В неделя вечерта на 100-годишна възраст почина 39-ият президент на САЩ Джими Картър. Неправителствената организация „Картър Център“, основана от самия президент, съобщи, че той е починал в дома си в град Плейнс, щата Джорджия.
„Баща ми беше герой, не само за мен, но и за всеки, който вярва в мира, човешките права и неегоистичната любов“, каза синът му Чап Картър, цитиран от Ройтерс.
Картър е начело на САЩ между 1977 и 1981 г. Неговото президентство е белязано от няколко ключови международни събития като подписването на Договора от Кемп Дейвид през 1978 г., връщането на Панамския канал в контрола на Панама, както и продължилата над 400 дни криза с американски заложници в Иран.
Петима американски президенти, редица световни лидери и големи организации за защита на правата на човека почетоха паметта на Картър.
Настоящият американски президент Джо Байдън обяви 9 януари за ден на национален траур, в който в страната ще бъде почетена паметта на бившия държавен глава.
Кой е Джими Картър
Картър е роден в Плейнс, щата Джорджия през 1924 г. Още като тийнейджър започва да работи на фермата на баща си, където отглежда и продава фъстъци.
Получава образованието си в няколко щатски университета в Джорджия, преди да постъпи и да завърши Военноморската академия на САЩ в Мериленд.
Още тогава се запознава с приятелка на сестра си, която се казва Розалин Смит. Двамата сключват брак през 1946 г., който продължава до нейната смърт през ноември 2023 г.
Служи във флота между 1946 и 1953 г., като стига до командването на подводници с ранг лейтенант. Работи по развитието на ядрени реактори за флота и дори се включва в справянето с инцидент и последвало изтичане на радиация в този период. Напуска флота след смъртта на баща си, за да поеме част от семейния бизнес в Плейнс.
Началото на политическата му кариера се оказва свързана с расовото равенство. През 1962 г. той за пръв път влиза в кампания за място в щатския сенат на Джорджия, което печели въпреки опитите за измама на един от опонентите му.
През 1970 г. е избран за губернатор на Джорджия, след като се проваля в първия си опит 4 годни по-рано. Като губернатор той провежда политики, насочени срещу големите разходи на щата, расовата сегрегация и други.
След мандата си като губернатор той постепенно се насочва към националната политика и обявява кандидатурата си за президент.
През 1976 г. той побеждава кандидата на републиканците и тогавашен президент Джералд Форд. За това му помага отдалечеността му от върховете на политическата класа във Вашингтон, както и гласът на тъмнокожи в щатите, в които победата се решава с малък брой гласове.
Той поема властта през януари 1977 г., а едно от първите му действия е да даде амнистия на всички мъже, които са избегнали наборната служба по време на войната във Виетнам.
Мандатът му не остава в историята като успешен. Той е непопулярен президент, който управлява в период на сериозна енергийна и икономическа криза, както и на растяща инфлация. По време на мандата му се стига и до първия „шътдаун“ – спирането на работата на част от администрацията на страната.
През 1978 г. Картър инициира и домакинства на преговори, довели до подписване на мирен договор между Израел и Египет, в резиденцията на държавния глава в Кемп Дейвид. По време на управлението му САЩ и СССР подписват договор за прекратяването на опитите с ядрени оръжия, както и на взаимен контрол.
Това затопляне в отношенията трае кратко, след като през 1979 г. Москва започва инвазията си в Афганистан. Картър налага ембарго на доставки на зърно, както и широк набор от санкции срещу СССР заедно с бойкот на Олимпийските игри, които трябва да се проведат в Москва през 1980 г.
В международен план той се изправя и пред продължилата над 400 дни криза с американски заложници в Иран.
В кампанията за преизбирането си той се изправя срещу кандидата на републиканците Роналд Рейгън. Рейгън разгромява Картър и заема мястото му в Белия дом.
След края на управлението си Картър не се оттегля тихо във фермата. Той служи в редица дипломатически мисии, възлагани и от други президенти на САЩ. Активен е в мисии за мир и хуманитарни каузи в Близкия Изток и Азия.
През 1982 г. основава „Център Картър“, който се бори за популяризирането на човешките права.
През 2002 г. получава Нобеловата награда за мир за „неуморни усилия да намери мирни решения на международните конфликти, за да прокара демокрацията и човешките правила, да насърчи икономическо и социално развитие“.
Как реагира светът на смъртта му
„Днес Америка и светът загубиха необикновен лидер, държавник и хуманист. Над шест десетилетия имахме честта да наричаме Джими Картър скъп приятел“, написа настоящият президент на САЩ Джо Байдън.
„Предизвикателствата, с които Джими се сблъска като президент, се случиха в решителен за нашата страна момент и той направи всичко по силите си да подобри живота на всички американци“, реагира избраният за президент на САЩ Доналд Тръмп.
С обръщения за смъртта на Картър излязоха още и останалите трима живи бивши президенти на страната - Бил Клинтън, Джордж Буш и Барак Обама.
Съболезнования изказаха още президентът на Франция Еманюел Макрон и премиерът на Великобритания Кийр Стармър.
„Картър даде силен пример на световните лидери за това да превърнат човешките права в приоритет и продължи да се бори за тях дори след напускането на поста си“, написа Хюман Райтс Уоч.
От Световната здравна организация написаха, че работата на Картър и неговия център е спасила „безброй животи“ и е спомогнала за това редица тропически болести да бъдат доведени до ръба на унищожението им.
Форум