Ливан познава много войни. За Кристияна обаче тази е първата – първата, която осъзнато вижда с очите си.
„Когато войната още беше в Газа, аз лично нито за миг не си представях, че ще ни засегне и нас“, казва тя.
„Ходехме си на университет, на работа, не сме мислили какво ще се случи по-нататък. Но един ден се събуждаш и разбираш, че има сблъсъци вече и по границата на твоята страна. И тогава започва да те е страх“.
Кристияна Сохен е на 20 години. Родена е в Ливан, майка ѝ е българка, а баща ѝ – ливанец. Допреди три дни тя се намира в Батрун – крайбрежен град в северната част на страната. Известен е със своята чиста морска вода, плажове и исторически църкви.
Кристияна живее и учи там, тъкмо е започнала третата си година като студентка по право. Но когато само на 50 км от града ѝ, в ливанската столица Бейрут, започват да падат израелски бомби, убиват над 1000 души за една седмица, а Израел съобщава, че негови войски са навлезли на ливанска територия, тя е принудена бързо да вземе решение.
„Защото както войната сега е в южните части, в Бейрут, може на следващия ден вече да е в Северен Ливан, до моя дом“, казва тя.
Днес младата жена е в София. Тя е една от близо 170 български граждани, които в понеделник и вторник пристигнаха в България на специални евакуационни полети, организирани от външното министерство.
Мислено обаче все още е в Ливан. Всеки ден разговаря с роднини и приятели в страната, следи новините, опитва се да бъде оптимистка.
Пред Свободна Европа тя разказва за настроенията сред ливанците – както срещу Израел, така и срещу Хизбула – и за собствената си надежда скоро да може да се върне у дома.
„Били сме късметлии“
Когато през 2006 г. между Израел и ливанската шиитска групировка Хизбула избухва война, Кристияна е само на 2 години. Още в първите дни родителите ѝ взимат решение да напуснат страната – в името на безопасността на семейството си. Отиват в България и се връщат в Ливан чак след края на военните действия.
Конфликтът между Израел и Хизбула, която контролира целия Южен Ливан, е дългогодишен. След началото на войната в Газа миналия октомври, Хизбула учести атаките си по израелски цели, но напрежението достигна нов връх тази седмица. Първо израелската армия уби лидера на групировката Хасан Насрала, а след това навлезе с войски през сухопътната си граница с Ливан.
Израелските ракетни удари по Бейрут и редица южни селища продължават и в момента.
На този фон Кристияна се оказва без родителите си в Ливан, които сега живеят във Великобритания. Въпреки че северните ливански части все още не са засегнати, тe я съветват да направи същото, което са направили те преди 18 години – да избяга в безопасност в България. В началото тя не е убедена.
„Мислих доста за това, защото не е лесно да напуснеш страната си, особено в такава тежка ситуация, когато трябва да подкрепяш хората си“, разказва Кристияна.
В крайна сметка решава да избере сигурността. В 5 часа сутринта във вторник получава обаждане от българското посолство, че за същия ден се готви втори евакуационен полет към София. Кристияна решава да се качи на него, защото не знае дали ще може да напусна Ливан, "ако нещо по-ужасно започне да се случва“.
„Там, където живеех сега, е много безопасно, но никой не знае колко дълго това ще остане така“, посочва тя.
Първоначално изпитва страх да прекосява бомбардирания Бейрут. Местното летище се намира в южната част на града, съвсем близо до квартала Дахийе, който е смятан за бастион на Хизбула и който Израел усилено атакува.
Именно заради това Кристияна разказва, че първо са карали към специално избран път за летището, за който са знаели, че е безопасен. Преди да завият към него обаче, властите затварят достъпа. Съобщават, че по това шосе има бомба, която не е експлодирала.
Впоследствие колата на Кристияна успява да мине по друг път и тя успешно хваща самолета си. Когато пристига в България обаче, вижда по новините, че е имало израелски удари само на 2 км от летището. Това е била и причината за затворения път, а Кристияна се е разминала с бомбите само за броени часове или минути.
„Тоест били сме късметлии“, казва тя.
„Едновременно ядосани и тъжни“
Докато карат по другия маршрут, минават през район, пълен с разселени хора с по няколко торби и сакове, които са всичкият им багаж.
Това са ливанци, избягали или от южната част на страната, или от южните квартали на Бейрут, които са обстрелвани от Израел. По данни на ливанското правителство става дума за един милион души, принудени да напуснат домовете си – огромен брой хора за малкия Ливан, в който живеят само около 5,5 милиона човека.
„Живеят директно на улицата, нямат дом, нямат нищо“, казва Кристияна.
По думите ѝ на този фон ливанците в момента изпитват смесени чувства – едновременно са ядосани и тъжни.
„Ядосани, защото войната не е между Ливан и Израел, а между Хизбула и Израел. Защо ливанците трябват да страдат толкова много заради нещо, което не са направили? Те виждат как страда страната им. Хората от южните части и Бейрут не заслужават да живеят така“, казва Кристияна.
В същото време тъгата е огромна. Кристияна разказва, че мнозинството от хората, с които е летяла за България, са били много тъжни.
„Трябвало е да зарежат всичко – къщите си, семействата си, възрастните си родители, защото не са могли да ги вземат със себе си към България.“
Заради всичко това отношението на ливанците към Хизбула е сложно. Хизбула е противоречива групировка – обявена е за терористична от САЩ, а ЕС разглежда като такава само въоръженото ѝ крило, но не и политическото. Тя е шиитска организация и част от хората от останалите религиозни общности я обвиняват за случващото се в момента.
Други – както от сунитите, така и от християните, обаче не искат да прехвърлят цялата вина само на Хизбула, защото по думите на Кристияна в Ливан е трудно да харесваш Израел. В миналото израелската армия вече три пъти е нахлувала в Ливан, като при втория – през 1982 г. – окупира южната част от страната в продължение на 18 години. Когато се изтегля, Хизбула казва, че заслугата за тази победа е тяхна.
В същото време много ливанци обвиняват Хизбула, че е отговорна за складирането на експлозиви, чиято детонация през 2020 г. на пристанището в Бейрут уби стотици хора.
Днес настроенията към групировката са трудни за измерване, но скорошно изследване, направено дори преди сегашната ескалация с Израел, показа, че над 55% от ливанците нямат „никакво доверие“ в Хизбула.
Надежда въпреки всичко
Въпреки всичко самата Кристияна се надява скоро в Ливан отново да бъде спокойно. Тя не знае дали иска да живее там дългосрочно, но със сигурност иска да се върне, за да довърши образованието си.
Знае, че за хората в България вероятно е трудно да си представят защо би желала да се върне в страна с толкова разделения и нестабилност. Но за нея тя е домът.
„Много е трудно да напуснеш родината си. Живял си в нея, откакто си се родил. Не искам нищо друго, освен в Ливан да бъде спокойно и безопасно, и бих искала да помогна на моя народ, който страда.“
Форум