15 април 2025 г., минава 4.00 часа сутринта. Ромската махала в столичния кв. "Захарна фабрика" е осветена от прожекторите на водно оръдие на жандармерията, което бавно напредва зад няколко редици униформени. Те трябва да евакуират десетки местни обитатели, за да бъдат съборени незаконните им къщи.
Това се извършва в нарушение на разпореждане на Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ), издадено четири дни по-рано, на 11 април. То забранява събарянето на постройките, докато на живеещите в тях хора не бъдат осигурени алтернативни жилища.
Разпореждането на ЕСПЧ е задължително за изпълнение от България, която ратифицира Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи още през 1992 г. Оттогава всички актове на съда в Страсбург са незаобиколими за българските власти.
Кметът на район "Илинден", в който се намира въпросната ромска махала, обаче решава да не се съобрази с това. Именно той координира с полицията събарянето на къщите в нарушение на т.нар. привременни мерки на ЕСПЧ, които забраняват бутането на незаконните къщи.
За да заобиколи разпореждането на европейските магистрати, кметът Емил Бранчевски използва три частично или изцяло неверни твърдения, с които да обоснове законността на своите действия:
- хората, подали жалби в Страсбург, не живеят в махалата;
- общината не е длъжна да осигури алтернативни жилища;
- обитателите на незаконните къщи вече са настанени другаде.
Това, в общи линии, гласи официалната позиция по случая на районната община, която Бранчевски публикува в публичния си профил във Фейсбук ден, след като багер разруши всички постройки в махалата в "Захарна фабрика". Същите твърдения присъстват и в отговори на районната община на писмени въпроси на Свободна Европа.
Ако човек обаче се вгледа в детайлите на този случай, ще установи, че нито едно от тях не е вярно.
Какво постанови съдът в Страсбург
На 11 април съдът в Страсбург уважи искане на 14 жалбоподатели от ромската махала, представлявани от Българския хелзинкски комитет (БХК), да бъде спряно събарянето на домовете им. Те водят дело срещу България, което все още се разглежда.
В съдебното разпореждане се разпорежда на районната администрация, "в интерес на страните и правилното протичане на производството пред [съда], да не продължава с разрушаването на домовете на жалбоподателите до второ нареждане".
Освен това съдът изисква информация от българското правителство по два въпроса:
- дали са били разгледани мерки за намиране на решения на пренастаняване на жалбоподателите и техните семейства, особено малки деца и хора, уязвими поради здравословното си състояние;
- дали самите жалбоподатели имат възможност да си осигурят пренастаняване.
"Сред тях има бебета, малки деца, възрастни хора, хора с признати увреждания. За тях не е предложено алтернативно настаняване и това е причината съдът да постановява държавата да не разрушава техните къщи, докато не се намери разрешение на тази хуманитарна ситуация", коментира съпредседателката на БХК Адела Качаунова пред Свободна Европа.
Според нея несъобразяването с волята на ЕСПЧ от страна на българските власти представлява сериозно нарушение на международното право, каквото София досега не си е позволявала.
"Освен нарушение на лични права на жалбоподателите, които биха били право на личен живот, на семеен живот, вероятно – нечовешко отнасяне, но има също [нарушение] на задължението на държавата да осигури спазване на конвенцията [за правата на човека] в България. Това е съвсем друг ранг нарушение, което със сигурност е налице към момента, и което досега не е било намирано спрямо България", добави Качаунова.
Къде живеят жалбоподателите
Районният кмет Бранчевски не отрича, че е бил своевременно запознат с забраната за събаряне, издадена от ЕСПЧ. От администрацията му потвърдиха пред Свободна Европа, че правосъдното министерство официално е уведомило на 14 април общината за привременните мерки, разпоредени от съда в Страсбург.
Екипът на Бранчевски обаче приема, че това разпореждане не е приложимо за махалата в "Захарна фабрика", защото твърди, че 14-имата жалбоподатели, представлявани от БХК, всъщност не живеят там.
"Районната администрация на "Илинден" предприе действия, защото е установено, че някои от жалбоподателите, включени в предоставения списък от ЕСПЧ, никога не са имали адресна регистрация в района "Илинден", а са жители на район "Красна поляна", заявиха от екипа на Бранчевски пред Свободна Европа.
Според неговата позиция този факт е установен със справка в националната база данни "Население" и показва, че "жалбата, с която е сезиран ЕСПЧ, съдържа умишлено неверни и манипулативни твърдения, които не отговарят на действителността".
БХК категорично отрича това твърдение, като невярно. Бранчевски премълчава обстоятелството, че в махалата в "Захарна фабрика" живеят много хора с адресни регистрации на други места, тъй като Столичната община заличи официалния адрес на махалата. До 2020 г. той беше на ул. "Суходол" 3, но със заповед на бившата столична кметица Йорданка Фандъкова беше заличен.
Това принуди обитателите на махалата да се регистрират на други адреси, за да им бъдат издадени лични документи. Без лични карти те не могат да сключват трудови договори, например.
Има ли задължение за алтернативни жилища
Събарянето на ромските къщи в "Захарна фабрика" става по силата на неизпълнена заповед на районната администрация на "Илинден" от 2016 г.
Оттам заявиха пред Свободна Европа, че при нейното изпълнение "не е вменено такова задължение на районната администрация" - за осигуряване на алтернативни жилища на потърпевшите жители на махалата.
Такова задължение обаче изрично е посочено в разпореждането на Европейския съд по правата на човека.
Очевидно и районният кмет Бранчевски го разбира, тъй като самият той твърди преди събарянето, че такива жилища са осигурени на хората. Това обаче не е направено за повечето от хората.
Настанени ли са всички на нови адреси
"Районната администрацията оказва пълно съдействие на хората – дори в момента им помагаме да изнесат покъщнината си, за да може теренът да бъде освободен", казва Бранчевски на 15 април, цитиран от БГНЕС.
Агенцията добавя, че "от районната администрация казаха, че процесът по събаряне е изцяло координиран, а семействата, които живееха в незаконните постройки, вече са се изнесли и са настанени в алтернативни жилища за настаняване".
Това не е вярно. Всъщност десетки хора останаха на улицата след бутането на къщите им и дори разпънаха палатки пред сградата на район "Илинден", съобщи "Сега".
Междувременно Бранчевски написа във Фейсбук, че 6 семейства са настанени в общински жилища в района, 9 души са приети в Центъра за временно настаняване в "Захарна фабрика", 1 семейство е в дом за закрила на детето, двама са в болници, а няколко възрастни хора - в домове за възрастни.
Общият брой на живеещите в ромската махала, преди нейното събаряне, обаче беше над 200 души. Това се отрича от кмета Бранчевски, който се позовава на справката си на адресните регистрации, според която хората с постоянни адреси там са 62-ма. Същото твърдение фигурира и в позиция на Столичната община по случая. Кметът на София Васил Терзиев не коментира публично случая засега.
Кметът на "Илинден" Бранчевски беше издигнат от "Спаси София", която се коалира с ПП-ДБ на местните избори през 2023 г. Впоследствие той стана един от представителите на коалицията, които бяха отстранени от постовете си. В крайна сметка съдът отсъди в негова полза, а веднага след това Бранчевски заяви, че се оттегля от "Спаси София" и остава независим.
Форум