Рядко дава интервюта. Говори лаконично, но съдържателно. Във филмите му има самота, алкохолизъм и самоубийства, но той разказва за тях по абсурден и забавен начин. Подходът му към киното му печели редица награди. Той обаче определя филмите си само като "прилични". Той е Аки Каурисмаки и на 4 април става на 67 години.
Каурисмаки е роден и израства във Финландия. Завършва медийни науки в университета в Тампере, след което работи най-различни неща - зидар, пощальон, мияч на чинии.
За известно време е бездомен и често му се налага да прекарва нощта в полицейски килии. В света на киното първо навлиза като критик, а след това и като сценарист и режисьор.
Това не е особено трудно за него, тъй като по-големият му брат Мика Каурисмаки вече е там. Така един от първите филми, в които Каурисмаки участва, е този на брат му - "Лъжецът", където играе главната роля.
По-късно заедно с брат си основава продуцентска компания, а след това и филмов фестивал. Нещата обаче не се развиват добре и двамата прекратяват взаимоотношенията си.
"По причини, които не е нужно да знаете. Никога не поддържайте икономически връзки с така наречените си приятели", казва той пред "Гардиън" през 2012 г.
Дебютът му като независим режисьор е през 1983 г. с филма "Престъпление и наказание" - адаптация на романа на Фьодор Достоевски. Първият негов филм, който става световноизвестен, обаче е "Ленинградските каубои отиват в Америка". Той излиза през 1989 г.
"Още в началото на така наречената ми кариера знаех, че никога няма да направя шедьовър. Затова реших да направя много прилични филми", казва Каурисмаки, цитиран от платформата за оценка на филми iMDB.
Това е годината, в която Каурисмаки решава да се премести в Португалия с жена си. Въпреки това една голяма част от действията във филмите му се развиват във Финландия и са повлияни от финландската култура.
Затова и той не прекъсва връзката с родината си. Два пъти годишно Каурисмаки се качва в своята кола и пътува от Португалия чак до Хелзинки.
"Когато бях млад, с моя Cadillac и лошите пътища, това отнемаше три дни. Сега, с хубавите пътища и на моята възраст отнема пет", казва той пред Гардиън през 2017 г.
Обикновено филмите му са кратки. Той смята, че един филм не трябва да продължава повече от 90 минути. Често те представляват ексцентрични пародии, в които главните герои имат най-обикновена професия, а често и проблем с алкохола.
"Винаги започвам с битовия реализъм, с ежедневните ситуации, и се опитвам да ги правя все по-мрачни и по-мрачни. Накрая се получава мелодрама. Дори светлината се е променила: в началото тя е съвсем нормална, а накрая има големи сенки", казва Каурисмаки.
Той смята, че колкото по-песимистично гледа на живота, толкова по-оптимистични трябва да са филмите му.
"Винаги решавам да сложа тъжен край, но после ми става жал за героите ми и в последния момент слагам щастлив край", казва той.
През новото хилядолетие Каурисмаки режисира шест филма. Сред тях е "Мъжът без минало", спечелил Голямата награда в Кан през 2002 г. През същата година режисьорът бойкотира премиерата на собствения си филм на фестивала за кино в Ню Йорк, след като колегата му от Иран Абас Киаростами не получава виза и не може да присъства.
"При тези обстоятелства аз също съм принуден да отменя участието си - защото ако сегашното правителство на САЩ не иска иранец, едва ли ще има полза и от финландец", казва Каурисмаки и се шегува: "Ние дори нямаме петрол".
Политическите възгледи на Каурисмаки влияят и на филмите му. Той критикува имиграционната политика на Финландия, заради което през 2017 г. се появява филмът му "Другата страна на надеждата". В него той разказва за финландски ресторантьор, който взима под крилото си сирийски бежанец.
Филмът му носи наградата за най-добър режисьор на филмовия фестивал в Берлин.
"Исках всички да видят, че бежанците също са хора. Киното може да повлияе мъничко", казва той.
След този филм Каурисмаки си взима дълга почивка от киното. През 2023 г. обаче се завръща с филма си "Паднали листа". Той разказва за двама самотници в Хелзинки, търсещи любов. Критиците веднага го определят за класика, а по-късно филмът получава и наградата на журито на фестивала в Кан.
"Харесвам хората", казва той. "Гледам ги на улицата. Мисля си: "Хм, каква ли е неговата история? Закъде е толкова забързан? Но човечеството като цяло? Не съм толкова сигурен дали го харесвам".
В едно обаче Каурисмаки е убеден - "трагикомедията е моят жанр".
Форум