Докато миналата седмица най-голямата икономика в света - САЩ избираше своя президент, най-голямата икономика в Европа загуби своя финансов министър, а с това вероятно и правителството си.
През последните три години Германия е управлявана от тройна коалиция, съставена от Свободната демократическа партия (СвДП), Социалдемократическата партия (СДП) и партията на "Зелените".
В сряда федералния канцлер Олаф Шолц освободи министъра на финансите Кристиан Линднер (СвДП). След това партията на Линднер напусна управляващата коалиция. Така предсрочните избори в Германия изглеждат почти сигурни.
Вече има и политическо споразумение за датата, на която да бъдат те - 23 февруари.
"Това решение беше правилно и неизбежно", каза Олаф Шолц в изявление в Бундестага.
На изборите се очаква да победи Християндемократическият съюз (CDU), чийто лидер, Фридрих Мерц, е и вероятният следващ канцлер. Социологическите проучвания показват, че на второ място би била "Алтернатива за Германия", а чак след това партията на Шолц.
Но засега всичко това са само предположения. Какво следва след разпада на управляващата коалиция в Германия?
Как се стигна дотук
В управляващата коалиция в Германия винаги е имало конфликти. От една страна, това идва заради желанието на СДП и "Зелените" за по-голяма социална сигурност и големи инвестиции за ускоряване на икономическия растеж и прехода към зелена енергия. СвДП обаче вярва в по-малката намеса на правителството и по-малките разходи.
Същевременно германската икономика се свива за втора поредна година. Отчасти това се дължи на спад в производството.
Ключов момент, предвещаващ разпада на коалицията обаче, настъпи през ноември 2023 г. Тогава Германският конституционен съд спря заобиколния път, който правителството искаше да използва, за да харчи пари, без да нарушава конституционната "дългова спирачка".
Става въпрос за 60 милиарда евро, предвидени като евентуални кредити за помощи в пандемията от коронавирус. Тъй като правителството не прибегна до тях през 2021 г., кабинетът на Шолц се опита да ги прехвърли в своя мандат, за да избегне "дълговата спирачка". В средата на ноември 2023 г. обаче съдът реши, че това е неправомерно.
Това създаде дупка в бюджета и криза в управляващата коалиция на Шолц, която искаше да използва парите за различните си цели.
Същевременно лидерът на СвДП Кристиан Линднер и колегите му неведнъж заплашваха, че ще се оттеглят от коалицията и ще поискат нови избори. Шолц обаче изпревари Линднер, като го уволни, което, от своя страна, накара СвДП да напусне коалицията.
Правителството с канцлер Олаф Шолц се сформира през декември 2021 г. с гласовете на СвДП и "Зелените". Това беше първото коалиционно правителство, съставено от три партии, в 30-годишната история на обединена Германия. Още тогава беше ясно, че партиите имат фундаментални различия във възгледите си.
Широката коалиция се наложи заради фрагментацията на германския парламент, която направи трудно сформирането на двупартийни коалиционни правителства. Разделението се задълбочи и с възхода на крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" (AfD), която в момента е на второ място в национален мащаб, пише Политико.
На тези избори се очаква възход да отбележи и популистко-лявата партия "Алианс Сара Вагенкнехт" (BSW).
Какво предстои
Бундестагът няма право да разпусне правителството в Германия. Заповед за това не може да издаде и президентът Франк-Валтер Щайнмайер. За целта има процедура, създадена така, че да се предотврати поредицата от избори и нестабилността от времето на Ваймарската република. Така исторически се нарича периодът на управление на Германия след края на Първата световна война и идването на власт на Адолф Хитлер.
Затова първата стъпка сега е вот на доверие, който ще бъде бъде внесен от канцлера Олаф Шолц в Бундестага. Той трябва да бъде гласуват 48 часа след внасянето му. Според ръководителя на парламентарната група на СДП Ролф Мюцених гласуването ще се състои на 16 декември.
От една страна, вотът на доверие може да бъде средство за осигуряване на подкрепа за правителство на малцинството. От друга страна, той може да доведе до нови избори.
Очакванията засега са, че вотът на доверие ще бъде загубен. Ако това се случи, Шолц ще предложи на президента да разпусне Бундестага. Щайнмайер обаче не е длъжен да го прави. Той трябва да вземе решение по този въпрос в срок от 21 дни след гласуването.
Ако президентът не подкрепи разпускането на правителството и парламента, кабинетът на Шолц ще остане да управлява като правителство на малцинството. Ако федералният президент разпусне Бундестага, следват предсрочни избори. Те трябва да се проведат в рамките на 60 дни от взетото решение.
Вече има и договорка между Християндемократическия съюз и СДП, според която изборите ще бъдат на 23 февруари. Крайното решение за това обаче се взима от Щайнмайер.
Същевременно до сформирането на ново правителство и избирането на нов канцлер федералното правителство продължава да изпълнява функциите си. Бундестагът също ще работи до избирането на новите му членове.
Защо това е важно
Нестабилността в Германия и предстоящите избори са важни поради две основни причини - помощта за Украйна и икономиката на страната на фона на избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ.
Едно от обещанията в предизборната кампания на Тръмп беше да увеличи митата, включително за германските автомобили. Очаква се това да се отрази на икономиката на Германия, за която се прогнозира свиване за втора поредна година.
Същевременно Украйна изпитва все по-големи затруднения на фронта. Берлин е вторият по големина донор на военна помощ за Украйна след САЩ, а след победата на Тръмп очакванията са, че финансовата помощ ще намалее допълнително.
На този фон националистическата партия "Алтернатива за Германия" набира скорост. До голяма степен тя се възползва от недоволството в страната срещу мигрантите. В началото на септември партията спечели местните избори в германските провинции Тюрингия и Саксония. Това беше първият път след края на Втората световна война и нацисткия режим в Германия, в който крайнодясна партия печели вота в някоя от германските провинции.
Форум