Махмуд спи върху одеяло на плажа в ливанската столица Бейрут. С него са съпругата му и 2-годишният му син.

Те са сред десетките хиляди хора, потърсили убежище в столицата, след като са избягали от опустошителните въздушни нападения на Израел над Ливан.

„Дойдохме в Бейрут, защото мислехме, че градът ще бъде по-безопасен“, казва Махмуд. „Но сега спим тук, на плажа, без нищо.“

Махмуд и семейството му са избягали от град Газие в Южен Ливан, един от най-засегнатите от военни действия райони в страната. Тримата са напуснали дома си, защото е бил поразен от израелските въздушни удари.

След като се качват на претъпкан автобус само с три раници, Махмуд, жена му и синът им пристигат в Бейрут след 20-часово пътуване по задръстени пътища.

Във вторник Израел започна сухопътна офанзива в Южен Ливан, след като дни наред нанасяше въздушни удари срещу Хизбула - подкрепяната от Иран въоръжена групировка и политическа партия, която контролира голяма част от Южен Ливан. Действията на Израел в Ливан доведоха до смъртта на много хора през последните седмици.

Според ливански официални лица повече от 1100 души са били убити, откакто Израел започна въздушните си бомбардировки над Ливан на 23 септември. Около 1,2 млн. души са били разселени - цели 20% от населението на страната. Това е най-голямото разселване в историята на Ливан.

В Бейрут училища, университети, джамии и дори футболни стадиони са превърнати в убежища за разселените. Въпреки това хиляди хора нямат къде да отидат и спят по плажовете, в паркове и площади или в колите си.

Махмуд и семейството му са прекарали последните четири дни на плажа Ел Манара в Бейрут. За да си намират храна, те разчитат на помощта на местните жители.

„Не знаем какво да правим“, казва Махмуд. „Всички приюти са пълни.“

Семейството се опасява, че скоро може да бъде принудено да се премести отново. Бейрут е гъсто населен град - около 2,5 млн. души, и през последните дни е арена на въздушни нападения. В четвъртък Израел удари и централната част на столицата за пръв път след последната си война с Хизбула през 2006 г.

„Ужасени сме“, казва Махмуд. „Всеки ден бомбите падат все по-близо, а не знаем къде да отидем след това.“

Назряваща хуманитарна криза

Служебното правителство на Ливан, претоварено от мащабите на разселването в страната, се опитва да помогне на всички нуждаещи се. Обособените приюти са препълнени, въпреки че местните власти са превърнали около 500 училища във временни жилища.

Световната продоволствена програма към ООН започна спешна операция за осигуряване на хранителни продукти за над 1 млн. души, засегнати от ескалиращата офанзива на Израел в Ливан.

Във вторник Израел започна сухопътна инвазия в южната част на Ливан - ход, който вероятно ще задълбочи назряващата хуманитарна криза в близкоизточната страна на фона на продължаващата близо година война в Ивицата Газа.

Скоро след като израелските сили пресякоха границата за първи път от войната между Израел и Хизбула през 2006 г., израелските военни наредиха евакуацията на десетки населени места в Южен Ливан.

„Никой не се чувства в безопасност“

Дори в Бейрут хиляди хора са принудени да напуснат домовете си заради въздушните удари.

Сред тях е и Мария, банкова служителка, която вече два пъти се е местила от едно място на друго в рамките на града.

„Миналата седмица аз, майка ми и сестра ми напуснахме апартамента си, след като само на две улици от него беше нанесен въздушен удар“, казва 27-годишната жена, която живее в квартал Мсайтбех в централната част на Бейрут.

„Сега сме настанени при роднини в друга част на града, но никой не се чувства в безопасност“, добавя Мария.

Южните покрайнини на Бейрут са крепост на Хизбула, която е обявена за терористична организация от САЩ. Европейският съюз (ЕС) смята за терористично само военното, но не и политическото ѝ крило.

Мария разказва, че е станала свидетел как някои разселени хора в Бейрут влизат в хотели и изоставени сгради, докато отчаяно се опитват да намерят подслон.

„Не можем да изгасим осветлението в апартамента си, защото някой може да се опита да проникне вътре“, казва тя и добавя:

„В Бейрут цари хаос. Хората не знаят какво ще последва.“

Тази война е различна

Манал е майка на две деца и още не се е преместила от апартамента си в квартал Бурж Аби Хайдар в центъра на Бейрут.

Тя обаче се опасява, че е въпрос на време да бъде принудена да избяга.

„Всяка вечер събираме багажа си за всеки случай“, казва 40-годишната химичка. „Звукът от бомбите е постоянен. Имаме чувството, че земята се тресе под краката ни.“

Манал казва, че някои от нейните приятели и роднини са избягали в планините над Бейрут, за да търсят безопасност. „Но дори и там казват, че бомбите ги преследват“, добавя тя.

Манал си спомня войната между Израел и Хизбула през 2006 г., която е предизвикана от отвличането на двама израелски войници от ливанската групировка.

По време на тогавашния 34-дневен конфликт при масирани израелски въздушни нападения срещу Хизбула и гражданска инфраструктура в Ливан загиват над 1100 души.

„И преди съм преживявала войни, но тази е различна“, казва Манал. „Няма безопасно място. Цялата страна е под обсада.“