Отдавна преливаше, но този път просто изплиска.“
С тези думи започва разговорът ни с 19-годишната Виктория. Срещаме се в парка до Народния театър в София, в един августовски следобед, в който нищо не би трябвало да се случва.
Виктория е завършила гимназия само преди няколко месеца. Сега е времето ѝ да се вълнува за първата си година като студентка през есента. Предстои ѝ да учи "Кино и телевизия" в Новия български университет.
Вместо това обаче тя е изпълнена с тревога.
Причината е одобрената от Народното събрание забрана в училищата да се разискват въпроси, свързани с ЛГБТ общността (на лесбийки, гей, бисексуални и трансджендър хора). Законодателната промяна, която стана известна като „закон на омразата“, беше приета с огромно мнозинство от депутатите миналата седмица.
С нея се забраняват „пропагандата, популяризирането и подстрекаването“ в училище на възгледи, свързани с „нетрадиционна сексуална ориентация“ - т.е. различна от хетеросексуалната. Според юристи и експерти не е ясно какво точно значи това. Новите текстове могат да доведат до забрана на всякаква възможност за разговор по ЛГБТ теми в училище и да увеличат случаите на тормоз срещу ЛГБТ ученици и учители.
Виктория харесва жени.
Знае за това още от 13-годишна. В училище го е споделяла със свои съученици и с някои учители. Намира подкрепа, но се тревожи, че за хората след нея това ще бъде невъзможно.
„Ще бъде въпрос на живот и смърт, ако никой не ги подкрепи. Много хора ще имат мисли за самоубийство“, казва Виктория пред Свободна Европа.
Законът е още едно потвърждение, че те „не са желани заради нещо, което не могат да променят“.
Много младежи като нея са редовно тормозени в училище заради сексуалната си ориентация или половата си идентичност. Законът е още едно потвърждение, че те „не са желани заради нещо, което не могат да променят“, казва Виктория.
Как ЛГБТ учениците разбират, че са ЛГБТ
Защитниците на промените в закона казват, че младите хора са изложени на ЛГБТ „пропаганда“ и затова „стават“ гей, лесбийки и т.н.
Рядко обаче някой се допитва до ЛГБТ ученици, за да обяснят те как стигат до това осъзнаване.
Най-често човек в началото на тийнейджърските си години започва да си задава въпроси за сексуалността, на които никой от семейството или училището не иска да му отговори. Така той се обръща към интернет, където намира информация за различните видове сексуална ориентация. И започва да се чуди.
Точно това се случва с Виктория.
„В семейството ми не се говореха такива неща, когато бях малка. Единствено чувах за „гейове“ от медиите, най-често в хомофобски смисъл“, разказва Виктория.
Въпреки това през част от детството си тя мисли по тази тема. Вълнува се повече от обикновено, когато вижда някои свои приятелки или пък някоя актриса по телевизията.
„Когато станах на 12-13 и открих интернета, прочетох нещо за бисексуалността. Това беше моментът, в който умът ми изобщо допусна, че това е възможно - жена да не харесва само мъже“, добавя тя.
За осъзнаването ѝ допринасят няколко хомофобски публикации и коментари от роднини, които карат нещо във Виктория „да се преобърне“. По-късно тя вече определя себе си не като бисексуална жена, която харесва жени и мъже, а като лесбийка - жена, която харесва само жени.
„Осъзнах, че „гейовете“ не са толкова страшни, колкото ги изкарват. Събрах две и две и стана четири“, казва с усмивка тя.
По това време Виктория живее в Рударци - село близо до София, където е родена и учи до седми клас. Тогава тя се чувства „изолирана“ в преживяванията си, защото не познава хора, които да ги споделят.
Говори ли се за ЛГБТ в училище
От училище Виктория също не получава никаква информация по тези теми.
В седми клас заместваща учителка по български език и литература дава на класа ѝ задача да напишат есе. Виктория се чуди дали да пише по тема, свързана с ЛГБТ. Пита учителката и тя позволява, но изразява хомофобска позиция - че „мозъците на децата в училище се промиват“ и е хубаво някой млад човек да го изобличи.
Виктория се притеснява от този коментар и никога не написва есето си.
По същото време братовчед ѝ е в нейния клас. Виктория разказва как момчетата в класа са го обиждали, защото е имал дълга коса и им е „приличал“ на гей.
Същата тенденция продължава и след като Виктория влиза в гимназия в София. От осми клас тя учи в училище, което по думите ѝ е известно като гимназия с много ЛГБТ ученици.
Въпреки това темата не се поставя в часовете. „Имаше ситуации, в които случайно се повдигаше - например в час по биология“, казва Виктория, но добавя, че не е имало истинска дискусия, а „учителите избираха да са като коне с капаци за това на какви хора преподават“.
Сексуално образование също няма. Виктория си спомня само един час в осми клас, от който са ѝ останали два урока - момичетата да не носят провокативни дрехи, за да не „разсейват“ мъжете учители, както и учениците да не се снимат в порно.
Като отговорник на класа и част от ученическия съвет Виктория настоява да има повече сексуално образование. От другата страна обаче ѝ казват, че „за това трябва да се говори с родителите“.
„Безопасност“ значи да не те бият
Виктория казва, че в гимназията не е срещала тормоз заради сексуалната си ориентация. Там тя си намира приятели, които я приемат и с които се чувства добре. Открита е пред повечето си съученици.
„Това е от една страна защото не бия на очи“, казва тя. Има предвид, че не отговаря на стереотипната представа за външен вид на ЛГБТ хората.
Нейни приятели от общността срещат повече тормоз и дискриминация, но въпреки това Виктория определя средата в училището си като „безопасна“. После обаче добавя, че представата ѝ за безопасност е да не те бият и тормозят физически. Звучи утопично да те подкрепят, приемат и образоват по темата.
Ще помислят ли, че моето съществуване покрай тях е някаква пропаганда?
В този период Виктория страда от депресия и ходи на консултации при училищния психолог. Освен с други проблеми, това нейно състояние е свързано и със сексуалната ѝ ориентация - тревожи се как ще реагира семейството ѝ, когато разбере. „Дали няма да си променят мнението за мен, ще помислят ли, че моето съществуване покрай тях е някаква пропаганда“, пита се Виктория.
Затова засяга тази тема с психоложката, но не среща разбиране. Тя казва на Виктория, че е нормално момичета на нейната възраст „да си мислят, че са влюбени в приятелките си“, но скоро ще усети, че ѝ „трябва мъж“. Заради тези коментари Виктория спира да ходи на консултации.
„Да отидеш при единствения човек, до когото имаш достъп и който може да ти помогне, и той да ти каже това“, казва Виктория.
Закон, който не помага на децата
Когато разбира за приетите от депутатите анти-ЛГБТ промени в закона, Виктория не може да повярва. „Удари ме като камък в главата“, казва тя.
Тези промени няма да я засегнат пряко, защото вече не е ученичка. Виктория обаче ги приема като послание от държавата, която ѝ казва, че е нежелана и неприета като човек.
Тя очаква забраната да създаде проблеми в живота на много ЛГБТ ученици след нея и да им донесе депресия и суицидни мисли.
„Когато един тийнейджър има такива преживявания, му казват, че просто трябва да спре да се събира с „такива хора“ и това ще отмине. Вместо това обаче ще отмине желанието му за живот“, казва Виктория.
Освен като част от ЛГБТ общността, тя се определя и като човек на изкуството. В тази сфера иска да учи и да се развива професионално.
Доскоро е имала желание да остане в България, но вече не е сигурна.
Защо да дам живота си за държава, която не дава нищо за мен?
„Защо да дам живота си за държава, която не дава нищо за мен“, казва тя.
Според нея има много други важни проблеми за разрешаване, но управляващите „избират омразата и се опитват да я скрият със закон, който уж помага на децата“.
Тя не разбира защо се случва това, макар че се опитва да влезе в обувките на хората, които го подкрепят. Вижда, че те не са достатъчно запознати с преживяванията на ЛГБТ учениците и затова не ги разбират.
„Но и не искат да разберат. Защо не искат?“, пита се Виктория.
За разлика от нея хората, които чертаят бъдещето на българските деца, не се опитват да влязат в обувките на един „различен“ ученик.
Форум