В 145-годишната си история МВР неведнъж е било оглавявано от хора, външни за системата. Сега за пръв път обаче начело вътрешното министерство застава човек, който не просто е непознат за полицаите, а дори съди държавата.
Става дума за Даниел Митов от ГЕРБ, който иска от прокуратурата обезщетение в размер на 100 000 лв. за повдигнатите му преди години незаконни обвинения като външен министър във втория кабинет на Бойко Борисов (2014-2017).
Митов е сред политиците, които открито са обвинявали прокуратурата в политически репресии. Включително заради симпатии на нейното ръководство към Русия.
Новото му амплоа обаче го поставя в деликатна позиция. Работата на МВР в известен смисъл е подчинена на държавното обвинение, тъй като то ръководи разследванията, извършвани от полицията.
Новоизбраното правителство на Росен Желязков с подкрепата на ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС на Ахмед Доган всъщност изобилства от хора, които в миналото са имали проблеми с прокуратурата.
Митов не е единственият, който в момента води дело срещу държавата. В тази ситуация е новият министър на околната среда и водите Манол Генов от БСП, който също търси обезщетение от 100 000 лв.
Подобно на вътрешния си колега, екоминистърът беше подсъдим по обвинения, които накрая се оказаха несъстоятелни, а за капак прокуратурата дори се отказа да ги поддържа.
Освен тях двамата, поне още четирима членове на новия кабинет в различни моменти са били арестанти, обвиняеми или подсъдими, но никой от тях така и не е осъден. Сред тях е и самият министър-председател:
- Росен Желязков (ГЕРБ) - премиер;
- Даниел Митов (ГЕРБ) - вътрешен министър;
- Мирослав Боршош (ГЕРБ) - министър по туризма;
- Манол Генов (БСП) - екологичен министър;
- Борислав Гуцанов (БСП) - социален министър;
- Гроздан Караджов (ИТН) - транспортен министър.
Тоест почти една трета от правителството има представа от първа ръка как прокуратурата може да се активизира срещу теб, дори да няма адекватни доказателства за престъпление. Именно тази нейна склонност стои в основата на критиките към всеки главен прокурор, че се поддава на политическо влияние.
Делото на Даниел Митов
Митов стана обвиняем през 2017 г., след като вторият кабинет "Борисов" подаде оставка. Делото срещу него беше част от серия обвинения, които прокуратурата, ръководена тогава от Сотир Цацаров, повдигна срещу представители на коалиционните партньори на ГЕРБ от Реформаторския блок.
Разследващите твърдяха, че Митов и заместникът му във външно Христо Ангеличин са извършили съответно престъпление по служба и безстопанственост. Казусът беше свързан със споразумение за купуване на самолетни билети, сключено със земеделското министерство.
Макар че щета нямаше, прокуратурата изчисли такава с обяснението, че Външно не е ползвало отстъпки, договорени предварително от колегите им в другата институция.
Впоследствие обвинението на Митов беше променено в злоупотреба в доверие, което се оказа неприложимо в случая, защото подобно престъпление би могъл да извърши адвокат, а не министър. През 2020 г. двамата с Ангеличин бяха окончателно оправдани.
Тогава Митов коментира пред Свободна Европа, че "в България всеки може да те поръча на прокуратурата", тъй като "тази система с тоталитарни инстинкти се ползва от всеки, който знае как и има желанието да я използва". Неговата теза за повдигнатото му незаконно обвинение беше, че то е било свързано с острите му позиции срещу Русия, заради незаконното анексиране на Крим през 2014 г.
През 2022 и 2023 г. Митов осъди прокуратурата на две инстанции. тя трябва да му плати 10 200 лв. за имуществени вреди и 50 000 лв. за неимуществени. В момента вътрешният министър обжалва пред Върховния касационен съд (ВКС), като иска обезщетение от 100 000 лв. Следващото заседание по делото е насрочено за 26 февруари.
Случаят на Манол Генов
Новият екоминистър Манол Генов също получи обвинение през 2017 г. За него прокуратурата на Цацаров твърдеше, че заедно с двама съучастници са организирали купуване на гласове в затвора в Асеновград със сумата от 100 лв.
Обвинението беше променяно два пъти преди да влезе в съда, където се оказа неоснователно и Генов беше оправдан през 2019 г. Показателно беше, че прокуратурата дори не протестира това решение пред втората инстанция.
През 2023 г. Генов осъди държавното обвинение пред Софийския градски съд за 2920 лв. за имуществени вреди и 18 000 лв. за неимуществени. През септември 2024 г. Софийският апелативен съд присъди на социалиста 4000 лв. за адвокатски разходи и намали обезщетението му на 10 000 лв. Сега той обжалва пред ВКС, като иска 100 000 лв. от прокуратурата.
През 2017 г. лидерът на ГЕРБ каза, че "в парламента продължават да стоят хора, които са замесени с наркотрафик, хора, които са купували гласове, и то от затворници". Нищо от това не беше доказано.
Останалите "клиенти" на прокуратурата
Митов и Генов са единствените членове на кабинет, за които е известно, че в момента водят дела срещу държавата, но поне още четирима техни колеги са били обекти на действия на МВР и прокуратурата, които впоследствие са се оказвали незаконни.
През пролетта на 2013 г. избухна т.нар. афера "Костинброд", в рамките на която се твърдеше, че току що подалите оставка управляващи от ГЕРБ са подготвяли мащабна подмяна на парламентарния вот с предварително белязани в тяхна полза бюлетини.
При разследването обаче не бяха открити такива доказателства, а накрая обвинение получи само бившият главен секретар на Министерския съвет Росен Желязков. Той беше предаден на съд за длъжностно престъпление за това, че не е проконтролирал печатницата "Мултипринт" как съхранява бракуваните бюлетини.
Това обвинение очаквано падна в съда като несъстоятелно, а прокуратурата не протестира оправдателната присъда на втора инстанция и тя влезе в сила. Самият Желязков тогава коментира, че не би завел дело срещу държавата, защото има "институционално мислене".
През 2017 г. разследван се оказа и бившият изпълнителен директор на Националния дворец на културата (НДК) Мирослав Боршош от ГЕРБ. Той беше обвинен във финансови злоупотреби и присвояване на 3,9 млн. лв. Съдът окончателно го оправда по всички обвинения през лятото на 2024 г.
В историята остана и друг емблематичен случай - арестът на председателя на Общинския съвет във Варна Борислав Гуцанов от БСП през 2010 г. Той беше задържан зрелищно при акция "Медузите" на МВР, ръководено тогава от Цветан Цветанов. Разследваше се неизгодна сделка за автобуси.
До обвинения и дело срещу Гуцанов обаче така и не се стигна, а през 2013 г. той осъди България в Страсбург. Причина за осъдителното решение стана лично Цветанов, който нееднократно беше нарушил презумпцията за невинност спрямо Гуцанов.
В ролята на обвиняем през 2017 г. се оказа и бившият депутат от Реформаторския блок Гроздан Караджов. Той беше заподозрян, че е замесен в източване на телекома "Глобул", за което сигнализираха новите му собственици от "Теленор". До съдебен процес обаче така и не се стигна, защото разследването беше прекратено.
Форум