Целият свят коментира катастрофалния спектакъл на Доналд Тръмп и Володимир Зеленски в Овалния кабинет в петък. Тогава срещата между двамата президенти прерасна в спор с размяна на остри реплики.
Но когато вълненията утихнат малко, може да се окаже, че нищо тектонично не е възникнало точно там. Избистрили са се очертания на реалността, които отдавна са налице, но светът отказва ги да проумее.
Ще се отклоня от това състояние на космическа истерия, без да напускам основната тема на деня и на последните три години - Украйна. Но Украйна в един по-тесен смисъл на конституционния въпрос за легитимността на политическото ѝ представителство и по-точно на президента.
Обвиненията, че Зеленски е "диктатор"
Повод ми дават два факта.
От една страна, от Москва до Вашингтон се чуха твърдения за дефицит на легитимност на Володимир Зеленски. Такива претенции към президента на Украйна изразиха от кръга на руския президент Путин. Те дори обосновават нежеланието си да преговарят със Зеленски с изтичането на мандата му миналата година.
Подобни твърдения изрече и Тръмп, който каза, че Зеленски е „диктатор без избори“, макар че по-късно сам иронизира думите си.
От друга страна, в местния Фейсбук избухна остър спор между Деян Кюранов и Вержиния Велчева по повод текст на Кюранов в сайта „Дневник“. Статията е озаглавена „Спасението на Украйна е диктатура на Зеленски“. Ето цитат, който описва повода:
"На 24.02. 2025г. Радата трябваше да гласува резолюция, че Зеленски е напълно легитимен президент. Резолюцията бе провалена, включително с гласовете на над 30 депутати от партията на самия Зеленски. На другия ден, 25.02.2025г., резолюцията бе прегласувана, приета с предостатъчно мнозинство и парламентът демонстрира своето неразривно единство с президента."
Според Вержиния Велчева това описание не е коректно. В деня на първото гласуване значителен брой депутати не са участвали, главно по технически причини, докато втория ден процедурата е изпълнена по предвидения ред. Няма основания да се говори за разклатена подкрепа за Зеленски, още повече в неговата партия.
Оставям настрана тези детайли. Съществените моменти са други.
Първо, как се реагира при подобно подозрение, а именно, че украинският парламент изглежда – може би да, може би не, но има съмнения – не дава подкрепа на Зеленски с гласуване.
Второ и по-важно, какъв е статутът на президента Зеленски в този момент, в състояние на война, след изтичане на мандатът му от 2019-2024 г. и има ли основания да се лансира тезата, маркирана в заглавието.
Статията на Кюранов лансира идеята, че за спасението на Украйна е необходимо да бъде установена диктатура на президента на Украйна. Ако се проведат избори, както претендират – без това да е тяхна работа – както от руска, така и по-приглушено от американска страна, Украйна може сама да си устрои необратим срив. Русия ще използва целия си ресурс за намеса в изборите и щом успява в западния свят, може да предизвика безредие в Украйна.
Има и други неясноти. Как се гласува в зоните на военните действия? Как в окупираните територии? Как гласуват около десет милиона украинци в емиграция, вътрешна и външна? И така нататък, цялата идея несъмнено е чист абсурд.
На първия въпрос бих отговорил с настояване да не се прибързва с такива статии. Да лансираш теза с гигантски политически измерения в рубриката „диктатура“ и да защитаваш необходимостта ѝ за Украйна в този момент е много рисковано. Дори да се окаже, че имаш някакви основания, когато отмине горещият момент, провокирал реакцията ти, ще се окаже, че си се вписал в хора на руската пропаганда.
Разбира се, едва ли някой може да се мери по гражданска съвест и съответна публична позиция с моя приятел и колега Деян Кюранов. В това няма никакво съмнение от десетилетия. Но непреднамерените последици са противоположни на почтения замисъл. Утре от проруската "Възраждане" ще те цитират и ще посочат импликацията на думите ти, че за Зеленски изходът е диктатура понеже е нелегитимен. Иди обяснявай после, че са те разбрали погрешно.
Понеже разбирането ти от другите е по-важно от онова, което си искал да кажеш и понеже си отговорен и за това разбиране, почакай два-три дни. Професорът ми по философия Райнер Шюрман повтаряше, че основната отговорност на интелектуалеца (мислител, анализатор, политолог, социолог, все едно) е разбирането и грижата за условията за разбиране от другите.
Какво пише в украинската конституция
Вторият момент е по-съществен. Какъв е статутът на президента на Украйна, в случая на Зеленски, но можеше и друг да е?
И как е развита в теорията конструкцията за диктаториални правомощия на изпълнителна власт, приложима към ситуацията в Украйна?
Украинската конституция урежда въпроса само за Върховната Рада, не за президента. За президента на Украйна са в сила положения в членовете 83(4), 90(1), 108(1) и др., свързани с условия за конституционен континюитет.
Тези хипотези са добре развити и достатъчно разчленени за конституционен текст. Те косвено блокират избори за президент по време на военно положение, извънредни ситуации, катастрофални бедствия и прочее.
Украинските закони за избори запълват умишлената конституционна липса за президента. Те следват традиция в конституционната теория и приети в множество конституции положения. Избори по време на военно положение не се провеждат. Точка. По света има изключения (САЩ, Израел), но те предполагат особени традиции и обстоятелства.
Още по-важен въпрос повдига ситуацията, която може да налага установяване на диктаториални правомощия. Тази материя също е добре развита.
Точното заключение в случая на Украйна е, че Върховната Рада може да конституира „извънредни“ правомощия, макар това да не е уредено конституционно. Наричам ги така за да избегна думата „диктатура“. Но за теоретично запознатите е ясно, че става дума за диктаториални компетенции/власти/пълномощия.
„Конституционна диктатура“
Подобна власт е известна като „конституционна диктатура“ и е описана в политическата теория (Клинтън Роситър, Карл Шмит, въпреки непремерената непоносимост към него и др.). В нея няма по принцип нещо смущаващо, още по-малко внушаваната необратимост на подобна власт.
Радата може да гласува специален пакет власти (изпълнителни компетенции) и да ги персонифицира в Зеленски. Това е законодателен акт. Той произвежда необратимо следствие, само ако изпълнителното лице, подобно на римски император от времето на Цезар и Октавиан започне присвоява мандата, вместо да го връща на Сената.
Експлицитен законодателен акт е особеност на позитивното право на континенталната европейска традиция. Франклин Рузвелт упражнява подобна власт, преди него Ейбрахам Линкълн. И двамата поради необходимост на самата ситуация, но впоследствие се оттеглят. Подобни развития са част от политическата традиция и практика, не е задължителен експлицитен законодателен акт.
В Украйна такива инструменти не са нужни, което също е фактическо обстоятелство, а не принцип. Радата прави най-разумното като потвърждава легитимността на президента с гласуване.
Не е нужен специален мандат, камо ли пакет правомощия, каквито той конституционно има. И ако Радата наложи извънредни правомощия с разлика 50 гласа от 450 рискът за вътрешен бунт ще нарасне. Което ще разведри атмосферата в Кремъл повече от сцената в Овалния кабинет.
Радата може да прави легитимиращи гласувания периодично само за потвърждаване на съгласие с текущата политика на президента. По този начин, а не чрез ненужни диктаториални правомощия президентът има много по-висока легитимност там, където тя има критични значения – в международна среда.
Дори законодателно конституиран като диктатор, как точно ще се гледа на него при преговори за мир, а и сега, в процеса на изграждане на нова „коалиция на желаещите“ за подкрепа на Украйна?
Форум