Йосип Юрай Щросмайер
Католически епископ и теолог, изтъкнат обществен и политически деец, меценат /1815 - 1905/
Произход: Осиек, Хърватия, германски и хърватски корени
Образование: Теология в Католическата семинари в Дяково, на 20 е доктор по философия от Висшата семинария в Будапеща, втори докторат по философия и канонично право от Виенския университет
Интереси: Религия, философия, политика, изкуство
Постижения: Основател на Югославската академия на науките и изкуствата, възстановил Университета в Загреб, инициатор и дарител за създаване и поддържане на различни религиозни и културни институции, основател и 25 години председател на хърватската Независима Народна партия
Преди Първия ватикански събор в Рим през 1870 г. хърватският епископ Йосип-Юрай Щросмайер държи тричасова реч срещу новата догма за непогрешимостта на папата и неограничената му власт в църквата.
Съветът е зашеметен, папа Пий ІХ е засегнат, но отбелязва невероятно добрия му латински. Някои епископи наричат речта еретическа, но тези от немските и австрийски провинции са съгласни и правят опозиция, която напуска събора.
„Като чета свещените книги…..не намирам и ред, в който да се казва, че Исус Христос е дал на Петър върховенство над апостолите“ – започва Щросмайер и продължава: „Едно нещо винаги ме изненадва…..ако Петър беше избран за папа, биха ли си позволили неговите колеги да го пратят лично в Самария, заедно със свети Йоан, да разпространяват историята на Божия син. Какво мислите, почитаеми братя, дали ние бихме изпратили негово светейшество Пий ІХ…..при патриарха в Константинопол, за да…..се сложи край на схизмата”.
Въпреки силните аргументи, Щросмайер не постига нищо. Догмата за непогрешимостта на папата е приета, след време и от самия него. Но самото противопоставяне и начинът, по който го прави, вече са доказателство за сила на характера, смелост на сърцето и дълбочина на разума. Както и за величието на човека, който знае какво значи „свободна воля”.
Йосип Щросмайер е сред „бащите” на хърватското Възраждане. Хърватия има дълга и интересна история.
Тя започва през VII век, когато племето идва в Далмация, Илирия и Панония, минава през уния с Унгария и Хабсбургите, през защитата от турците като „авангард на християнството” и през различни стъпки към своята независимост, която получава през 1918 г.
Вдинамичния и тревожен хърватски ХІХ век, централна фигура е епископ Йосип-Юрай Щросмайер
А в динамичния и тревожен хърватски ХІХ век, централна фигура е епископ Йосип-Юрай Щросмайер – философ, теолог, политик, културен деятел, писател, щедър дарител, човек с голяма вяра в Бога, един от най-образованите хора на Европа.
„Аз съм винаги щастлив да се моля на Бога и да го възхвалявам. Ако ми е позволено да си пъхам носа в бъдещето - Бог ме призова за конкретни дела, а аз, преслабият, винаги разчитам на неговата подкрепа” – казва той.
За 90-те години на своя живот той вижда много собствени и чужди мечти да се срутват, но и много да се реализират.
Човекът Йосип-Юрай Щросмайер всъщност е двама души. Това звучи нелепо, но е истина. Щросмайер е от немско-хърватски произход. Един от неговите прародители е немски селянин, женен за хърватка. През 1815 г. на Йохан и Ана се раждат близнаците Йосип и Юрай. Но след два дни, преди кръщението, едното бебе умира. Родителите не разбират точно кое и кръщават живото дете с двете избрани имена. А синът им сякаш наистина живее и работи за двама.
Йосип-Юрай завършва гимназия в родния Осиек, теология в семинарията в Дяково, а на 23 е доктор по философия от теологическия университет в Будапеща.
Във Виена получава втори докторат по философия и канонично право, става капелан в императорския двор и младши директор на богословския институт „Августинеум“.
Щросмайер е далеч от представата за свит, отдаден на пост и молитви висш свещеник
През 1849 г. е назначен епископ на Дяково в Хърватия, а после и белградско-смедеревски епископ, духовен водач на католиците в Сърбия. Щросмайер е далеч от представата за свит, отдаден на пост и молитви висш свещеник. Той е активна фигура, човек с идеи и желание да ги реализира.
Приходите от имотите, които управлява в Дяково, се умножават бързо и той започва дарителска дейност. Осигурява пари за катедралата, помага за построяването на училища, издръжка на бедни студенти, издаване на книги.
В България се знае за безценната му финансова подкрепа за сборника „Български народни песни” на братя Миладинови. Той подпомага издаването със 70 000 гроша, осигурява за месеци в Загреб безплатна квартира и приятелска трапеза на Константин Миладинов. Но по-малко известно е, че именно Щросмайер стимулира братята да издадат книгата на български, не на гръцки, както възнамеряват.
Като църковен деятел, освен с историята от събора в Рим, Щросмайер е известен поне с още две важни неща.
През 1859 г. иска от папа Пий ІХ богослужението в хърватските църкви да е на старославянски език, а църковната писменост да се върне към традиционната глаголица. Освен това е застъпник на икуменизма - сближаването между източната и западната църква.
Щросмайер е не по-малко активен в науката и политиката.
Той е основател на университета и Югославска академия на науките и изкуствата в Загреб
Той е основател на университета и Югославска академия на науките и изкуствата в Загреб. Като политик дълго е председател на най-голямата хърватска партия – Народната. На моменти подкрепя идеята за по-широко обединение на южните славяни и някои го обвиняват в подкрепа на руската политика на Балканите. Той обаче има предвид обединение в рамките на Австро-Унгария, а руската политика използва като инструмент за натиск в някои случаи.
Йосип-Юрай Щросмайер си тръгва от този свят през 1905. Умира от старост, на 90, видял много, преживял много, но май с отворени очи за още.
Форум