Блажени ще са онези, които управляват делата си, обсъждайки ги с другите.
(Свободен превод на стих 159 от 3-та сура на Свещения Коран, във връзка с 21-ви стих на 42-ра сура)
В тези пасажи на Корана са изложени принципите на управление на обществените дела чрез обсъждане и грижа за неблагодетелстваните от едно или други стечение на обстоятелствата. На съвременен политологически жаргон това е същината на „делиберативната демокрация“
В икономиката е известна и т.нар. теорема на Кенет Ароу (Нобелов лауреат за 1972 г.), според която, ако няма свобода на избора и договарянето между различни достъпни алтернативи, решенията се налагат със сила.
У нас обсъждането на алтернативи в момента се оказва невъзможно. Това засяга и държавния бюджет за 2025 г., и перспективите за развити на България. Ето защо.
Проблемът с бюджета
Народните представители приеха почти единодушно на първо четене законопроект за събирането на приходите и извършването на разходи през 2025 г. Всъщност това е законопроект за частично, но крайно несигурно гарантиране и възстановяване на фискалната дисциплина, на задържането на бюджетните разходи в рамките на приходите.
Алинея 2 на член 3 на проектозакона изисква „когато приходите за съответния период са недостатъчни да покрият разходите и трансферите, лимитите за плащания [да] се намаляват съразмерно до размера на приходите“.
Народните представители, първо на равнище комисия по бюджет и финанси, а сетне и на общо заседание приеха основанията да не се разглежда проектобюджета за тази година на назначения преди Коледа от г-жа Киселова председател на тази комисия Асен Василев.
Основното в тях, отвъд персоналните разногласия, е, че приходите са несигурни, а разходите не подлежат на промяна без цялостно преструктуриране на съотношението между едните и другите. Парламентът обаче не е в състояние, а няма и конституционното (според член 87, алинея 2) право, да съставя държавен бюджет.
Преструктурирането на бюджета за 2025 г. би трябвало да бъде направено от правителството. За да стане това обаче, проектът следва да е отхвърлен и върнат в Министерския съвет. Такова гласуване в пленарна зала при незавършена процедура за формиране на правителство предполагаше и все още крие безброй рискове.
Те са свързани с очакването, че много фракции можеха да не отхвърлят внесения от правителството бюджет за тази година. Независимо от мотивите им – дали харесват разходите, самото правителство или не желаят нови общи избори.
Окончателното приемане на закона за събирането и извършване на разходи от правителството през тази година може, при идеални условия, да намали разходите, но може и да не стори това. Защото увеличава (и не може да не го прави) свободата на правителството да преценява кои разходи да прави и кои не.
Това е така, защото според следващата алинея на същия член 3 с решение на правителството „могат да се финансират капиталови разходи и, при необходимост, други разходи и/или трансфери за сметка на наличности от предходната година“.
Неприкосновени остават само средствата от фонда за гарантиране устойчивостта на ДОО. Останалата част от проектозакона е констативна – обяснява запазващите се критерии и основания за разходи от закона за бюджета за миналата година. Те са обяснени в мотивите към него.
В тях са изброени и областите, в които правителството би имало възможност на маневрира при ограничаване на разходите. А именно: субсидии за физически и юридически лица по реда на законите за семейните помощи за деца, преференциите в подоходните данъци (лични и корпоративни, Семейния кодекс и т.н.
Проектобюджетът за 2025 г. и ролята на прокуратурата
Когато и да бъде приет бюджет за тази година, неяснотите остават.
Ако бъде съставено правителство, бюджетът ще влезе в сила вероятно през май. Изненада със съкращаване на разходите няма да има. Няма партия, която да подкрепи нов кабинет с ограничения за преразпределянето. Почти е сигурно, че ще останат субсидиите за електроенергия.
Ако бъде съставено правителство, бюджетът ще влезе в сила вероятно през май
При приходите измислените пера (оптимистична оценка на проходите от облагане на банките и данъчна амнистия) ще бъдат запазени. Най-малкото, за да изглежда бюджетът добре на хартия.
Оптимизмът с приходите от данъчна амнистия (5 милиарда лева) , предвид на честите провали с подобни извънредни мерки в Европа и света, може да има и практическо обяснение. То е крайно неоптимистично. Възможно е от тази политика да се възползват нередовни данъкоплатци, които през амнистията да изчистят своето минало и да придобият право за кредити от Българската банка за развитие и субсидии по програми на ЕС.
За да се осъществи този сценарий е необходимо НАП и прокуратурата да получат основание „да си затворят очите“. И това е възможно именно чрез данъчна амнистия.
Въпросът за потенциалните облагодетелствани, пък и за публичните финанси, е какво се случва след 2025 г., когато ще трябва да се възстановяват кредитите и субсидиите. Той, по подобие на амнистията, е еднократен акт. Това означава, че за потенциалните облагодетелствани тази перспективата би била добра само при положение, че са защитени от разследване. Тогава главният прокурор и неговите подчинени отново ще могат да предпазват нередовните данъкоплатци.
Главният прокурор и неговите подчинени отново ще могат да предпазват нередовните данъкоплатци
Как тази „защита“ се е осъществявала в миналото, включително от сегашния главен прокурор, също е ясно. Това става чрез негова дискреция да се повдигат, отлагат или прекратяват разследвания към извършители на незаконни деяния.
Разкритията на Българския Хелзинкски комитет (БХК) на основата на анализа на административни актове на главния прокурор от времето на прокурор Цацаров до края на 2024 г. дават ясно представа за приложимата процедура.
Недоверие: рискът за стабилността на публичните финанси
През тази седмица трябва да бъде избран новият главен прокурор. И единственият кандидат е изпълняващият сега тази длъжност - Борислав Сарафов.
Законопроектът за изменение и допълнение на закона за съдебната власт, който също ще бъде обсъждан тази седмица, цели да промени описаната от БХК и отдавна известна процедура. Духът и буквата на този законопроект, независимо от почти всеобщите му оценки, са принципни.
Те отговарят на всички международни стандарти и становища по повод възстановяването на върховенството на правото. И вземат предвид всеки главен прокурор, а не г-н Сарафов.
Политическият риск произтича от обстоятелството, че партиите, които биха съставили правителство в сегашния парламент, ще отложат възможността за надзор и ограничаване на всесилието на главния прокурор. А партиите, които са вносители или биха подкрепили измененията в законопроекта за съдебната система, нямат друг лост за натиск върху потенциалното правителствено мнозинство освен неприемането на проектобюджета за 2025 г. в предложения от правителството или друг подобен вариант.
Рискът за стабилността на публичните финанси на България произтича от несигурността в бъдещето
Рискът за стабилността на публичните финанси на България произтича от несигурността в бъдещето. Иначе казано – от инвестициите и перспективата за инвестиране в България. Когато те зависят от една институция и една длъжност в страната, хората, които могат да заделят спестявания за по-добър живот в бъдеще, по принуда ще заделят относително нисък размер на инвестициите.
Становището на Фискалния съвет по повод проектобюджета на правителството за 2025 г. и обосноваващата го макроикономическа прогноза е абсолютно категорична именно по повод инвестициите.
Според него е много вероятно инвестициите да намалеят значително. Това важи както за българските, така и за чуждестранните инвеститори. И инвестициите през бюджета ще се окажат с 6 милиарда лева (около 3% от БВП) по-малко от предвидените в проектозакона за бюджета 14 милиарда.
При неясноти с върховенството на правото, относителна надеждност запазват предимно зависещите от правителството проекти и политически свързани фирми. Запазването на старата прокуратура ще тласка инвестиционните намерения най-първо в тази посока.
В крайна сметка, но и по други причини, ще се забави и ръстът на производителността на труда и икономическата ефективност.
Липсата на доверие към това, че в България живеят и работят свободни и отговорни хора в условията на върховенство на правото, е основна пречка за разгръщане на потенциала за благоденствие на страната.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Форум