Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Политическо земетресение". Какво се случва във Франция и Белгия след победите на крайнодесните


Френският президент Еманюел Макрон и белгийският премиер Александър де Кро
Френският президент Еманюел Макрон и белгийският премиер Александър де Кро

Френският президент Еманюел Макрон предизвика "политическо земетресение" в неделя, като свика предсрочни парламентарни избори, предаде Ройтерс.

Това се случи, след като предварителните резултати от френския вот за Европейския парламент (ЕП) показаха съкрушителна победа на крайнодесните на Марин льо Пен срещу партията на Макрон.

Подобно развитие имаше и в Белгия, където премиерът Александър де Кро подаде оставка на фона на ниската подкрепа за партията му и доминацията на фламандските националистически партии.

Изборите за евродепутати се проведоха във всички 27 страни членки на Европейския съюз (ЕС) през последните 4 дни, като в България те бяха съчетани с вота за Народното събрание (НС).

Вотът не засяга директно националните политики на отделните държави, но изборът на гласоподавателите е показателен за вътрешнополитическите процеси, пише още Ройтерс.

Франция

Макрон определи резултата от вота като тежък за правителството му и каза, че не може да го пренебрегне. Изненадващото решение за предсрочни избори е рискован ход, който се случва три години преди края на президентския му мандат.

Вотът за долната камара на парламента ще се проведе на 30 юли, а вторият тур - на 7 юли, седмици преди началото на Олмипийските игри в Париж.

  • Резултатите

Според института "Ипсос" и Института за изследване на общественото мнение, крайнодясната партия на Марин льо Пен "Национален сбор" печели с между 31,5 и 32 %.

Този резултат надминава подкрепата на за партията на национални избори на първи тур досега и може да допринесе за увеличаване на влиянието на националистите и суверенистите в ЕП.


Листата на Макрон, водена от Валери Айе - досегашна евродепутатка, непозната на широката общественост, печели близо два пъти по-малко гласове - около 15 %, следвана от социалдемократа Рафаел Глюксман, който получава между 14 и 14,3 % - над два пъти повече от резултата му през 2019 г.

  • Какво ще се промени

Ако партията на Льо Пен спечели парламентарно мнозинство на предсрочните избори, Макрон трудно ще може да прокарва политиките си на национално ниво. При подобна ситуация, в която мнозинството в парламента не е на партията на президента, водеща роля във вътрешната политика заема избраният от най-многочислената партия премиер.

На следващите президентски избори през 2027 г. Макрон, който спечели два балотажа срещу Льо Пен, няма да може да се кандидатира за трети мандат.

  • Какво иска "Национален сбор"

Водещият кандидат на "Национален сбор" Жордан Бардела, водеше кампания за ограничаване на свободното движение на мигрантите и за смекчаване на правилата на ЕС за борба с климатичните промени. Партията вече твърди, че не иска да напуска ЕС и еврозоната, но според Асошиейтед прес (АП) опитва да ги отслаби отвътре.

Белгия

Още по-сложна изглежда ситуацията в Белгия, където се очертават трудни преговори за ново правителство, след като либералната партия на премиера Де Кро претърпя поражение. В страна се проведоха европейски, парламентарни и местни избори, а в доминираща позиция се оказаха фламандските националистически партии.

Де Кро каза, че ще подаде оставка като министър-председател. „За нас това беше една особено трудна вечер, ние загубихме“, каза той. „Убеден съм, че се нуждаем от бързо ново правителство с пълни правомощия (...) Сигналът на избирателите е ясен.“

  • Резултатите

Окончателни резултати от вота все още няма, като според последните данни, обявени от ЕП, победител в Белгия е крайнодясната сепаратистка партия "Вламс беланг" ("Фламандски интерес") с 13,92% от гласовете. След нея е Реформаторското движение с 13,57%, а на трето място с 13,39% е Нов фламандски алианс.

На четвърто и пето място са "Християндемократи и фламандци" и Социалистическата партия. Партията на Де Кро "Отворени фламандски либерали и демократи" е далеч по-надолу с 5,49%.

По-рано бе публикувана информация, според която победител е Нов фламандски алианс, а на второ място е "Вламс беланг".

  • Какво ще се промени

Предстоят сложни преговори в страната, която обединява няколко езика и различни регионални общности. Де Кро ще бъде служебен министър-председател до съставянето на ново правителство. Той е начело на коалиционно правителство от седем партии, което беше сформирано след близо година и половина преговори след изборите през 2019 г.

Белгия се състои от франкофонска Валония в южната част и холандскоговоряща Фландрия в северната. Управляващите коалиции се съставят от партии от двата региона.

  • Коя е "Влаамс Беланг"

Крайнодясната "Влаамс Беланг" води антиимигрантска политика и иска да раздели Белгия. Досега партията не можеше да влиза в правителства, тъй като основните партии се заричаха да я изключат от властта заради радикалните ѝ възгледи.

Крайната десница отбеляза значително увеличаване на евродепутатите си в много страни, като спечели вота в Австрия и Франция и е втора политическа сила в Германия. Австрийската крайнодясна "Партия на свободата" заемаше евроскептична позиция по време на кампанията под лозунга "Да спрем лудостта на ЕС" и представяше ЕС като подстрекател на войната в Украйна.

Изборите бяха спечелени от дясната "Европейска народна партия" (ЕНП), която и досега беше най-голямата група в ЕП. Очаква се цялостната политика на ЕС да се измести вдясно, като все още не е сигурно с кого ще се коалира ЕНП, за да има мнозинство.

ЕП законодателният орган на ЕС и гласува закони, които са от ключово значение за страните членки.

  • 16x9 Image

    Свободна Европа

    Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език.

Форум

XS
SM
MD
LG