В края на март в Рияд пристигнаха руска и украинска делегация. С това дипломатическите усилия за прекратяване на конфликта в Украйна навлязоха в нов етап.
Двете страни обаче не се срещнаха лично. Вместо това поотделно разговаряха с дипломати от САЩ, които в стремежа си да посредничат за прекратяване на огъня използват така наречената "совалкова дипломация".
Какво е това? Всъщност нещо много просто - стратегия, при която конфликт между две страни се разрешава, като трета страна участва в преговорите, но разговаря с всяка една от страните поотделно. Причината е, че често тези страни са в прекалено голям конфликт, за да могат да разговарят директно помежду си.
Според дипломатите тази стратегия прилича на преговорите, довели до края на войната в Босна и Херцеговина преди 30 години.
Тогава Дейтънското мирно споразумение, финализирано през ноември 1995 г. във военновъздушната база „Райт-Патърсън“ в Дейтън, Охайо, е резултат от напрегнатата совалкова дипломация на САЩ с босненските, сръбските и хърватските лидери.
Как работи совалковата дипломация
Срещите в саудитската столица на 23-25 март за прекратяване на войната в Украйна, която продължава вече четвърта година, донякъде приличат на събитията край Дейтън, казва Кристофър Хил, бивш посланик на САЩ в Сърбия и Северна Македония.
Като заместник на Ричард Холбрук, главният преговарящ от страна на САЩ и „архитект“ на Дейтънските споразумения, Хил е пряко ангажиран с мирния процес.
„Установихме, че когато се съберат заедно, те просто държат речи за своите несъгласия и защо те са прави, а другата страна греши. Затова сметнахме, че совалковата дипломация е много по-ефективен инструмент“, обяснява Хил.
В стремежа си да постигнат мир американските дипломати провеждат срещи в Белград, Загреб и Сараево, както и в Женева. Целта, казва Хил, е била да се придобие реална представа за желанията на всяка от страните, а след това да се направи опит те да бъдат смекчени.
„И към края на Дейтънския процес започнахме да ги събираме в една стая“, спомня си Хил.
Според Хил този метод е използван многократно от Хенри Кисинджър, държавен секретар на САЩ по времето на президента Ричард Никсън, както и от преговарящите в Близкия изток.
„Но мисля, че той беше доста успешен в случая с Босна“, добавя той.
Дейтънското споразумение е окончателно подписано в Париж на 14 декември 1995 г. и бележи края на конфликта, в резултат на който загиват 100 000 души, 2 милиона са разселени, а младата държава Босна тъне в разруха.
Мате Гранич, който е заместник-главен преговарящ на хърватския президент Франьо Туджман по време на Дейтънския процес, казва, че совалковата дипломация е полезна, когато отделните позиции са далеч една от друга.
„Украйна се стреми към справедлив мир, докато Русия показа ясно, че дори не иска да обсъжда окупираните от нея украински територии. Москва също така отказва да допусне мироопазващи сили на НАТО или по-нататъшна военна помощ за Украйна“, казва Гранич. „Предвид това совалковата дипломация е логичната отправна точка.“
Друг участник в Дейтънския процес - Небойша Вуйович, член на делегацията, водена от сръбския лидер Слободан Милошевич, казва, че настоящата тактика на САЩ спрямо Украйна и Русия може евентуално да сближи позициите им.
„Фактът, че Тръмп и Путин разговарят по телефона, както и Тръмп и Зеленски, докато американският пратеник посещава Киев и Москва и докладва на Тръмп, означава, че совалковата дипломация води към момент, в който може да се появи първоначално споразумение за прекратяване на огъня“, казва Вуйович.
След приключването на разговорите в Саудитска Арабия миналата седмица Съединените щати обявиха отделни споразумения с Русия и Украйна относно усилията за прекратяване на ударите по енергийни съоръжения в двете страни и за забрана на използването на сила в Черно море.
Уроците от Дейтън
Холбрук някога нарича Дейтънското споразумение „несъвършен мир“. С него се създава държавата от конфедеративен тип Босна и Херцеговина, която е съставена от Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина. В нея има три съставляващи народа, 10 кантона и тричленно президентство.
Въпреки опитите през 2006 г. и 2009 г. за изменение на Дейтънското споразумение, по него не са извършени съществени промени.
На въпроса какви уроци могат да се извлекат за бъдещи преговори тридесет години след Дейтънското споразумение, Хил подчертава, че е важно сътрудничеството да продължи и след подписването на евентуален документ:
„Мисля, че това ще бъде необходимо. Не можете просто да кажете: „Е, този проблем е приключен. Да преминем към следващия“.
Но възможно ли е в бъдеще да има среща между Путин и Зеленски? Хил смята, че това е малко вероятно.
„Мисля, че Путин ни увери, че между Украйна и Русия ще има вражда в продължение на много поколения. И затова не бих се опитвал да ги събирам заедно, [за да] почувстват по някакъв начин, че са братя или нещо подобно, защото това няма да се случи.“
Макар че Босна продължава да носи бремето на разделения и нефункционалност, тя почти три десетилетия живее в мир - което прави Дейтън едно от най-успешните мирни споразумения в съвременната история.
Според хърватския преговарящ Гранич успехът на Дейтънското споразумение се дължи на това, че то е компромис с достатъчно солидни основи. „Но, разбира се, все още са необходими допълнителна работа и преговори“, добавя той.
Бившият сръбски дипломат Вуйович е съгласен.
„То установи мир, който продължава вече почти 30 години. Дейтънското споразумение предотврати разрушенията и загубата на човешки живот и в същото време създаде две части, които останаха стабилни, позволявайки някаква форма на съвместно съществуване.“
Въпреки че споразумението от 1995 г. има своите недостатъци, Хил изтъква, че Съединените щати не са натрапвали нищо на никого.
„Ние бяхме посредници“, казва той. „Опитвахме се да постигнем неща, с които и двете страни - всъщност трите страни - биха могли да живеят. Това беше трудно да се осъществи.“
В края на краищата войните приключват, отбелязва Хил, и когато погледнем как приключват, дипломацията обикновено изиграва важна роля.
„Колко голяма е тази роля, предстои да видим. Мисля, че има логика в приключването на тази война. Знаете ли, със сигурност Украйна е съсипана, но мисля, че в много отношения Русия е понесла дълбоки щети, и то не само от дронове, но и по отношение на начина, по който я възприемат в света“, казва той.
„Не мисля, че някой вече ще гледа на руснаците по същия начин. Това трябва да приключи. Но как ще приключи, е трудно да се каже.“
Форум