Връзки за достъпност

Извънредни новини

Как Китай използва редките минерали в търговската война със САЩ


Снимка в близък план на редкоземен метал, произвеждан в предприятието Independence на MP Materials във Форт Уърт, Тексас.
Снимка в близък план на редкоземен метал, произвеждан в предприятието Independence на MP Materials във Форт Уърт, Тексас.

Търговската война между САЩ и Китай се разрази с нова сила след връщането на Доналд Тръмп на власт. Това предизвика Пекин да отговори с ограничаването на износа на ресурс, който е от основно значение за ключови американски индустрии, включително за отбраната. Става въпрос за редкоземните изкопаеми.

Имената им са трудни за произнасяне,но те са от съществено значение за съвременното производство и все по-често се оказват в центъра на търговската война между САЩ и Китай.

Глобалните доставки на редкоземни елементи се контролират предимно от Китай. Става въпрос за група от 17 елемента, които се използват за всичко - от батериите за електрически превозни средства до жизненоважни отбранителни технологии.

Сега Пекин се стреми да използва това стратегическо влияние в условията на разрастващия се търговски спор с Вашингтон.

В отговор на наложените неотдавна мита Китай ограничи продажбите на седем редкоземни елемента в САЩ. Макар и да не е пряка забрана, този ход изисква от производителите да кандидатстват за лицензи за износ от китайското правителство. Това предизвика загриженост за потенциални шокове в цените и доставките, които могат да засегнат особено силно американските отбранителни компании.

„Това, което през 20 в. беше петролът, са редкоземните минерали 21-и в.“, казва Шон Макфайт, преподавател в Maxwell School към университета в Сиракуза.

„Микрочиповете, зелените и квантовите технологии изискват редкоземни минерали, а Китай разполага с по-голямата част от тях. Това е ключово за националната сигурност и надхвърля опасенията за борсовия пазар.“

Пекин контролира повече от две трети от световното производство на редки метали и над 90 % от капацитета за преработка. Китай на практика държи и монопола върху доставките на световната преработка на тежки редки земни елементи - подгрупа от елементи, използвани в отбранителния сектор за производство на мощни магнити, които са от решаващо значение за производството на изтребители, военни кораби, ракети, танкове и лазери.

Все още не е ясно как точно Китай ще приложи тези нови ограничения, но в доклад на базирания във Вашингтон Център за стратегически и международни изследвания (CSIS), се предупреждава, че те вероятно ще доведат до спиране на износа, докато Пекин установява системата за лицензиране. Това може да предизвикат смущения в доставките за някои американски фирми, особено за тези в сектора на националната сигурност.

„Съединените щати са особено уязвими от тези вериги за доставки“, се посочва в доклада, който допълва, че към днешна дата в САЩ разделянето на тези елементи не се извършва.

Как Китай ограничава редкоземните метали?

Новите ограничения за износ се отнасят за седем елемента: самарий, гадолиний, тербий, диспрозий, лутеций, скандий и итрий, които играят голяма роля в сектора на отбраната.

Итрият например се използва като високотемпературно покритие за реактивни двигатели, което ги предпазва от разтопяване по време на полет.

Въпреки че Пентагонът и американските фирми поддържат резерви, те не се оценяват като достатъчно големи, за да издържат на продължително прекъсване на веригата за доставки. В допълнение към забраната на самите елементи, Пекин също така включи 16 американски организации в списъка си за експортен контрол, ограничавайки ги да получават стоки с двойна употреба.

Димитър Георгиев, доцент в университета в Сиракуза, казва, че вижда в последните ограничения по-скоро ход на Пекин, който показва „способността му да ограничи този износ, ако търговската война продължи да се разраства“.

„Важно е да се има предвид, че повечето вносители са наясно с това опасение от известно време насам, така че вероятно са се запасили поне за няколко месеца“, каза той.

Въпреки това мерките и възможността за тяхното засилване са сериозен инструмент за Китай. Освен възможността да ограничи предлагането, доминиращата позиция на Пекин на пазара му позволява да диктува цените. Това означава, че може да повиши разходите за определени клиенти или да подбие цените на доставките на редкоземни метали, които не са под китайски контрол.

Това няма да е нов ход. През 2023 г. Пекин ограничи износа на галий и германий, които се използват в чипове, радари и сателити. Това беше последвано от пълна забрана на износа им за САЩ през декември 2024 г.

Оттогава насам цените рязко се повишиха, а световният пазар се раздроби. Според консултантската компания Project Blue галият, закупен от западните страни, е два до три пъти по-скъп от този, закупен в Китай.

Докладът на CSIS също така предупреждава, че китайският експортен контрол представлява пряка заплаха за готовността на американската армия, което идва на фона на предупреждения за изоставане в производството.

„Дори преди последните ограничения американската отбранителна индустриална база се бореше с ограничен капацитет и нямаше възможност да увеличи производството си, за да отговори на изискванията за отбранителни технологии“, се посочва в доклада.

Авторите на доклада се позовават на оценка - направена от служител на американските военновъздушни сили през 2022 г. - според която Китай придобива модерни оръжейни системи и оборудване пет до шест пъти по-бързо от САЩ.

Как може да реагират САЩ?

Изправени пред натиска на Китай, експертите твърдят, че САЩ трябва да предприемат политики за насърчаване на производството в страната и да търсят нови източници в чужбина.

През 80-те години на миналия век САЩ са лидер в производството на редкоземни метали, но повишаването на цените води до затварянето на водещата мина Mountain Pass в Калифорния в началото на 2000-те години.

Оттогава тази мина е отворена отново. Американските администрации пък субсидират добива на редкоземни метали.

Но догонването на Китай в производството тези елементи, както и на други важни минерали, отнема много време и е скъпо. Някои работещи в сектора казват, че други части от митата, въведени от Тръмп, могат да имат верижни ефекти, които да затруднят бързото увеличаване на производството на редкоземните метали.

В подкаста на Rare Earth Exchanges предприемачът от бранша Даниел О'Конър каза, че обложените с мита материали като стомана и алуминий са от решаващо значение при добива и преработката и политиката за тях трябва да се преосмисли.

На този фон САЩ също се стремят да си осигурят доставки от чужбина, като администрацията на Доналд Тръмп иска да получи по-голям достъп до редкоземни и други важни минерали в Гренландия и Украйна, където според съобщенията Киев и Вашингтон са близо до постигане на споразумение.

Вашингтон също така спонсорира нови мини в Бразилия и Южна Африка, а в САЩ финансират първото голямо съоръжение за преработка на тежки редкоземни елементи извън Китай - в Тексас.

Междувременно се очаква Пекин да продължи да използва редкоземните си метали в сблъска с Вашингтон.

„Въоръжаването на този контрол върху критични минерали - и надпреварата на други държави да си осигурят алтернативни доставки, ще бъде основна характеристика на раздробената световна икономика“, написа на 14 април Нийл Шиъринг, главен икономист на групата в Capital Economics.

Форум

XS
SM
MD
LG