В коалицията, която управлява България, се карат за назначения. ДПС-Доган иска да получи обещаните кадри и заплашва, че ще преосмисли подкрепата си за правителството заради „репресии“.
В отговор лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов казва, че „всеки може да клати лодката, колкото иска“ и „ГЕРБ няма да угажда на всички“.
В парламента чакат да видят дали ще се промени разпределението на силите, когато се преизчислят резултатите от последните избори. Евентуално влизане на девета партия – „Величие“, може да означава недостатъчна подкрепа за кабинета и без оттегляне на ДПС-Доган.
Ситуацията – най-вече за управляващото мнозинство на ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС-Доган – се усложнява още повече, когато обърнем поглед към геополитическите събития около продължаващата вече три години война на Русия срещу Украйна.
В петък се проведе напрегната среща между президентите на САЩ и Украйна – Доналд Тръмп и Володимир Зеленски. Тя прерасна в спор и беше последвана от спешни разговори на лидерите от ЕС, които обявиха европейски мирен план и милиарди за превъоръжаване на Европа. САЩ временно спряха помощта за Украйна, а след това Зеленски каза, че е готов да работи за примирие „под силното лидерство на Тръмп“.
Заради тези събития българският премиер Росен Желязков свика заседание на Съвета по сигурността във вторник. След него каза, че България няма да избира между позициите на САЩ и ЕС за войната в Украйна.
Няколко дни преди това – след срещата между Тръмп и Зеленски, Желязков изрази по-ясна подкрепа за Киев. Същото направи и опозиционната коалиция ПП-ДБ. Останалите в парламента – включително партиите в управляващото мнозинство, или застанаха зад Тръмп, или не бяха категорични.
Как тези въпроси от вътрешната и външната политика се отразяват върху стабилността на правителството?
Смут в коалицията
От близо два месеца Българя има редовно правителство. В него влизат ГЕРБ, БСП и ИТН, а ДПС-Доган го подкрепя, за да има мнозинство от над 121 гласа в парламента.
Появиха се и първите трусове. Във вторник лидерът на ДПС-Доган Джевдет Чакъров заплаши, че формацията му може „сериозно да преосмисли участието си в подкрепа на парламентарното мнозинство“, ако „репресиите“ срещу нея продължат.
Чакъров каза това във връзка със случая на Мюмюн Искендер – кмет на Минерални бани от ДПС-Доган, който беше задържан през октомври 2024 г. Откакто през юли в ДПС започна открит конфликт между Пеевски и почетния лидер Ахмед Доган, хората на Доган твърдят, че Пеевски използва институциите като бухалки срещу тях чрез арести и обвинения.
Участието на ДПС-Доган в мнозинството беше представено като гаранция, че Пеевски няма да има влияние във властта. Въпреки това се появиха твърдения, че кабинетът може да е зависим от него.
Но още преди да се стигне до ултиматума на Чакъров:
- ДПС-Доган изрази недоволство, че още няма зам.-министри и областни управители, каквито ѝ бяха обещани в коалиционното споразумение.
- В сряда Борисов каза, че партията му няма да удовлетвори исканията на ДПС-Доган и че „и сега имат достатъчно [кадри] всичките“.
- ДПС-Доган обвини останалите в мнозинството, че кадровата политика не е прозрачна, и поиска оставката на Костадин Ангелов от ГЕРБ като председател на Съвета за съвместно управление (ССУ). Борисов нарече това „тактическа грешка“.
- После ДПС-Доган се обяви против Росен Карадимов, който е номиниран от БСП за шеф на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Карадимов е свързван с Пеевски.
- Накрая ДПС-Доган поиска спиране на всички процедури за попълване на състава на регулатори като КЗК.
На последното Борисов отговори, че „те така или иначе няма да бъдат приети, защото няма мнозинство за тях“.
Освен ДПС-Доган, срещу Карадимов се обяви и ПП-ДБ, а Борисов поиска БСП да обясни защо го предлага – или той „няма да бъде избран“. От БСП не дадоха обяснение, но потвърдиха кандидатурата. В сряда Борисов каза, че това му стига – ГЕРБ може да подкрепи Карадимов.
Аргументите срещу него са в две посоки – твърденията за зависимост от Пеевски и фактът, че Карадимов отговаряше за провеждането на последните избори като министър в служебния кабинет на Димитър Главчев. Те бяха белязани от много данни за грешки и злоупотреби, предимно в полза на Пеевски и неговото „ДПС – Ново начало“.
Ще има ли нова сила в парламента
И като стана дума за грешките в изборния процес – миналата сряда Конституционният съд (КС) възложи на Централната избирателна комисия (ЦИК) да изчисли отново резултатите от вота, тъй като в стотици секции в страната са установени сбъркани протоколи.
На изборите по-малко от 30 гласа не достигнаха на „Величие“ да влезе в парламента. Сега това може да се промени и парламентарните партии да станат девет.
При тази нова конфигурация крехкото мнозинство от 126 депутати на ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС-Доган, може да бъде нарушено, в случай че „Величие“ се сдобие дори с минимума от 10 депутати.
Борисов – опозиция на себе си
На фона на тези кризи пред мнозинството, то още не е взело повечето важни решения, които му предстоят. Бюджетът за 2025 г. не е окончателно приет, макар че в сряда през нощта беше одобрен на първо четене. Подкрепиха го формациите от мнозинство, но и фракцията на Пеевски.
Отначало БСП не беше съгласна със заложения в него намален ръст на пенсиите, но после всички партии от мнозинството казаха, че са обединени зад бюджета.
Съставите на регулаторите също не са попълнени и от изказването на Борисов изглежда, че няма да бъдат. Това е неизпълнена задача пред много правителства – голяма част от органите са с от години изтекли мандати.
На този фон Борисов твърди, че партията му всъщност не е в управлението – въпреки че правителството е излъчено с нейния мандат, премиерът е от ГЕРБ, повечето министри – също. В сряда Борисов каза, че се сърди на коалиционните партньори, но и на „българите“, че не е станал премиер.
През последните дни Борисов очерта три възможности, в случай че управляващото мнозинство се превърне в малцинство заради ДПС-Доган или „Величие“:
- правителството „продължава работата“ като кабинет на малцинството;
- ГЕРБ се връща към преговори с „всички, които искат до 1 януари 2026 г. да има редовно правителство по пътя за еврозоната“;
- нови избори.
А къде сме в геополитиката
През последната седмица стана още по-ясно, че споровете във вътрешната политика на България са неотделими от позициите по глобалните въпроси като войната в Украйна.
След срещата между Тръмп и Зеленски България нямаше единна позиция. Със закъснение реагира премиерът Желязков, който написа в платформата Екс: „Украйна, бъди смела, бъди силна. Ние сме с теб“. Президентът Румен Радев нарече тази позиция „губеща“.
Други формации в мнозинството като БСП и ДПС-Доган бяха по-предпазливи, а от ИТН подкрепиха позицията на Радев. За момента не изглежда тези разминавания да са кой знае какъв проблем за отношенията в правителството.
Повечето от партиите извън него твърдо подкрепиха Тръмп – включително ДПС-Пеевски и „Възраждане“, а в сряда Пеевски се обяви против подкрепата за Украйна. Само преди няколко месеца той получи награда за „заслуги“ към Киев и доскоро си изграждаше образ на „евроатлантически“ политик.
След заседанието на Съвета по сигурността във вторник Желязков каза, че България не може да избира между позициите на САЩ и ЕС по отношение на войната. Такъв избор всъщност не се налага, защото европейските лидери продължават да държат на сътрудничество с Вашингтон.
Желязков каза още, че правителството ще се възползва от плана за превъоръжаване на Европа. Друг е въпросът как европейските партньори виждат България предвид факта, че страната не беше поканена на няколко важни международни срещи, свързани с войната и сигурността на Европа.
Форум