Решено е - в България ще се появи верига държавни магазини за храни от първа необходимост. Продуктите ще са български, а надценката - до 10%. Създаването на държавната верига ще платят данъкоплатците - 10 млн. лева. С обещание после да пазаруват евтини храни, които държавата им продава.
Предложението е на "ДПС - Ново начало" и лидера му Делян Пеевски. Формацията се води в опозиция, но депутатите от властта приеха идеята без възражения.
Пеевски вижда мястото на държавните магазини в помещенията на държавните "Български пощи".
"Суперудобно е - пощи има навсякъде и нашите хора, които са в нужда, по места, ще могат да си купуват стоките", каза Пеевски. Не уточни кои са "нашите хора".
Не е известно някъде в Европейския съюз (ЕС) и страните с функционираща пазарна икономика да има такъв държавен бизнес.
Гласуването дойде паралелно с лансиране на правителствени мерки за ограничаване на цените на основни храни в супермаркетите. Те включват таван на надценки и квота за български продукти на частния пазар. Предшестваше ги недоволството срещу поскъпването. Беше организиран бойкот на големите хранителни вериги. Подобни акции имаше и в други страни на Балканите.
Пеевски е политик, наричан е олигарх, предприемач, медиен магнат и е санкциониран за корупция от САЩ по глобалния закон "Магнитски", както и от Великобритания. Той е подозиран и за купуване на гласове на избори, но институциите избягват да разследват тези сигнали.
И опозицията, и икономисти, и представители на бизнеса критикуват решението държавна фирма да влезе на свободния пазар с храни като популистко.
Вересията като инструмент за тотално контролиран вот
Експерти казват, че икономически не е възможно продуктите, които държавата ще продава, да са на по-ниска цена, отколкото в големите вериги.
Има и административни, и законови пречки за реализирането на идеята.
Други виждат в нея нещо повече - нова схема за купуване на гласове на избори.
"ДПС има огромен опит с контрола върху бакалията в селото и вересията като инструмент за тотално контролиран вот", казва политологът Огнян Минчев.
Ето какво знаем до момента.
Държавни магазини срещу "спекулата"
Предложението на ДПС на Пеевски се появи между двете четения на Закона за държавния бюджет за 2025 г. Беше прието с гласовете на управляващите от ГЕРБ, БСП и ИТН. Подкрепящата властта формация ДПС на Ахмед Доган гласува "против", заедно с опозиционните "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ), "Възраждане", МЕЧ и "Величие".
В закона пише, че в държавните магазини ще се продават хранителни и други продукти от първа необходимост "приоритетно" от български производители, а надценката ще е до 10%. Правителството има 1 месец да създаде държавна фирма с капитал от 10 млн. лв. Собственик ще е Министерство на земеделието и храните (МЗХ).
Целта е да се пресече "спекулата на прекупвачите, веригите и картелите", пише в кратките мотиви.
Засега няма оторизирана институция, която да е удостоверила наличие на спекула с цените и картели.
Чрез държавните магазини "качествени и достъпни хранителни стоки" ще достигнат до хората "дори и в най-малките населени места".
Как точно ще стане това - не пише, нито някой обясни.
Пример за подобен работещ модел не беше приведен. Депутатът Йордан Цонев каза пред бюджетната комисия, че в Германия и Франция има държавни хранителни магазини и обеща повече конкретика. Не я даде, а твърдението му беше опровергано от проверка на БНР.
"Суперудобно" е в пощата?
Идеята магазините да са в пощите формално не фигурира в закона.
Според Пеевски обаче именно там ще е "суперудобно".
Към 2023 г. пощенските станции са близо 3 хил., малко над две трети от тях са в селата. Някои са в много лошо състояние, представляват малка стая в кметството или са във фургони.
Пощите се управляват от държавна фирма към министерството на транспорта, а бъдещите магазини ще са към МЗХ. Това изглежда като пречка, но пред БНР от "Български пощи" казват: "Когато държавата реши нещо, тя ще намери начин да го осъществи".
В пощите и сега има търговия - с козметика, чорапи, сортови семена, книги, апарати за кръвно и др., става ясно от доклада на дружеството. То печели между 35 и 50% от стойността на продажбите.
Според Закона за храните обаче магазините трябва да покриват конкретни хигиенни изисквания, да имат зони за съхранение и продажба за хранителни и за нехранителни стоки и да отговаря на още куп строги правила.
"Безумна, нелогична, непазарна" идея
Дори без да е ясен планът на властите, пред отварянето на държавни магазини (в пощата) има още пречки - законови и икономически.
Законът за публичните предприятия казва, че държавни дружества и предприятия могат да се създават, но само ако решават конкретен пазарен дефект, дейността им не предпоставя нелоялна конкуренция, оперират в равни пазарни условия с частния сектор или няма частен бизнес, който може да върши работата им. Не е ясно как държавните магазини ще покрият тези условия.
Подобни мерки в Унгария доведоха до най-високата инфлация в ЕСМартин Димитров
Според икономиста и депутат от ПП-ДБ Мартин Димитров въобще определянето на таван на надценките - в каквито и да е магазини, е "непазарен подход". "Подобни мерки в Унгария доведоха до най-високата инфлация в ЕС", каза той.
Димитров припомни Държавната петролна компания, създадена от третия кабинет на Бойко Борисов. Тя щеше да изгражда държавни бензиностанции, за да сваля цените на горивата. Предприятието беше закрито три години по-късно без да свърши нищо, освен да похарчи хиляди левове за издръжката си.
Бизнесът вижда "пореден опит" на държавата за намеса в частния сектор. Тя "би следвало да се насочи към намаляване на административната тежест за производителите, преработвателите и търговците, отколкото да се стреми с данъците на бизнеса да създава структури, които да конкурират частната инициатива", казва пред Forbes България Станислав Попдончев, зам.-председател на Българската стопанска камара.
Според изпълнителния директор на Сдружението за модерна търговия Николай Вълканов решението противоречи на логиката на пазарната икономика и подобни идеи са фалирали много пъти и като теория, и като практика.
Пред БНР бившият министър на икономиката Никола Стоянов определи идеята като "безумна, нелогична и непазарна". Според него ще се похарчат безсмислено пари.
"В малките населени места, където има семейни магазини, излиза, че държавата ще влезе във война с малкия бизнес", каза той.
Според икономистите Стоян Панчев и Георги Ганев няма как селски магазини с малък оборот да поддържат по-добри цени от големите вериги супермаркети - те или ще трябва да бъде субсидирани от бюджета, или ще фалират.
"Освен ако всички данъкоплатци не субсидират още един евентуален бюджетен проблем, няма как за толкова малки обороти да има съответните ниски цени", каза Ганев в "Денят с Веселин Дремджиев".
Вересията като инструмент за купуване на избори
Решението провокира шеги в социалните мрежи, но и предупреждения на политици и политолози, че всъщност се създава за мрежа за контрол на изборите.
"Списъците с вересиите от пощенския клон ще се превърнат в списък с гласоподаватели, които да гласуват както желае купувачът на гласове", каза Ивайло Мирчев от ДБ пред БНР. Подкрепи го Лена Бориславова от ПП в парламента.
Според съпредседателя на ПП-ДБ Кирил Петков целта на Пеевски е "да контролира хората през храната, както по селата ги правят зависими с дървата за огрев и пасищата".
Той нарече решението "държавната Lafka на Пеевски". Фалиралата верига павилиони Lafka е свързвана с Пеевски. Тя работи от 2013 до 2020 г., като така и не стана известно кой е собственикът.
"ДПС има огромен опит с контрола върху бакалията в селото и вересията като инструмент за тотално контролиран вот. В случая - плюс контрол върху съществена част от пазара на храните. На печелившия - честито", написа политологът Огнян Минчев във Фейсбук.
А идеята среща недоумение и сред гражданите.
"Навремето имаше едни магазини - нармаг, наркооп - смесен магазин, в него имаше от пирони до сирене. Това е абсурд", казва жител на ямболското село Ботево пред БНР.
"Не мога да си представя, че ще работя с пари и ще тегля сирене", казва на свой ред пощенска служителка.
Форум