"Двата фактора, които произвеждат изненада, са секретността и бързината."
Украинските въоръжени сили (ЗСУ) със сигурност покриват тази класическата дефиниция на Карл фон Клаузевиц. На 6 август те успяха да проникнат на руска територия, като пресякоха границите на Курската област.
Никой не очакваше тази операция, най-малкото руското военно разузнаване. По тази причина украинските части не срещнаха и особена съпротива. Руските граничари и части на армията, съставени от наборници, не бяха в състояние да парират операцията. Седмица след навлизането на територията на противника ЗСУ са на 30 и повече км дълбочина от границата. Както призна губернатора на Курск, под украински контрол са 28 селища. Независими експерти твърдят, че сред тях е и град Суджа.
Какъв е ефектът от украинското настъпление
Ефектът от откриването на нов фронт е вече осезаем. Стотици руски войници са попаднали в украински плен, сред тях са предимно наборници. Подкрепленията, изпратени от руския Генерален щаб, засега не успяват да спрат настъплението на ЗСУ, камо ли да изтласкат нападателите обратно. Няколко руски колони понесоха сериозни поражения след попадения на украински ракетни комплекси HIMARS.
Нещо повече, властите твърдят, че два района от приграничната Белгородска област, съседна както на Курск, така и на Харковска област в Украйна, са също под заплаха.
Над 133 хил. души са евакуирани от курския район, което възлиза на около 15% от местното население.
Усеща се и разместване на пластовете в Москва
Усеща се и разместване на пластовете в Москва. Путин възложи провeждането на т.нар. антитерористична операция в Курска област на Федералната служба за сигурност (ФСБ) начело с Александър Бортников. Това е шамар за ръководителя на Генщаба ген. Валерий Герасимов, чието име се свързва с провал след провал по бойните полета на Украйна.
Всичко това се случва на фона на повсеместна чистка в руското Министерство на отбраната, чийто дългогодишен титуляр Сергей Шойгу беше преместен на нова отговорна длъжност, а няколко от заместниците му попаднаха под ударите на закона по обвинения в корупция.
След миналогодишния метеж на Евгений Пригожин, насочен в голяма степен срещу тандема Шойгу-Герасимов, пак сме свидетели на това, че в прословутия путински вертикал на властта има не една и две пукнатини. Затова и вероятно в публичните си изявления по повод събитията в Курска област Путин изглежда леко изнервен.
Какво следва от операцията на ЗСУ
Според Путин, а и според някои коментатори, намерението на ген. Александър Сирски и на Володимир Зеленски е да използват завоюваната територия като разменна монета в бъдещи преговори с Русия. Путин, както и пропагандните остриета на Кремъл дори го обясниха по обичайния пропаганден начин - че планът е дело на Запада, чиято "марионетка" е Украйна.
Тази теория засега не може да бъде подкрепена с доказателства. На първо място, няма никакви данни решението да е било взето някъде другаде, освен в Киев. Още по-малко пък е налице информация за присъствието на чужестранни сили в групировката, проникнала в Курска област (твърдение, което също чухме от московските пропагандисти).
Не е сигурно дали ЗСУ ще успеят да удържат плацдарма на руска територия
На трето и най-важно място - далеч не е сигурно дали ЗСУ ще успеят да удържат плацдарма на руска територия до момента, когато евентуално ще се провеждат преговори.
Има сценарий, при който те ще бъдат принудени да се изтеглят, както се получи с позицията при Кринки на левия бряг на река Днепър в Херсонска област. През юни ЗСУ се върна на десния бряг, след като удържаше руски атаки в продължение на девет месеца. Ако украинците отстъпят, важният въпрос ще е в кой момент и на каква цена за руснаците.
Последното наблюдение загатва за другия вероятен мотив на Киев. Операцията в Курска област може би цели да отклони руски части от фронта в Донбас, където в момента е в ход руска офанзива.
Руснаците напредват в района на градовете Торецк, Покровск, Константиновка и Часив Яр в Донецка област, като балансът на силите е в тяхна полза. Една част от тези сили може да бъде прехвърлена към Курск, което да облекчи положението на украинската защита в региона на Донецк.
За съжаление обаче засега поне няма данни за масово предислоциране на руски части от този критичен сектор на фронта. Доколкото се наблюдава някакво движение, то е по-скоро от Харковска област, където Русия настъпи през май. А темпото на боевете в Донецка област продължава да е същото. Единствената работеща стратегия на украинците е да отстъпват постепенно, нанасяйки огромни поражения на руснаците в жива сила, но още по-важно – в бойна техника.
Кое е най-важното постижение от Курската операция
Най-важният ефект на Курската операция към дадения момент е повдигането на бойния дух на Украйна. Въпреки рисковете и въпреки огромния натиск, под който се намират, украинците за пореден път показаха, че са в състояние да вземат в свои ръце инициативата и да извоюват тактически победи.
Най-важният ефект на Курската операция към дадения момент е повдигането на бойния дух на Украйна
Спомените за успехите на ЗСУ от есента на 2022 г., когато изтласкаха окупаторите от Харковска област, са отново живи. Сценарият е буквално същият - намираш слабите места на противника и го поставяш пред свършен факт.
Каквото и да предприеме оттук насетне руското ръководство, то едва ли ще може да сломи решимостта на Украйна да продължи да се бори. Ако към есента руската офанзива в Донбас приключи без Русия да е успяла да установи контрол върху цялата Донецка област (цел минимум на Генералния щаб и на Кремъл), то резултатът от бойните действия през 2024 г. ще бъде общо взето равен.
Стабилизирането на фронта и евентуалното запазване на част от Курска област ще са все точки в полза на Украйна. Ако се реализира този сценарий, Киев ще спечели и средносрочни дивиденти.
ЗСУ ще получат възможност да се окопаят, да подсилят допълнително защитните си позиции, да продължат с мобилизацията на военна сила и с въвеждането на ново въоръжение включително изтребителите Ф-16 и системи за ПВО. Украйна трябва да покаже на Путин, че Русия не е в състояние да спечели тази война.
Форум