- Саботира ли новото правителство приемането на еврото в България от 1 януари 2026 г.?
- Отговаря ли България на критериите за прием в еврозоната?
- Инфлацията проблем ли е?
- А бюджетният дефицит?
- Възможно ли е, ако отговорът на първия въпрос е "не", еврото все пак да стане факт догодина?
През последните дни сигурно сте чули отговори на всеки от въпросите в двете крайности.
Причината: министърката на финансите Теменужка Петкова от ГЕРБ съобщи в четвъртък, че България няма да подаде веднага, а най-рано през февруари искане за извънреден конвергентен доклад от Европейската комисия (ЕК). Формалният аргумент е, че по данни на Евростат инфлацията е с 0,1 % по-висока, отколкото трябва, за да покрие критериите. Този доклад е необходима стъпка по пътя към присъединяване на страната към еврозоната.
Само няколко дни по-рано - на 15 януари - Росен Желязков каза друго: „Приоритет номер едно, предвид покриването на критериите за инфлация, е искането за конвергентен доклад“. На 16 януари стана премиер.
Ден преди изявлението на Петкова парламентът отхвърли и промяна в закона, препоръчана от ЕК и Европейската централна банка (ЕЦБ), която да потвърди политическата независимост на управителя и подуправителите на Българската народна банка (БНБ). Новото управляващо мнозинство - ГЕРБ, "Има такъв народ", БСП и "Алианс за права и свободи" на Ахмед Доган - не подкрепи промяната.
Две от партиите - ИТН и БСП, са изразявали позиция, че еврото трябва да почака.
Реакцията: от опозиционната „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) нарекоха действията на властта “саботаж” на приема на еврото от 1 януари 2026 г. Директно обвиниха ГЕРБ.
В отговор и Петкова, и премиерът Росен Желязков, и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов потвърдиха заявката, че доклад от ЕК ще бъде поискан през февруари.
Но тогава късно ли е?
Първият въпрос е политически, но останалите са експертни. Икономистите Лъчезар Богданов и Красен Станчев, от които Свободна Европа потърси отговори, казват, че забавянето с месец или два на доклада няма да е проблем за прием на България в еврозоната от 1 януари 2026 г.
По останалите теми има "ако", а може да има и други пречки.
Крачка назад - какво е конвергентен доклад
Конвергентният доклад е анализ за състоянието на икономиката на всяка държава, която иска да се присъедини към еврозоната. В анализа влизат различни фактори като ценова стабилност - или инфлация, стабилност на публичните финанси, бюджетен дефицит, стабилност на валутата и др.
Докладът се изготвя от ЕЦБ. Ако е извънреден - какъвто би бил в сегашния случай, държавата кандидат за еврозоната трябва изрично да го поиска.
През годините, откакто е член на ЕС, България е покривала отделни технически критерии за прием в еврозоната, но не и изискването за „ценова стабилност“. Това означава средният темп на инфлацията да не превишава с повече от 1,5 % инфлацията в трите страни от еврозоната с най-добри резултати по този показател.
По данни на Евростат инфлацията в България е 2,6% в края на 2024 г. Това е с 0,1% над нужното.
Според икономисти обаче често ЕЦБ изключва страните с най-ниска инфлация от формулата. Така стана например за Хърватия, която прие еврото. При такъв сценарий България покрива критерия "ценова стабилност".
Ключов момент е, че ЕЦБ работи на базата на „текущите данни“. Това може да се окаже проблем, но за него след малко.
Самото изработване на доклад отнема няколко месеца.
„Саботаж“ или „сбъркани бюджети“ - версията на политиците
“България трябваше да влезе в еврозоната още през 2009 г. Оттогава ГЕРБ саботират влизането в еврозоната”, каза Ивайло Мирчев от ПП-ДБ след като Петкова обяви, че България няма да поиска конвергентен доклад веднага - заради превишението с 0,1% на показателя инфлация.
„Саботаж на еврозоната“, каза и колегата му и икономист ПП-ДБ Мартин Димитров.
"От ГЕРБ не искат да си признаят, че изтъргуваха с коалиционните си партньори един от ключовите приоритети. България изпълнява всички критерии за влизане в еврозоната".
Съпредседателят на ПП-ДБ Асен Василев посочи, че в случая става въпрос за БСП и ИТН, които не желаят България да приема еврото сега.
Тошко Йорданов от ИТН на практика потвърди това като каза, че България не е готова за еврозоната.
„Бюджетният дефицит е държан на 3% със „счетоводни врътки“, а не с реални разходи, инфлацията е ужасна и всичко това се дължи на „комплексарските бюджети на Асен Василев“, каза той в петък.
България ще влезе в еврозоната. Това е политическо решение и ако не стане, ние нямаме място в коалициятаБойко Борисов
Данните за инфлацията, потвърдени от Евростат на 17 януари, показват друго, а окончателните данни за изпълнението на бюджета за 2024, приет когато Василев беше финансов министър, предстоят.
На обвиненията към ГЕРБ отговори лидерът ѝ Бойко Борисов. „България ще влезе в еврозоната. Това е политическо решение и ако не стане, ние нямаме място в коалицията“, каза той.
Тук идва мястото на експертите.
Доклад можеше и през януари, но има и рискове
Според Лъчезар Богданов и Красен Станчев е имало възможност България да изиска още през януари извънреден конвергентен доклад.
Според Богданов това обаче няма да повлияе за ускоряването на процеса. По думите му ЕК така или иначе ще изчака няколко месеца, за да проследи данните за бюджетния дефицит в страната.
Ако становището е положително, страната все пак може да влезе в еврозоната в началото на 2026 г.Лъчезар Богданов
Ако България подаде искане за доклад през следващите два месеца, той може да е готов до средата на годината. Ако становището е положително, страната все пак може да влезе в еврозоната в началото на 2026 г.
„Засега няма проблем за мен“, казва той.
Според Красен Станчев правителството е можело да изпрати искане за извънреден конвергентен доклад, но важна в случая е преценката за евентуалния успех от подобно действие.
Той посочва, че има вероятност такъв доклад да не бъде съставен заради неяснотата около случващото се в България, а и в страните членки на ЕС, както и защото няма традиция ЕК и ЕЦБ да изготвят доклади в средата на годината.
0,1% по-висока инфлация - тя ли е проблем?
Според двамата икономисти твърдението, че България не изпраща доклада заради критерия за инфлация и разликата от 0,1% може да е причина, но тя далеч не е единствената.
Богданов казва, че България трябва да има нов проектобюджет за тази година и средносрочна перспектива, която да показва, че няма да се надвиши прага от 3% дефицит в следващите 4 години.
„Това са две неща, които се чакат", каза той.
Правителството обяви, че ще представи проектобюджет и средносрочна прогноза за дефицита през февруари.
Според Красен Станчев много по-голямо значение от критерия за инфлация има начинът, по който ще бъде формиран бюджетът, защото разходите предполагат „помпане на инфлацията“, която може да достигне друг процент в края на годината. По думите му харчене от фискалния резерв през 2025-та може даде основания за съмнения за общата стабилност на публичните финанси.
За харчене от фискалния резерв заговори Теменужка Петкова в деня, в който обяви, че искането за доклад от ЕК се отлага.
Но има и още пречки?
Опасенията, че конвергентният доклад се отлага, макар и с месец, са свързани с това, че от януари 2025 г. се очаква инфлацията да започне да се увеличава заради по-скъпия ток за бита с 9%, отпадането на преференциалния ДДС за хляба и заведенията.
„Много е наивно да смятаме, че ще уцелим само един единствен месец в историята и всичко останало ще бъде забравено. Тогава аз бих казал, че не трябва да влизаме [в еврозоната], значи не сме готови. Нали в крайна сметка идеята е да имаш устойчивост“, казва Богданов.
Според него действително се очаква покачване на инфлацията, но не само в България, а и в останалите страни от Европейския съюз (ЕС).
„Тоест има голяма вероятност да изпълняваме критерия за инфлация през януари, февруари и март. Да, има и риск, ако сега скочат много повече някои цени, да излезем пак от критерия или да не влезем никога“, казва той.
Според Красен Станчев е възможно България да пропусне поставената цел по техническите критерии, но и по съвсем друга причина - неизпълнение на специфичните изисквания на ЕЦБ по отношение на върховенството на правото. Това не включва само споменатия отказ за законови промени, свързани със статута на гуверньора и заместник-гуверньорите на БНБ.
„Най-важното в целия сценарий с развитието по кандидатстването на България, е специфичното за страната изискване за възстановяването на върховенството на правото“ от комюникето на ЕЦБ и ЕК от 10 юли 2020 г.“, каза Станчев - а „там няма с какво да се похвали България“.
Форум