В събота, на 19 април, Иран и САЩ ще проведат втори кръг на непреки разговори за ядрената програма на Техеран.
Това се случва само седмица след приключването на първите преговори, които и двете страни определиха като „конструктивни“ и „положителни“.
Първият кръг се проведе в Оман, а вторият ще се състои в Рим. Въпреки това Италия няма да бъде посредник в тях, като тази роля ще продължи да се изпълнява от Оман.
На този фон възможността за военни действия при неуспех все още е на дневен ред.
Ето какво е важно преди следващия кръг от преговори за ядрената програма на Иран.
Промяната на мнението на Уиткоф
В преговорите между Иран и САЩ има няколко основни неясни въпроса. Един от тях дойде от смяна на позицията на Вашингтон в рамките на часове.
На 15 април специалният пратеник на САЩ за Близкия изток Стив Уиткоф каза, че Иран ще трябва да ограничи обогатяването на уран до 3,67% - горната граница, определена от ядреното споразумение от 2015 г., от което президентът на САЩ Доналд Тръмп се оттегли през 2018 г.
Това предизвика оживление.
Няколко часа по-късно Уиткоф се отметна от думите си заради ответна реакция от страна на хардлайнерите, които са за цялостно спиране на иранската програма. В изявление в социалните мрежи той заяви, че Иран „трябва да спре и да премахне програмата си за обогатяване на ядрено гориво и за въоръжаване“.
Този обрат, изглежда, обърка иранските служители. Външният министър Абас Аракчи, главният преговарящ на Иран, отговори, че „истинската позиция на Вашингтон трябва да бъде изяснена на масата за преговори“.
Иран последователно поддържа тезата, че ядрената му програма е мирна и изключва възможността да я прекрати.
Пред радио Фарда на Радио Свободна Европа Джалил Рошандел, директор на Програмата за изследване на сигурността в Университета на Източна Каролина, казва, че е малко вероятно администрацията на Тръмп да успее да запази твърдата си позиция.
„Тръмп може да постигне победа, като приеме ограничението от 3,67% в замяна на други отстъпки“, казва Рошандел.
Разширяване на обхвата на сделката
Друг спорен въпрос е дали потенциалната сделка ще се съсредоточи единствено върху ядрената дейност на Иран или ще засегне и ракетната му програма.
В интервю за Fox News от 15 април Уиткоф каза, че преговорите в Рим ще обхванат и „проверка на въоръжаването“, включително ракетите.
Но Иран отдавна отказва да преговаря за ракетния си арсенал, който смята за жизненоважна част от отбранителната си стратегия.
Ислямската република използва дронове и ракети в две нападения срещу Израел миналата година - второто от които беше описано като най-голямото еднократно нападение с балистични ракети в историята.
Марк Фицпатрик, бивш американски дипломат и експерт по неразпространение на ядрено оръжие, казва, че разширяването на обхвата на преговорите може да усложни напредъка им.
„Не е изненадващо, че екипът на Тръмп би искал да върне ракетите на масата“, казва Фицпатрик пред радио Фарда. „Но това би направило преговорите много по-трудни поради твърдата позиция на Иран, че ракетите са от съществено значение за неговата отбрана и възпираща сила.“
Изключването на Европа
През 2015 г. Великобритания, Германия и Франция, известни като Е3, участваха в подписването на ядреното споразумение с Иран. Впоследствие те изиграха ключова роля в опитите за неговото съживяване.
Този път обаче изглежда, че те са напълно изключени от преговорния процес. Въпреки че следващият кръг от преговорите ще се проведе в Италия, с посредничеството ще се заеме Оман, а не Европа.
Свързаните с държавата медии в Иран приветстваха изключването на Е3. Англоезичният вестник Техеран Таймс пише, без да представи доказателства, че трите държави са толкова разочаровани от „изключването си“, че са предложили на Рафаел Гроси, ръководител на ядрения надзор на ООН, да стане следващият ръководител на ООН, ако помогне за „демонизирането“ на Иран.
Вестникът твърди, че този ход има за цел да оправдае връщането на санкциите на ООН - нещо, с което Е3 заплашиха до края на юни, ако Техеран не успее да постигне споразумение със САЩ.
Военният натиск на САЩ в региона
Тръмп многократно е предупреждавал, че ще прибегне до военни действия срещу иранската ядрена програма, ако в крайна сметка не бъде постигната сделка.
На фона на нарастващото напрежение и американската бомбардировъчна кампания, насочена срещу съюзниците на Техеран в Йемен Вашингтон засилва военното си присъствие в Близкия изток.
Миналия месец Съединените щати изпратиха най-малко шест бомбардировача B-2 в съвместната американско-британска военна база на Диего Гарсия, малък остров в Индийския океан. Тази седмица самолетоносачът USS Carl Vinson беше изпратен да подсили USS Harry S. Truman, който вече е разположен в региона.
Анализаторите смятат, че Иран приема сериозно заплахите на Тръмп, но остава неясно дали Техеран е готов да рискува въздушни удари по ключовите си ядрени обекти.
Тръмп каза, че Израел ще играе водеща роля във всяка подобна атака.
Според Ню Йорк Таймс Израел се е подготвял да нанесе въздушни удари по Иран с помощта на САЩ още през май, но Тръмп го е възпрял в полза на воденето на дипломация.
Форум