Звукът от експлозии и сирени за въздушно нападение са станали толкова обичайни в Северен Израел, че някои местни жители едва потръпват, когато ги чуят.
"Много, много е шумно", казва Давид Амзел, собственик на пекарна в кибуца Гешер Хазив, разположен само на 5 километра от границата с Ливан. "Но за да бъда честен с вас, виждам хора да седят в пекарната, да пият кафето си и след това се чува силно БУМ, а хората дори не помръдват."
Всяка сутрин Амзел става в 2:45 часа, за да изпече хляб във фурната. Работата му обаче е всичко друго, но не и рутинна след безпрецедентната атака срещу Израел от определяната от САЩ и ЕС като терористична групировка Хамас преди една година.
Ответната офанзива на израелската армия в контролираната от Хамас Ивица Газа беше посрещната от всекидневни ракетни атаки от Хизбула, въоръжената групировка и политическа партия, която контролира голяма част от Южен Ливан.
Атаките на Хизбула накараха израелското правителство да нареди масова евакуация в зоната, която обхваща няколко километра от северната граница на страната. Този ход първоначално разсели 60 000 души и създаде затворена военна зона, която се простира на 120 километра от Средиземно море до окупираните Голански възвишения.
Въпреки че кибуцът Гешер Хазив се намира извън зоната за евакуация, много жители доброволно са напуснали селището, което някога е било дом на около 1000 души.
Амзел и четиричленното му семейство бяха сред онези, които избраха да останат, отчасти за да поддържа бизнеса си. Но сега, след като нормалният му работен ден приключва в ранния следобед, Амзел има допълнителни задължения – да пази портите на кибуца до 18:00 часа, като член на екип за спешна помощ.
Заплахата от трансгранични атаки от страна на Хизбула е всекидневна. Групировката е смятана за терористична организация от САЩ, а ЕС поставя в черния си списък само нейното въоръжено крило.
След началото на сухопътната инвазия на Израел в Южен Ливан и продължаващите въздушни удари в цялата страна, Хизбула увеличи интензивността и обхвата на своите ракетни атаки. Сред целите на групировката са дори градове на юг като Хайфа.
Радио Свободна Европа се свърза с Амзел по телефона на 9 октомври, докато в кибуца отекваха гърмежи от израелския флот и сирени за въздушно нападение.
Той казва, че местните жители разчитат в голяма степен на телефонни приложения, които сигнализират за идващи ракетни атаки. Ако хората се намират в обсега на ракетите, те бягат към бомбоубежища или специално обезопасени стаи в домовете си.
"Хората не обичат да се разхождат, да са много навън", отбелязва пекарят. "Те отиват на работа, връщат се, остават с децата си."
Същия ден Хизбула пое отговорност за атака с около 150 ракети, която уби двама души, докато разхождат кучето си в град Кирят Шмона, на един час път с кола североизточно от Гешер Хазив.
Според официалните данни на Тел Авив ракетни атаки на Хизбула са убили десетки хора в Северен Израел през последната година.
Град Кирят Шмона, който се намира в зоната за евакуация, е бил населен с повече от 26 000 души преди година, разказва Мария Гершкович. Тя е управлявала детски театър там, но сега живее заедно със семейството си в Хайфа.
По думите на Гершкович Кирят Шмона вече е "град-призрак", в който днес живеят само хора с някои определени професии.
"Връщането ни е възможно само ако аз, като майка, съм сигурна, че мога спокойно да изпратя детето си на училище", каза Гершкович пред Радио Свободна Европа, добавяйки, че може да отнеме много време, преди тя да бъде уверена, че е безопасно да се върне.
На фона на несигурността на войната малко неща остават постоянни в преобладаващо земеделската северна част на Израел. Но животът все пак продължава.
Повечето работници и жители са евакуирани от кибуца Снир, разположен на 15 минути североизточно от Кирят Шмона и само на 500 метра от границата с Ливан.
Но някой трябва да защитава кибуца и да се грижи за добитъка и птиците, за нивите и горичките с авокадо.
Армейският резервист Лиор Шелеф е част от екипа по сигурността, който защитава кибуца.
"Ако има ракетни атаки, трябва да се уверим, че няма щети по никоя от къщите. Ако има пожари в храсти, трябва да отидем и да се борим с пожарите", казва Шелеф пред Радио Свободна Европа в телефонно интервю. "Трябва да сме сигурни, че всичко ще остане тук."
Шелеф рядко вижда жена си и трите си деца на възраст от 5 до 10 години. Те са евакуирани отдавна и са прекарали голяма част от последната година в хотел. Мъжът казва, че ситуацията е трудна за хората, които остават близо до границата, особено за децата, които могат да посещават училище само онлайн и страдат от посттравматичен стрес.
"При всеки малък шум те се страхуват и искат да отидат в обезопасена стая. Реалността тук за децата е много, много тежка", посочва Шелеф.
Той все пак е сигурен, че цялото му семейство ще се събере обратно в дома им и просто се надява "това да се случи възможно най-скоро".
Форум