Той открива какво е да си гей в България по трудния начин. Първо разбира, че не е лесно да разкриеш своята сексуалност в общество като българското. После вижда, че в страната има хора, способни да спират развитието ти заради твоята ориентация. А накрая идва възмущението му от поправката в Закона за предучилищното и училищното образование – тя беше внесена от "Възраждане" и подкрепена с огромно мнозинство през август тази година. Текстът забранява т.нар. "пропаганда" и обсъждане на ЛГБТ теми в училище. Рестриктивната мярка е подобна на действаща такава в Русия.
Това кара Борис да се обърне към Свободна Европа с думите "И аз съм Никола". Той има предвид историята на друг мъж, който е гей и е напуснал България.
Операциите. Комунизмът. Чернобил
Борис е роден през 1980 г. в гр. Горна Оряховица. Десният му крак е по-къс от левия. Родителите му бързо разбират, че има проблем и Борис прекарва по-голямата част от детството си в ортопедичната клиника в Горна Баня. Налага се да носи протеза.
"Не съм ходил на ясла и на детска градина", казва той. "Удължаваха ми крака, лекува ме един много известен руски професор, специалист в тази област."
Борис претърпява няколко операции, като целта е да тръгне на училище, без да има вече нужда от протезата. Но през 1986 г. се случва нещо, което слага точка на тези планове – аварията в Чернобил.
На 26 април 1986 в четвърти блок на съветската атомна електроцентрала (АЕЦ) "Чернобил" става авария и избухва експлозия. След няколко дни над България преминава голям радиоактивен облак. В онези дни всичко на открито е радиоактивно. Но хората в България не знаят това, защото комунистическата власт, под чието управление се намира страната в онзи момент, крие информация за аварията и за последствията от нея.
Предполага се, че вследствие на радиацията костта на крака му не зараства, както трябва, а се чупи, защото е много крехка и всички процедури по удължаване на десния му крак, „и всички операции, всичко това беше изгубено“, разказва Борис.
"Това, което комунистическият режим ми даде като здравеопазване, после ми го отне за три месеца", казва Борис. И до днес той ходи с помощта на протеза, тъй като след като пораства напълно десният му крак е вече с 22 см по-къс от левия.
Когато осъзнаеш, че си гей
Още от малък Борис усеща, че харесва момчета. На около 13-годишна възраст за първи път в него се появява мисълта: "Може би съм гей. Но го отричах."
В края на 90-те години, когато Борис учи във Велико Търново, попада на предаване по телевизията, в което едно момче говори открито за своята хомосексуалност. Тогава за първи път разбира, че има и други хора, които се чувстват като него. "Това момче разказваше, че майка му е искала той да се подлага на терапия, за да се "излекува". И това ми се видя страшно. Семейството му му беше обърнало гръб. До мен стигна изводът: "Добре, ти си се осъзнал, но си сам", спомня си Борис.
Тогава Борис решава никога да не разкрива пред никого как се чувства и че харесва момчета.
Заминава за Америка, след като завършва висшето си образование в Свищов. Чак тогава Борис намира сила и се разкрива като гей. Първо пред себе си. После и пред най-близките си, но чак четири години по-късно. Казва, че животът в Америка му помага да стане по-честен със себе си. Семейството му също е голяма сила за него.
Сега продължава да живее в Ню Йорк. Той е експерт-счетоводител и партньор в счетоводната кантора, в която работи от 2007 г. От три години е омъжен за човека, с когото са заедно от осем. И е щастлив.
"И в България трябва да има млади хора, които да работят за страната, но не исках да "жертвам" живота и щастието си. Може би това беше егоистично решение, но не съжалявам за него. Особено след приемането на подобен закон [за забрана на ЛГБТ теми в училище]."
Борис е убеден, че ако беше останал в България, нямаше да е постигнал това, което има сега. "Ако не бях заминал за Америка, щях да съм някъде в Западна Европа", казва той.
Благодарение на добрата си реализация в САЩ Борис решава да инвестира в България и открива бутиков хотел във Велико Търново. Казва обаче, че среща много трудности "заради бюрокрацията" и заради това, че "всичко става много бавно". А заради сексуалната си ориентация, за която споделя в интервю за местно издание, среща открити обиди и нападки.
До какво ще доведе забраната да се говори за ЛГБТ
Според Борис това би накарало младите хора, които са част от ЛГБТ общността (лесбийки, гейове, бисексуални и трансджендър хора) да се затворят още повече в себе си. "Това е предпоставка за сериозни щети – за психически разстройства и дори може да стане причина да посегнеш на живота си. Защото е страшно да криеш такава тайна."
"Любовта между двама възрастни, които никого не нараняват, е част от личното щастие на човека", мисли Борис и затова му се струва абсолютно неоснователно и грешно да се забранява да се говори за хората с различна сексуална ориентация. "Любовта между хората не бива да се снижава до един сексуален контакт, защото тя не е това", казва той.
В провеждането на прайд Борис вижда възможност за уязвени хора, а не някаква излишна показност. Те помагат първо на ЛГБТ хората да се отърват от стигмата, а на техните близки и приятели – да ги приемат. Той е оптимист: "Това ще стане постепенно, със смяната на поколенията, въпреки забраните".
Форум