Игнатиус Лойола /Дон Иниго Оняс де Лойола/
Духовник и светец, /1491 – 1556/
Произход: роден в замъка Лойола, Баския, аристократично, но не особено богато семейство
Образование: университет Алкала в Мадрид, колеж „Сен Барб“ и Сорбоната в Париж, университет в Саламанка
Прочут с: основател и пръв командир на „Обществото на Исус“, по-известно като Орден на йезуитите, автор на „Духовни упражнения“
Признание: канонизиран за светец през 1622 г. от папа Григорий XV, покровител на две баски провинции, през 1922 е обявен от папа Пий X за светец-патрон на духовните убежища
Игнатиус Лойола е човек на страстта, той създава „Обществото на Исус” или Ордена на Йезуитите. Славата на Ордена е противоречива и името на основателя му, макар светец, не се приема еднозначно.
За Лойола не трябва да се мисли като за кротък, благ, потънал в религиозен размисъл човек. Така не бихме го разбрали правилно и ще си останем с предразсъдъците.
Иниго Лопес де Лойола е роден през 1491 г. в Баския, в замъка Лойола. Фамилията е аристократична, но обедняла. Той е седми син от седем сина и тринадесето дете от 13. Според легендата, майка му е предупредена от небесни сили, че изтърсакът ще стане велик духовен учител и прави когнитивна магия, за да го сближи с Христос - ражда го в яслите на замъка.
Родителите му умират рано и Иниго е отгледан от жената на ковач. Произходът обаче е важен - като юноша е паж на ковчежника на кралство Кастилия и служи при вицекраля на Навара.
Както пише в „Автобиография“, като младеж „обича военните упражнения и изпитва тщеславно желание за слава”. Тези страсти идват от рицарските романи, които поглъща, въпреки че няма сериозно образование. А съвпаденията с Дон Кихот не са случайни - Лойола е сред прототипите на Сервантес за героя.
„Внимателен към външния вид, запален по успехите с жените, смел в ухажванията, придирчив по въпросите на честта, без да се боя от нищо…..отдавах се на разкоша…..” – пише Лойола.
Внимателен към външния вид, запален по успехите с жените, смел в ухажванията, придирчив по въпросите на честта
Той превзема истински принцеси, убива на дуел мавър, който отрича божествената същност на Христос, участва в битки и излиза без драскотина. И така 15 години - божият пръст се намесва решително чак когато е на 30.
През 1521 г. Лойола се бие с французите в Памплона и гюлле опитва да мине между краката му. Оперират го, но кракът зараства накриво, той иска да го счупят и пак да го наместят. А докато други се занимават с нозете му, Лойола започва поход за възвисяване на духа си.
Втората операция е тежка, лекарите съветват да вземе последно причастие, но вместо мъртъв, Игнатиус се събужда на оздравяване. Легенда гласи, че през нощта му се явява Свети Петър и водят дълъг разговор. Или че Черната мадона от Монсерат го съветва да се обърне към духовния живот. А може би той просто си дава сметка, че на куц крак не може да стане голям рицар и воин, затова страстно се обръща към религията.
Когато се събужда свеж и бодър, вместо мъртъв, Лойола иска да чете рицарски романи, но в замъка има само „Животът на Исус Христос” и „Жития на светците”. Захваща ги и изведнъж изпитва неземно блаженство - за разлика от славата и любовта, житията носят спокойствие. Първият дух е от Дявола, вторият от Бога – разпознава ги Лойола.
Макар че остава хром до живот, той тръгва на поклонение към Светите земи.
Според легендата, още не знае твърдо накъде да поеме и оставя решението на едно муле. По пътя стига до разклон - наляво е голям, шумен и разблуден град, надясно – абатство Монсерат. Игнатиус отпуска юздите и мулето тръгва надясно, към вечността и славата.
В Монсерат той се изповядва, дава обет за целомъдрие и става рицар на Светата Дева. После е отшелник в пещера край Манреса - вечер се моли, а денем помага в местната болница. Скоро обаче изпада в съмнения за изповедта и разкаянието. Изповядва се пак, но това не помага.
Разбрах, че в изповедта за минали грехове е заключен зъл дух
„Разбрах, че в изповедта за минали грехове е заключен зъл дух” – обяснява. А край река Карденер Лойола изпада в транс и има духовно прозрение, което го преражда. Тогава пише „Духовни упражнения” - нещо като правила за медитация, призвани да сближат човека с Бога за около месец практикуване.
През 1523 г. отива в Светите земи, но не го взимат за монах. Грешката е, че опитва да проповядва, но не е подготвен.
Обратно в Испания учи латински с децата в началното училище в Алкала, а после слуша лекции в университета в Барселона. Страстта обаче не му дава мира, Лойола пак наставлява всички, а Светата Инквизиция го затваря за 42 дни и отсъжда да спре проповедите под заплаха за отлъчване.
Той се мести в Саламанка и пак задържан за 22 дни, а „Духовни упражнения” са прегледани от местните инквизитори. Съдът не намира нищо еретично и го пуска, а Лойола отива да довърши ученето в Париж, където мисълта и духът са по-свободни.
Там става бакалавър по философия и магистър в Сорбоната. Вече официално „има право да преподава, да участва в диспути, да върши всички действия - училищни и учителски…..както в Париж, така и по целия свят”. Но не спира до тук.
През 1534 е доктор по богословие и получава малка, черна, кръгла шапчица с квадратен връх и пискюлче. Вече всички знаят кой е и какъв е.
Още по-добре знаят шестимата му приятели, с които дават обет за непритежание, целомъдрие и мисионерство. Това е праобразът на „Обществото на Исус”, но още е нещо като гражданска организация. Те проявяват търпение - решават първо всички да завършат образованието си.
Игнатиус ги чака във Венеция, откъдето ще тръгнат за Йерусалим, но божият пръст пак се намесва – кораби няма.
Тогава „Обществото на Исус” отива в Рим да получи благословия от папата. Лойола говори един час с него и той е убеден, че идеите на групата са полезни - Ватикана, макар и и неформално, вече има нов орден, който и до днес играе важна роля за развитието не само на католицизма, но и на света изобщо.
После Лойола представя проект за устав – има отговор на въпроса какво да отличава „Обществото на Исус”. Към стандартните три обета - за послушание, целомъдрие и непритежание, той добавя четвърти - лична вярност на папата. И неслучайно наричат йезуитите „папските еничари“.
Орденът е централизиран, със строга дисциплина, безпрекословно подчинение на младши пред старши, абсолютна власт на водача.
През 1540 папата утвърждава устава, Лойола е първи генерален настоятел и до смъртта си развива и утвърждава ордена. Първият му акт е да въведе условие членовете да се подбират само сред най-високо образовани люде. И веднага започва да строи собствени йезуитски училища навсякъде, където орденът стъпва.
Когато през 1556 г. смъртта го отнася, той няма за какво да се тревожи – делото е на здрави основи. Погребан е в Рим, в съборния храм на Йезуитите.
66 години по-късно папа Григорий ХV обявява Игнатиус Лойола за светец, така се реализира голямата му страст – да се нареди сред най-именитите мъже на божия дух, разум и действие.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Форум