Хелмут Кол, който надделя над стената

Да сте бутали някога стена? Това винаги е трудно - но е фантастично с Берлинската стена през 1989. Тя се състои от 45 хиляди бетонни блока, върху нея са загинали много хора в опит да преминат отвъд. А за историята точно Хелмут Кол ще остане човекът, срутил Стената, възстановил единството на Германия, направил възможна днешната и утрешната Обединена Европа.

Спомням си юли 1990 и зашеметяващия концерт „Стената” в Берлин. Спомням си 9 ноември 1989, когато щастливи немски граждани срязаха теловете, срутиха панелите, прескочиха Стената и хукнаха към един по-добър свят. И никога няма да забравя също онзи може би леко пийнал хор, който на 10 ноември 1989, пред Бранденбургската врата изпя химна на Германия. В хора са канцлерът на ФРГ, християндемократът Хелмут Кол, кметът на Западен Берлин Валтер Момпер, външният министър Ханс-Дитрих Геншер и Вили Бранд, социалдемократ и автор на тъй наречената Ост-политик.

Да, сега това пеене звучи малко смешно, наивно, неподходящо за сериозни хора, но тогава беше важно. То показа не само, че Стената падна наистина, но и че падна цялата Желязна завеса, прерязала Европа от Балтика до Адриатика.

„Когато поглеждам към живота си през 89-та, мога да кажа, че съм горд и благодарен за него” - казва 79-годишният Хелмут Кол. Той има право да се гордее. Тогава Стената съществува от 27 години, а седем от тях Кол е канцлер.

Макар начело на консервативен кабинет, той в голяма степен следва „Ост-политик” на социалдемократите, тоест, по-меко отношение към СССР, с цел да се постигат отстъпки за хората от ГДР. Само един пример - през 1987 точно Кол за първи път официално приема източно-германския диктатор Хонекер в Западна Германия. ГДР и СССР смятат това за официално признание от страна на Запада, че двете Германии ще съществуват вечно, но за Кол стъпката е по-скоро част от политическата игра за сближаване с Горбачов.

В момента, в който Стената пада обаче, мисълта на Кол е изцяло към най-важния въпрос – обединението. Той пише декларация от десет точки и отива с нея в Москва. Горбачов се съгласява, включително да изтегли съветските войски от ГДР, но иска обединена Германия да не влиза в НАТО – условие, в чието изпълнение сам не вярва.

По повод германското обединение, силни притеснения има обаче не само на Изток, а и на Запад. Кол прави стъпки да намали тези страхове на партньорите си и ги тушира напълно чрез членството в НАТО – решение, което загорчава на Горбачов, но което той преглъща.

Хелмут Кол, историк по образование, но твори историята на обединена Европа, не само на обединена Германия. На първо място – с Маастрихтския договор, който е основа на новото европейско развитие и позволява на страни като България да влязат в ЕС.

Огромна е неговата роля и за въвеждане на еврото. Съпротивата срещу общите пари, включително в Германия, е силна, а самата Християн-демократическа партия е на път да проведе предварително обречен референдум. Но Кол е наясно, че без единна валута е невъзможна и единна Европа, затова използва целия си авторитет и дори отива малко отвъд него, като буквално тропва по масата - референдум за еврото в Германия няма да има и страната ще приеме единната валута. Толкоз!

Но дори и този диктаторски подход му се разминава, толкова е той популярен и силен като политик. Е, няколко години по-късно името му е забъркано в скандал за незаконно финансиране на ХДС, а това, заедно с напредналата възраст, води до оттегляне на Кол от голямата политика.

Този скандал обаче не може да помрачи заслугите му за мира и напредъка на Стария континент. Неслучайно, след Жан Моне, той е вторият европеец, получил званието „Почетен гражданин на Европа”.

Последните си години Хелмут Кол прекара в инвалидна количка, със затруднен говор и няколко тежки операции - но докрай запази вярата в способността на човека да не се предава без бой, вяра, типична за наистина огромните хора.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.