Повече разходи и нови данъци. Какви са рисковете за бюджета през 2025 г. и след това

„Уважавам обикновените крадци много повече от политиците… За разлика от политиците, те не ме отегчават с глупави обяснения защо кражбите им са добро и не обиждат интелигентността ми, обявявайки че ще използват парите, взети от мен, за да направят живота ми по-добър, отколкото бих го направил аз самият, ако тези пари не ми бяха откраднати.“

Уолтър Уилямс. Плач по принуда (2015 г.)

Положението с бюджета за 2025 г. е повече от елементарно за овладяване. Но който и да поеме отговорност за това, ще бъде наказан от избирателите. Такова е предчувствието на народните представители, ако изобщо някой разбира какво е на дневен ред.

Рискове, реторика и невежество

Ако народните представители:

1. не съкратят и рационализират разходите;
2. не премахнат автоматичното нарастване на минималната и други заплати и привилегии;
3. не възстановят универсалното облагане с ДДС;
4. не въведат нулев данък върху реинвестираната печалба и
5. не въведат правилото 1/5 от преките данъци върху дохода да остава където е произведен;
6. и ако правителството не удължи срока на вече сключените концесии и не предостави нови такива договори (т.е. не удължи хоризонта на предвидимост в стопанството),

рискът от неуправляем дефицит е напълно вероятен.

Фискалният съвет на България не е изпълнявал своята мисия да коментира бюджети от юли тази година, а по общия бюджет – от ноември 2023 г. Причината частично е в обстоятелството, че правителството не си е свършило работата.

То чака законодателите да започнат работа.

Но приходите в бюджета за тази година (отчетени до септември) позволяват да правителството (което и да то) за период от около година и половина да се върне в положението да не изразходва повече от онова, което може да има като приходи.

Народните представители, както стана дума, няма да поемат отговорност за нищо или почти нищо от изброеното по-горе.

Опасността е от вдигане на преките данъци и въвеждане на нови данъци. Разумни на пръв поглед икономисти все по-често повтарят тривиалното правило, че щом не се съкращаваш разходи, че трябва да се повишаваш данъци. Този примитив е вече подкрепа за неразумна фискална политика.

Повишаването на данъците е политически акт.

Той е много различен от практическия акт на плащането им от данъкоплатците и действителното увеличаване на приходите в бюджета.

Никой не може да гарантира или поне да формулира обосновано очакване, че това ще се случи – инвестициите, запасите, износа и използването на машини и съоръжения намаляват, докато разходите за труд и броя на незаетите работни места се увеличават. Само невежите не могат да прочетат тези сигнали в икономическата статистика.

Депутатска мизантропия

Към днешна дата депутати са внесли в Народното събрание тринадесет законопроекта. Качествата им не са висота. Няма нито една идея за намаляване на разходите и стопанските рискове. Законопроектите с цел „да се получат едни пари“ от ЕС са или вредни, или неприложими.

Общото настроение на народните избраници е да настъпват стари мотики.

Както и в предишните четири парламента, очаквайки избори, те искат да покажат, че ще дадат всекиму нещо. Проблемът е, че няма от кого да го вземат. И този някой трябва да бъде измислен.

През 1995 и 2004 г. парламентите спряха събирането на неданъчни приходи в бюджета от раздържавяване, частно предлагане на публични блага и приватизация. През 2012 г. бе забранено търсенето на природен газ от шисти. През 2015 г. депутатите предпочетоха главният прокурор, а не съда, да продължи да определя кой е прав и кой не. След това постепенно предадоха съдиите на назначенци. Междувременно биваха внасяни законопроекти за изземване на активи и бизнес – собственост на европейски и североамерикански, но не и руски стопански деятели. Една от основните амбиции на партиите в парламента от последните 10 години е разширяването на намесата в частния сектор и размножаването на държавни предприятия.

Човеконенавистничеството на приети вече и предлагани за обсъждане закони (като например този за средните училища или т.нар. „чуждестранни агенти“) не е случаен феномен.

Той произтича от и цели да наложи на избирателите илюзията, че отнемайки доход и имущество от някого с не-девиантно поведение, правителството ще реши проблем на всички. Независимо от многобройните опити, експроприации, демоцид, геноцид и завземания на чужди територии и отнемане на човешки права, крайният резултат винаги е бил отрицателен за мнозинството.

За политическите деятели в такива случаи е важно да убедят избирателите, че някой друг е виновен, да нарисуват обществен конфликт, който не съществува, но оправдава техните начинания.

Масажирането на въжделенията на избирателите в тази обстановка вече става основа на съревнованието между политическите партии. Независимо къде се намират в политическия спектър.

Фискални илюзии

Всеки държавен бюджет може да изглежда добре, когато в графата „приходи“ запишете нов и увеличен данък. Независимо от риска от неплащане, разходите за контрол и винаги вероятните в стопанска ситуация като сегашната отрицателните странични последици.

В миналото, особено от 2020 до 2023 г., бюджетите биваха изрисувани с нисък недостиг, защото неосъществените държавни разходи (за инфраструктура и т.н.) биваха разпределяни на Коледа и Нова година, но на хартия включени в инвестиционни намерения за след 1-ви януари. Поради много технически и политически причини това сега не може да се случи.

Рискът е в пренасянето на разходите от тази в следващата година. Депутатите вече са заложили автоматично им увеличаване. Споменатите законодателни инициативи и нови, понякога наложителни, разходи, ще мотивират разкрасяване на приходната част от бюджета за следващата година.

Идеи как това да стане има много.

Някои от тях са за увеличаване на данък собственост. Понякога биват предлагани от неразбиращи българската система доклади на Световната банка, МВФ и ОИСР.

Например собствениците земеделска на земя плащат данъци не върху нея, а според дохода си.

Друга идея на тези институции е увеличаването на данък наследство. Сега той е местен - до 0.8% за преките наследници и от 3.3 до 6.6% за други лица (ако стойността на имуществото е над четвърт милион лева). Препоръката всъщност е не само да се увеличи, но и да се централизират приходите от този данък.

В предизборна обстановка това няма как да се случи. Депутатите са „приятели на народа“ от времето на Марат и Дантон. Те няма да посмеят върнат старата практика на прилагане на ДДС или да замразят въведени от тях привилегии.

Остават обаче други възможности за нови данъци.

Една от тях е „данък подземни богатства“. Пропагандира се от патриоти от 2005 г. насам, от 2021 г. и от реформатори. Обстоятелството, че част от полезните изкопаеми се изнасят за преработване другаде (с което се губи бюджетен приход), е последица от недалновидни решения на съда отпреди 17-18 години, не интересува никого.

Друга местна инициатива е облагането на друг „враг“ – банките. Те били имали „свърхпечалба“. Проблемът с този данък не е просто, че той ще се окаже данък върху кредиторите на банките, които са им поверили спестяванията си.

Този фискален филм вече е гледан.

В началото на май 1995 г. на държавните предприятия е забранено да си връщат заемите към банките (и държавни, и частните). Плащания са на хартия насочени към държавата. Мнозина си спомнят какво се случи после. Но не и предлагащите този данък. Ако той бъде въведен, ще се разпусне въображението за други подобни, специално насочени данъци в бъдеще.

Накъсо: избраниците на народа по-лесно правят вредни за него неща, отколкото полезни. Това също е закономерност, открита от Уолтър Уилямс.

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.