"Огромен успех", "историческо ниво", "промяна на курса". Трите цитата принадлежат на трима от лидерите на крайнодесните в Европа - от Германия, Франция и Австрия.
Думите им дойдоха, след като в неделя партиите им действително постигнаха огромни успехи на изборите за Европейски парламент (ЕП). Крайнодесни формации са първа сила във Франция, Австрия, Белгия, Италия и втора сила в Германия, Нидерландия и други страни от Европейския съюз (ЕС).
За първи път в ЕП ще има толкова много представители на евроскептични или ксенофобски движения. Равносметката в числа сочи, че те ще бъдат над 150 и ако се обединят, биха представлявали втората най-голяма група в европарламента след тази на Европейската народна партия (ЕНП), която спечели изборите.
"Огромният успех", за който говорят крайнодесните, е факт. Въпросът обаче е дали те ще успеят да постигнат "промяната на курса" в Европа, както се заканват.
Краткият отговор, който анализаторите дават, звучи така - крайнодесните няма да стигнат до властта в ЕС, но възходът им на тези избори ще затрудни взимането на решения. Ето защо.
Колко повече са крайнодесните
Към вторник сутрин все още не са обявени окончателните официални резултати от вота във всички 27 страни членки на ЕС, но разпределението на силите в новия европарламент е вече ясно.
От общо 720 места 186 отиват за дясноцентристката ЕНП, която е убедителният победител в общоевропейски план. Вторият основен извод от изборите е именно триумфът на крайнодесните, който вече доведе до сътресения в няколко държави.
Във Франция победител е партията на Марин льо Пен "Национален сбор", която взе над 31% от гласовете - или двойно повече от партията на президента Еманюел Макрон (14,6%). Веднага след излизането на първите резултати Макрон призна съкрушителната загуба и насрочи предсрочни парламентарни избори.
В Белгия евроизборите бяха спечелени от крайнодясната сепаратистка партия Вламс беланг ("Фламандски интерес"). Там те се проведоха заедно с парламентарните и местни избори, а премиерът Александър Де Кро каза, че подава оставка след поражението на неговата либерална партия.
В Австрия победител е също крайнодясна формация - "Партията на свободата", която заема евроскептична позиция и представя ЕС като подстрекател на войната в Украйна.
В Италия победата отиде за партията на премиерката Джорджа Мелони, крайнодясната "Италиански братя", известна с националистически и антимиграционни позиции.
А в Германия "Алтернатива за Германия" (АзГ), която се следи от властите като потенциално екстремистка, стана втора политическа сила. Само преди няколко седмици тя беше изключена от групата "Идентичност и демокрация" в ЕП заради крайните си позиции, включително оправдателните изказвания на нейни представители по отношение на нацисткото минало, но и това не попречи за високия ѝ резултат.
Освен това крайнодесни евродепутати влизат и от България, Испания, Нидерландия, Естония и още няколко страни. С това тяхната бройка в новия ЕП вероятно ще стане 155.
В нея влизат 73 депутати от групата на Европейските консерватори и реформисти, 58 от групата "Идентичност и демокрация", 15 от АзГ, трима от българската "Възраждане" и шестима от полската "Конфедеративна партия", които за първи път ще имат свои представители.
За сравнение в досегашния ЕП Европейските консерватори и реформисти имаха 46 места, "Идентичност и демокрация" - 69, а изключените наскоро АзГ - 11.
Ще получат ли власт
Високият сборен резултат на всички тези партии обаче далеч не означава, че крайнодесните ще поемат контрола или ще могат да променят драстично "курса" на европейските политики.
Това се дължи от една страна на убедителната победа на ЕНП, а от друга - на естеството на европарламента, който се различава от националните парламенти в страните членки на ЕС. За разлика от депутатите в българското Народно събрание например, евродепутатите не предлагат сами закони - това е работа на Европейската комисия.
След това, за да се приеме общо европейско законодателство по която и да е тема, трябва да се постигне съгласие между ЕП, Еврокомисията и Съвета на ЕС, в който са представени страните членки с националните си правителства.
ЕП обаче избира кой да застане начело на Европейската комисия (ЕК), на Европейския съвет и кой ще отговаря за общата европейска външна политика. Именно за тези кадрови решения е важно разпределението на силите в европарламента.
Първият тест ще дойде още след няколко седмици, когато предстои изборът на нов председател на ЕК. Досегашната председателка Урсула фон дер Лайен се бори за нов мандат, като има добри шансове благодарение на победата на нейната ЕНП.
Гласовете само от нейната формация обаче няма да са ѝ достатъчни. Последно Фон дер Лайен каза, че ще търси подкрепа от досегашните си партньори - социалистите и либералите. По-рано левите я предупредиха, че няма да я подкрепят, ако продължава да преговаря и с групата на Европейските консерватори и реформисти, оглавявана от италианската премиерка Джорджа Мелони.
За да бъде избрана, Фон дер Лайен ще трябва да си осигури гласовете на поне половината от всички евродепутати плюс един, т.е. 361 гласа.
Кой ще бъде начело на ЕК е важно, защото от ръководството ще зависят ключови политики на ЕС - например по отношение на войната в Украйна, Зелената сделка и не на последно място връзките със САЩ и Китай.
Не се очаква обаче крайнодесните да могат да излъчат алтернативен кандидат на Фон дер Лайен, като една от причините е това, че те не са обединени.
Към момента те са разделени на двете вече споменати групи - Европейските консерватори и реформисти и "Идентичност и демокрация", от които втората се смята за по-радикална. Освен това без принадлежност към някоя от двете формации са евродепутатите от АзГ, както и новоизбрани депутати като тези от "Възраждане".
Всички тези формации си приличат с критиките си към Зелената сделка - плана на ЕС за преход към по-устойчива и зелена икономика, както и с призивите си за по-строги ограничения на миграцията.
Те обаче имат и сериозни различия - например за позицията им за Украйна. Докато "Италиански братя" на Мелони иска продължаване на подкрепата за нападнатата от Русия страна, партии като "Възраждане" ѝ се противопоставят. "Национален сбор" на Льо Пен във Франция също от години е обвинявана в проруски позиции и близки отношения с Кремъл.
Затова и Би Би Си, и Ройтерс отбелязват, че ще е трудно партиите да се обединят, а без това няма как да са ефективни при гласуванията.
Въпреки това малко преди вота Марин льо Пен, която е водещата фигура в ИД, официално Джорджа Мелони, лидер в „Партията на Европейските консерватори и реформисти“ (ЕКР), в голямо обединение. Ръка към Мелани обаче протяга и ЕНП, а решенията предстоят.
Дългосрочната игра
И все пак, въпреки че едва ли ще получат водещата роля в европейската политика, по-големият брой крайнодесни депутати няма да остане без последствия. Асошиейтед прес посочва, че той ще направи взимането на решения в ЕП през следващите 5 години по-трудно.
Преговорите по законодателството ще станат по-бавни, а основните теми, по които ще си проличи крайнодясното влияние, ще са тези, с които радикалната десница привлича и голяма част от подкрепата към себе си - миграцията и зеленият преход.
Геролф Анеманс, депутат от белгийската Вламс беланг, по-рано каза, че новият европарламент трябва да отмени наскоро договорения пакт за миграцията на ЕС и да смекчи Зелената сделка.
Според Луиджи Скациери, старши изследовател в Центъра за европейски реформи, влиянието на крайнодесните по тези теми е вече видимо. През февруари тази година например ЕНП охлади плановете си за разширяване на екологичните ограничения в Зелената сделка.
Това се случи след масови земеделски протести, както и след призиви от страна на различни крайнодесни политици за отмяна на зеления пакт.
Според Скациери това е само пример за увеличаващото се влияние на радикалните десни настроения.
"Очаквам последствията от [възхода на крайнодесните в ЕП] да се проявят с течение на времето, а не да имат незабавен ефект", казва Скациери пред Ройтерс.
"Те имат доста мощно оформящо влияние върху по-широкия политически дебат", добавя той.
Форум