Беше очевидно, че това ще се случи по-скоро рано, отколкото късно. Мишел Барние се превърна в най-краткотрайния министър-председател в историята на Франция, като не издържа дори 100 дни на поста.
Парламентът го изгони на 4 декември. Това беше първата подобна демонстрация на власт от страна на депутатите от 1962 г. насам.
Всичко това се дължи на шокиращите предсрочни избори през лятото, на които крайната десница и коалиция от леви партии спечелиха много места. По този нчин те принудиха обсадените центристки сили на президента Еманюел Макрон да се вкарат в нестабилно правителство на малцинството, способно да управлява само благодарение на съгласието на популистката Марин льо Пен.
Сега ще има ново правителство, което също може да не оцелее дълго, тъй като вариантите са абсолютно същите - сделка с крайнолевите или крайнодесните до насрочването на нови избори, които по конституция трябва да са през лятото на 2025 г.
Добър залог е, че Макрон ще номинира популярния министър на въоръжените сили Себастиан Лекорню от собствената си партия „Ренесанс“, за да се опита да състави ново правителство. То ще трябва да се позиционира по-добре в бурния парламент и да получи достатъчно гласове, за да свърши нещо. Още по-добър залог е, че Лекорню ще се провали напълно или ще подобри рекорда на Барние за най-кратко премиерско управление.
Ще има и призиви към Макрон да подаде оставка като президент
Ще има и призиви към Макрон да подаде оставка като президент преди изтичането на мандата му през 2027 г., но той вероятно ще продължи на поста.
Това означава, че той ще продължи да ръководи външната политика, както обикновено прави френският държавен глава, но ще бъде ограничен от хаоса в Париж, който ще изсмуква енергия и внимание.
Това също така означава, че той ще бъде финансово ограничен, тъй като правителството падна заради необходимостта да се договори за бюджет с множество мерки за икономии.
В момента дефицитът възлиза на 6,1% от БВП, което предизвиква критики и потенциални финансови санкции от страна на Брюксел
В момента дефицитът възлиза на 6,1% от БВП, което предизвиква критики и потенциални финансови санкции от страна на Брюксел. Той плаши и финансовите пазари с опасения за потенциална нова криза в Еврозоната.
Всичко това се случва и в най-неподходящия момент за ЕС. В момента другата голяма сила в блока – Германия, е в очакване на нови федерални избори в края на февруари и на евентуални продължителни коалиционни преговори след това. Там коалицията на Олаф Шолц се разпадна, след като един от партньорите напусна управлението.
Дали все още ще има достатъчно желание да подкрепи Украйна политически, военно и най-важното финансово? До догодина Киев би трябвало да има достатъчно пари, но след това?
Да го кажем просто:
Фактът, че двата двигателя на на Европа, се намират в застой. Това се случва на фона на нарастващите искания на бъдещата администрация на САЩ за увеличаване на европейските разходи за отбрана и намеците за нови трансатлантически търговски мита.
Всичко е сценарий, който някой в Кремъл може да иска да използва, за да подхрани борбата си за власт през 2025 г.
Форум