39-ят американски президент Джими Картър на 1 октомври се присъединява към клуба на столетниците. В поздравлението си към него настоящият президент Джо Байдън отбелязва, че Картър дори в най-трудни моменти е запазвал оптимизма си и че този оптимизъм е заразителен. Въпреки възрастовата разлика, двамата са близки приятели от времето, когато Джими Картър е президент, 1977-81.
Това е далечна епоха, друг свят, свят разделен на капиталисти и социалисти, свят без интернет и мобилни телефони, дори без ТикТок. Обяснено на технологичен език, Картър поема мандата си когато в Калифорния току-що е регистрирана компанията Епъл, а го приключва когато Бил Гейтс сключва договор за първата си операционна система и настанява Майкрософт в пилотското кресло на технологичната революция.
Младият Джо Байдън е първият сенатор, който подкрепя кандидатурата на Картър за президент през 1976 г. За такава крачка се е изисквало голяма доза сляпа вяра и кураж, тъй като в началото на кампанията му малцина са вярвали, че Картър има шанс.
Потомственият фермер и производител на фъстъци Джими Картър тогава е губернатор на Джорджия, но е слабо познат извън щата. Противно на очакванията той успява да спечели номинацията на Демократическата партия, а след това с минимално предимство да победи тогавашния обитател на Белия Дом Джерълд Форд.
Сладкодумен посредник
С широка усмивка и лъчезарен поглед Картър е бил сладкодумен събеседник и понякога е успявал да постигне в преговорите повече от това, на което е разчитал. Добър пример е посредничеството му в преговорите между Египет и Израел през 1978 г.
Първият опит за такива преговори година по-рано се е провалил, обаче Картър решава да направи втора обиколка и кани Ануар Садат и Менахем Бегин в президентското имение "Кемп Дейвид". В крайна сметка, за изненада не само за целия свят, но и за самия Картър – Египет признава суверенитета на Израел и е първата арабска държава установила дипломатически отношения с Тел Авив.
За добро или лошо последиците от това споразумение хвърлят отражение върху цялата история на конфликта в Близкия Изток, а Садат е разстрелян от ислямисти три години след като слага подписа си.
"Предател" или спасител
На втория ден след встъпването си в длъжност Картър издава указ за помилване на всички отклонили се от военна служба по време на виетнамската война. Указът е предивзикал сеизмична обществена реакция. Републиканците го наричат "предател", докато за по-радикалните демократи Картър просто изпълнява мисията, за която е бил избран.
Отклоняването от военна служба по време на виетнамската война е било болезнена тема в американското общество тъй като призивът най-често е засягал наборници от бедните слоеве на населението и чернокожи американци. Младежите от богати семейства – такива като Доналд Тръмп – са намирали начини за отсрочка или да служат в САЩ.
Стотици хиляди наборници между 1964 и 1973 г. са предпочели да напуснат страната, вместо да убиват виетнамски партизани и да рискуват живота на 12 хил. км от САЩ. По-голямата част от тях са се преселили в Канада и Мексико, пуснали са корени там, но не са могли да се върнат в САЩ, тъй като ги е очаквала 5-годишна присъда.
Пословично упорит
Макар и сладкодумен, Картър е бил пословично упорит когато е прокарвал свои инициативи в Конгреса. Това е водило до напрежение дори в рамките на конгресмените от собствената му партия. Понякога той просто не е връщал обажданията на конгресмени с които е имал разногласия или дори е злословил по техен адрес.
Интервю в сп. Плейбой по време на кампанията му за президент предизвиква фурор, тъй като Картър заявява, че е изпитвал "много пъти" плътско желание към чужди жени, но не е предприемал действия по тези импулси. В средата на 1970-те пуританска Америка вече е могла да преглътне такъв залък, тъй като макар и остро критикуван от редица църковни лидери, признанието на Картър не е оказало влияние върху кампанията му.
Пак по линия на личния му живот двойката Джими и Розалин Картър са най-дълголетната президентска двойка в историята на САЩ – 77 години. Тя умира през юни 2023 г. на 96-годишна възраст.
Слънчеви панели в Белия дом
Втората половина на 70-те са период на съвземане от шоковата терапия, предприета от арабските производители на петрол през 1973 г. Макар че петролното ембарго е вдигнато през 1974 г., цените на горива в САЩ са се повишили повече от три пъти. Осигуряването на енергийна независимост е станало приоритетна задача за американската администрация.
Картър насърчава пестенето на енергия и въвеждането на екологични способи за добив на електричество. По време на неговия президентски мандат за пръв път са инсталирани слънчеви панели на покрива на Белия Дом. През август 1977 г. по негова инициатива е създадено министерството на енергетиката.
Инициативите му за пестене на енергия и суровини понякога са удряли на камък. Пример е опитът му да прокара закон за въвеждане на ограничения върху продажбата на бензин за лични автомобили. Да се прокара такъв закон в общество, което е превърнало автомобила в централен елемент на своето функциониране, е било абсурд.
Санкции срещу СССР
За разлика от двамата си предшественници – Ричард Никсън и Джерълд Форд, Картър не е посещавал СССР като президент. Той се среща веднъж със съветския лидер Леонид Брежнев във Виена през 1979 г. за подписване на договора за ограничаване на стратегическите ядрени оръжия.
Администрацията на Картър налага санкции срещу СССР след нахлуването на съветски войски в Афганистан. Тогава е взето и решение за бойкотиране на лятната Олимпиада в Москва през 1980 г., към което се присъединяват 65 държави.
През декември 1977 г. Картър прави официално посещение в Полша с цел да подчертае добронамереното отношение на САЩ към тази социалистическа държава. Поднася цветя в еврейското гето в Краков, среща се с президента на Полша Едвард Герек. В чест на Картър е организиран прием на който присъства и Войчех Ярузелски - бъдещия ръководител на военния режим в Полша. Преводът на речта на Картър по време на този прием е бил съзнателно изопачен и са му били приписани анти-полски изказвания.
През юни 1980 г. Картър пристига на двудневно посещение в Югославия, за да компенсира, така да се каже, отсъствието си от погребението на маршал Тито месец по-рано.
Някои западни журналисти се опитват да направят от това посещение буря в чаша вода като спекулират с възможното признаване от страна на Картър правата на македонското малцинство в България. Тази тема нито е била на дневен ред, нито е била обсъждана между Картър и Цветин Миятович – временния президент на Югославия.
Няколко дни преди началото на посещението на американския президент в Белград, Джон Дарнтън, кореспондент на в. Ню Йорк Таймс, пристига в София и се опитва да разчопли темата. Той е разговарял с Иван Ганев, говорител на външно министерство и Александър Фол – министър на просветата. И двамата са заявили, че не виждат "македонски проблем" и че Тодор Живков на три пъти е предлагал на Тито да решат помежду си каквито спорни въпроси има около Македония. Българската версия е, че Тито никога не е отговорил на тези предложения.
Заложническа криза в Иран
След арабското петролно ембарго Джими Картър е наследил икономика в почти катастрофално състояние и е бил изправен пред дълбока рецесия и безработица. Въпреки усилията му и редицата прокарани инициативи във вътрешната политика на администрацията си, той се е сблъскал със сериозни предизвикателства в международната политика.
Най-голямото фиаско за Картър се е оказва иранската революция през 1979 г. и идването на власт на аятола Рухола Хомейни. Картър предизвиква гнева на Хомейни, тъй като разрешава на бившия шах на Иран да се лекува в САЩ. Впоследствие 52 американски дипломати и граждани са взети като заложници и прекарват принудително 444 дни в Техеран.
Шансовете на Картър за преизбиране се били минимални, а срещу кандидат като Роналд Рейгън – практически никакви. Картър губи изборите за президент през 1980 г. с разгромен резултат – 489 електорални гласа за Рейгън и 49 за Картър.
На 20 януари 1981 г. - денят в който Рейгън встъпва в длъжност, той обявява, че е постигнато съгласие с Хомейни за освобождаване на заложниците.
Подкрепа за човешките права
След приключване на мандата си Картър в продължение на десетителия продължава активно да се занимава с дипломация, понякога като специален пратеник на поредния обитател на Белия дом. През 1982 г. създава Центъра "Картър" с мисия да подкрепя и разпространява концепцията за човешки права и да намали страданията на хората по света. Като хоби Картър се занимава със строителство на домове до 95-годишна възраст.
На 91 години е диагностициран с рак на кожата – меланома. Лекуван е с експериментална имунотерапия и е очевидно доказателство, че терапията работи. Ако е бил диагностициран само 5 години по-рано най-вероятно е нямало да живее повече от 6 месеца. След смъртта на съпругата си, Джими Картър се оттегли в родния си дом в града Плейнс, щата Джорджия и заяви, че смята да прекара остатъка от живота си там.
Форум