Само след около седмица 370 милиона европейци ще могат да отидат до урните, за да изберат своите 720 представители в Европейския парламент (ЕП). Това е законодателният орган на Европейския съюз (ЕС), а избори се провеждат на всеки 5 години във всички страни членки.
От 6 до 9 юни европейците в 27-те страни членки ще гласуват. В България датата е 9 юни.
Различни социологически агенции прогнозират, че около 71% от гражданите в ЕС с избирателни права ще пуснат бюлетина. Опитът досега сочи, че подобна избирателна активност е доста трудно постижима. Преди 5 години, когато е последният европейски вот, активността е едва 50,7% и това дори се оказва своеобразен рекорд от 1979 г., когато са първите евроизбори. Но през 2019 г. има и държави, в които гласуват под 30% от избирателите, като Чехия и Словакия.
Ролята на ЕП за общата европейска политика обаче не е за подценяване. В следващите редове е събрано всичко най-важно, което трябва да знаем по темата.
За какво гласуват европейците
Гражданите на ЕС избират 720 членове на ЕП. Колко свои представители има всяка от 27-те държави членки зависи от броя на населението ѝ. България избира едва 17 души, а Германия - най-голямата европейска страна - 96. Кипър, Люксембург и Малта са "на опашката" - на тях се полагат по едва 6 европейски депутати.
Макар да се гласува във всички страни членки, излъчените от тях депутати не влизат в национални делегации, а в различни европейски политически семейства. От 2019 г. досега в ЕП имаше 7 политически фракции. За да се образува такава са нужни поне 23 депутати от минимум 7 различни държави.
След вота в началото на юни се очаква да се запазят същите политически семейства, въпреки че не са изключени и изненади.
А кои са политическите групи
Най-голямото европейско политическо семейство от десетилетия е дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП). Най-много на брой в нея са германските християндемократи. От България там членуват ГЕРБ, СДС и "Демократи за силна България" (ДСБ).
Следва Партията на европейските социалисти (ПЕС), чиято група в ЕП носи името "Социалисти и демократи" (С&Д). БСП е част от това семейство, въпреки че откакто начело на бившите комунисти в България е Корнелия Нинова, партията е в несъгласие с европейските си съмишленици по редица въпроси.
Либералите в ЕС са обединени в "Обнови Европа". В това семейство е партията на френския президент Еманюел Макрон, а българският ѝ представител е ДПС. Заявка да е част от тази фракция дава и "Продължаваме промяната" (ПП), която беше основана след предишния европейски вот през 2019 г.
В ЕП има и обособена група на "Зелените". В нея България до момента не е представена.
В последните 5 години по-консервативните фракции в ЕП са две - на "Европейските консерватори и реформисти" (ЕКР) и на "Идентичност и демокрация" (ИД). В първата досега бяха българските евродепутати от ВМРО, във втората няма българско участие. И двете фракции са евроскептични, но на по-крайни позиции са политиците от ИД.
Има и малка фракция на "Левицата", в която партиите са по-леви от тези в ПЕС, а сред тях има и комунисти. България не е представена досега в тази формация.
В ЕП има и национални представители, които не са част от никое европейско семейство. Такъв е случаят с евродепутатите от партия "Фидес" на унгарския премиер Виктор Орбан, която беше изгонена от ЕНП. Същото се случи и със "Смер" на новия словашки премиер Роберт Фицо, изключена от ПЕС.
Кой ще спечели на вота през юни
Краткият отговор е никой. Никое от европейските политически семейства няма мнозинство и в този смисъл европейската политика е свързана с изграждането на коалиции. Все пак преди евровота след по-малко от две седмици очакванията са ЕНП да се запази като най-многобройната фракция, каквато е от 1999 г. насам - с около 170 от 720 депутати.
С&Д вероятно ще завършат на второ място, както беше и на последните няколко евровота - с около 140 представители.
Следва интересната част от надпреварата тази година. Всички останали пет основни фракции се очаква да получат между 30 и 80 места, но може да има размествания.
Например, "Зелените" и "Обнови Европа" вероятно ще загубят места в ЕП, а ЕКР ще спечели нови. Възход се чака и при ИД. Но може да има и друг прецедент - евродепутатите, които нямат свое политическо семейство след вота през юни да се окажат над 100.
Не е изключено да се появи и осма фракция - на най-крайнодесните партии. "Кандидати" за това са изключената от ИД партия "Алтернатива за Германия", както и българската проруска партия "Възраждане", която се очаква за първи път да е представена в Брюксел.
Популистката десница ли ще е големият победител
Отговорът не е еднозначен според прогнозите на социолозите в ЕС. Все пак се очаква новият Европейски парламент да е по-десен от предишните - с ръст при консервативните и евроскептични ЕКР и ИД, както и на ЕНП.
И преди настоящите евроизбори, както беше и през 2019 г., се говори за поява на нов консервативен блок. Но е възможно и обратното - да има прегрупиране и да се появи крайнодясна популистка фракция, която в случая може да се окаже и проруска. Последното е възможно, само ако се съберат нужните поне 23 депутати от 7 различни страни членки на ЕС.
Разделителните линии в крайнодесния спектър са най-общо две - отношението към Китай и най-вече връзките с Русия, която повече от две години води война срещу Украйна.
На този фон очакваният възход на десницата може да се окаже само медийна спекулация. По-вероятно е четирите основни политически семейства - на ЕНП, С&Д, "Обнови Европа" и "Зелените", да получат общо над 400 места в новия ЕП. А това ще означава мнозинство за прокарване на общоевропейски политики, каквото имаше и досега.
Ще има ли радикална промяна в европейските политики
ЕП се различава от националните парламенти в страните членки на ЕС. Евродепутатите не предлагат сами закони - това е работа ва Европейската комисия (ЕК).
За да се приеме общо европейско законодателство по която и да е тема, първо трябва да се постигне съгласие между ЕП, Еврокомисията и Съвета на ЕС, в който са представени страните членки с националните си правителства. В него повечето решения се взимат с консенсус.
Това значи, че каквото и да е разпределението на силите в ЕП след евровота през юни, тази динамика на властта в ЕС ще се запази.
Ако все пак новият ЕП е по-десен от досегашния, може да се очаква, че ще бъде по-малко амбициозен в приемането на нови политики, свързани с изменението на климата, по-благосклонен към земеделските производители в ЕС и по-консервативен по отношение на миграцията.
Защо е важно какво ще се случи на изборите за ЕП
ЕП избира кой да застане начело на Европейската комисия, на Европейския съвет и кой ще отговаря за общата европейска външна политика. А това пряко зависи от политическите баланси в Европарламента след вота.
След 2014 г. практиката е преди да се стигне до избора на "тримата големи" в ЕС, политическите семейства там да преговарят за подкрепа и да разпределят балансирано постовете между участниците в бъдещо мнозинство в пленарната зала. Най-често ЕК се оглавява от кандидат на ЕНП като най-голямата фракция досега.
Сега въпросът е дали това първенство, ако се запази, значи, че настоящата председателка на ЕК Урсула фон ден Лайен ще повтори мандата си. Именно тя е водещият кандидат за поста от ЕНП. Преди 5 години обаче тя беше избрана с едва 9 гласа над нужното минимално мнозинство.
При успех на десницата номинацията ѝ трудно може да бъде пренебрегната, въпреки съобщенията, че Франция и президента ѝ Макрон лобират за бившия италиански премиер и шеф на Европейската централна банка Марио Драги.
С&Д, които се очаква да запазят второ място след изборите, вероятно ще претендират за поста председател на Съвета на ЕС, заеман сега от белгиеца Шарл Мишел. Новите фаворити са бившият португалски министър-председател Антонио Коста и датската му колежка Мете Фредериксен.
Ако "Обнови Европа" остане трета по влияние сила в ЕП, ще претендира за поста на ръководител на външната политика на ЕС, който сега се заема от Жозеп Борел. Премиерът на Естония Кая Калас е силен кандидат. Ако ЕКР се окаже трета политическа сила след вота обаче, може да има и друг развой - например някой като чешкия премиер Петр Фиала да се заеме с външната политика на ЕС.
ЕП може и да не е най-мощната институция на ЕС, но е достатъчно влиятелен. И все пак трябва да се знае, че не той диктува външната политика на ЕС и ключовите общи европейски решения. Това е сфера, в която водещи са държавите членки на ЕС.
Форум