Осемнайсет милиарда лева. Тази сума беше обявена от новата финансова министърка Теменужка Петкова от ГЕРБ за „дупката“ в бюджета, очаквана през 2025 г.
Под „дупка“ се има предвид дефицит – или с колко разходите на държавата са повече от приходите ѝ. 18 млрд. лева е огромна сума - около 9% от очаквания Брутен вътрешен продукт (БВП).
Едно от изискванията за присъединяването на България към еврозоната е да поддържа дефицит до 3% от БВП. Толкова е дефицитът за изминалата 2024 г. Засега. ГЕРБ оспорва тези сметки.
Петкова и ГЕРБ обвиняват за предполагаемата „дупка“ бившия финансов министър Асен Василев от ПП-ДБ. През последните четири години той заема поста в един служебен и два кратки редовни кабинета – последния в коалиция с ГЕРБ.
От ПП-ДБ отговориха, че новото правителство на ГЕРБ, БСП и „Има такъв народ“ (ИТН) вдига шум в нарочен опит да провали членството на България в еврозоната.
Управляващите настояват, че еврозоната е техен приоритет.
В същото време не искат нито да намалят разходите, за които обвиняват Василев, нито да увеличат приходите в бюджета – а само така могат да намалят „дупката“.
Според икономисти, с които Свободна Европа разговаря, кабинетът се опитва да направи така, че:
- България да не отговаря на критерия за дефицит за еврозоната;
- някой извън ГЕРБ, БСП и ИТН да бъде виновен за това;
- да не се намаляват вече одобрени разходи за пенсии и бюджетни заплати, за да се осигури „политическо спокойствие“ на управляващите;
- да не се увеличават приходите от данъци – по същата причина.
Заплахите за 18 млрд. лева „дупка“ се основават само на прогнози, защото бюджет за 2025 г. още няма. Петкова се ангажира да внесе проект до 14 февруари. Не гарантира, че ще е с дефицит до 3%, въпреки приоритета за приемане на еврото.
Що е то дефицит, има ли я и откъде се взе „дупката“ от 18 млрд. лева, кой е отговорен и какво става с еврото? Свободна Европа потърси отговорите.
Какво е дефицит
Бюджетният дефицит означава, че държавата харчи повече пари, отколкото получава от данъци, осигуровки и т.н. Повечето страни в Европейския съюз (ЕС) отчитат бюджетен дефицит, като средният за блока е 3,5% от БВП по данни от 2023 г.
Условието за дефицит до 3% от БВП е важно за присъединяването към еврозоната. През последните години България го спазваше, но имаше проблем с друг критерий – този за ниска инфлация.
През юни 2024 г. излязоха последните европейски доклади, които оценяват напредъка на страните от ЕС извън еврозоната по пътя към приемането на еврото. Те показаха, че България покрива всички критерии с изключение на инфлационния. Сега се очаква той да бъде изпълнен, но новите управляващи насочват вниманието към дефицита. Оспорват данните, че през 2024 г. той е 3%. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов дори заговори за „фалшив бюджет“.
Касова или начислена основа
В петък Петкова официално каза, че 2024 г. е завършила с дефицит от 6,1 млрд. лева или точно 3% от БВП. Лидерът на ГЕРБ Борисов се усъмни в тези данни и призова да се провери още какви задължения са поети през годината, без да са изплатени.
Петкова веднага задейства тази проверка. Според ГЕРБ резултатите биха показали дефицит над 3%.
Данните на финансовото министерство показват дефицит на касова основа, а Борисов иска данни на начислена основа. Икономистът Никола Янков обяснява разликата между двете така:
Представете си, че сте отишли на ресторант и сте си платили 50 лева с кредитна карта. На касова основа не сте изхарчили нищо – от портфейла ви не липсва нито лев. Касовата основа означава колко пари реално сте изхарчили.
В същото време имате задължение от 50 лева, което трябва да изплатите – това са парите, които сте изхарчили на начислена основа. Вие сте обещали да ги дадете, дори още да не сте се издължили.
Данните за 3% дефицит за 2024 г. са на касова основа. За присъединяването към еврозоната е важен начисленият дефицит. Според икономиста Евгений Кънев той може да надвишава касовия, „но не може да е много по-голям“.
Откъде се взе „дупка“ от 18 млрд.
В посочената от Петкова сума от 18 млрд. лева, която ще липсва във фиска през 2025 г., влизат дефицитът от 6,1 млрд. за 2024 г. и прогнозният от 11,9 млрд. за 2025 г.
Това е дефицит на начислена основа. В него влизат всички разходи, които държавата е обещала, че ще направи. За 2025 г. някои от тях са сериозно увеличени – като заплатите на държавните служители в сферата на сигурността.
В Министерството на вътрешните работи (МВР) заплатите са вдигнати с 51% от 1 януари, в Министерството на отбраната (МО) – с 47%, в Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) – с 61%. Общото увеличение в този сектор ще струва на хазната близо 2,2 млрд. лева за годината.
Освен това държавата продължава да отпуска субсидии за ток за бизнеса, да увеличава пенсиите и т.н. Повече разходи и по-малко (или същите) приходи водят до повече дефицит.
„Със сигурност дефицитът няма да бъде 18 млрд. лева, но кабинетът търси оправдание да не е в рамките на 3%“, казва Кънев.
Кой е виновен
Управляващи и опозиция са в спор кой е взел решенията, довели до драстично увеличаване на разходите. Тошко Йорданов от ИТН обвини Асен Василев, че разходите за заплати в сигурността са увеличени по негово предложение. Справка в гласуванията в парламента показва, че ПП-ДБ не са подкрепили всички увеличения. Но ГЕРБ, БСП и ИТН са.
И според сайта за проверка на факти Фактчек.бг твърдението на Йорданов не е вярно. Увеличенията са предлагани от различни партии и са подкрепени от всички, които влизат в сегашното мнозинство. При два от законопроектите финансовото министерство е изразило отрицателно становище, когато Василев е начело.
За последно Василев беше министър на финансите в коалиционното правителство на ПП-ДБ и ГЕРБ от юни 2023 до април 2024 г. Бюджетите му се отличаваха с високи социални разходи, но се вместваха в ограниченията за дефицит. По думите на Янков това е било направено с цената на някои еднократни резерви.
Ще затваря ли кабинетът „дупката“
За да се справи със собствената си прогноза за дефицит, кабинетът може:
- да намали разходите;
- да увеличи приходите.
От изказванията на управляващите досега става ясно, че те нямат намерение да направят нито едно от двете. Обещанията са тъкмо за обратното.
Социалният министър Борислав Гуцанов от БСП каза, че всички разходи в неговия ресор и в сектора на сигурността ще се запазят. Като мерки за увеличаване на приходите Станислав Балабанов от ИТН предложи данъкът върху добавената стойност (ДДС) да се изравни до стандартните 20% за всички стоки без книгите и лекарствата. А пътища и магистрали да се отдадат на концесия.
До момента няма индикации, че останалите партньори в коалицията са склонни да се съгласят. Борисов дори настоя, че ставката на ДДС за ресторантьорския бизнес ще продължи да бъде 9% вместо 20%. От това бюджетът ще загуби грубо 400 млн. лева приходи.
Мярката с по-нисък ДДС за бранша беше въведена по време на коронавирусната пандемия и беше удължавана няколко пъти, въпреки че според икономисти вече не е необходима.
Чуват се заклинания, че няма да се режат никакви разходи.Никола Янков
„Заявки за нови политики не се чуват. Точно обратното – чуват се заклинания, че няма да се режат никакви разходи“, казва Янков.
Според него управляващите ще внесат бюджет, който ще запази амбициозната разходна програма, но ще има „нереалистична приходна част“ в опит за намаляване на дефицита. В нея ще попадне „хипотетично облагане на сивата икономика, което няма да се случи“.
Когато дойде краят на годината, реалният дефицит ще бъде 6-7%, казва Янков.
Евгений Кънев също смята, че в новия бюджет ще има „измислени“ приходи, които няма да постъпят в хазната.
А еврозоната?
Правителството обеща през февруари да поиска извънреден доклад за оценка от Европейската комисия на напредъка на България по пътя към еврото. Дори управляващите да спазят обещанието, този доклад би дал отрицателна оценка, ако дефицитът е над 3%.
„От една страна [управляващите] казват, че няма да съкращават разходите, от друга – че гонят условието за 3% дефицит и продължават да смятат еврозоната за стратегическа цел. Тези две заявки са взаимно изключващи се“, казва Янков.
„Това е политическа игра, която има за цел да внуши, че държавата е в тежко положение, за да оправдае решението за отлагане на членството в еврозоната“, казва и Кънев.
Форум