„Силен канцлер за силна Германия“ беше едно от посланията в предизборната кампания на Фридрих Мерц, лидерът на Християндемократическия съюз (ХДС), който вероятно ще бъде новият канцлер на Германия.
Фигурата на Мерц полязиризира. Някои виждат в него „Мерц-едеса“, който ще изведе Германия и Европа от кризата. Други го наричат „SchMerz“ (шмерц) – немската дума за болка. Това беше чувството, което мнозина германци изпитаха, когато неговият план от пет точки за намаляване на нелегалната миграция беше приет в парламента преди изборите – за първи път с гласовете на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ).
Ще успее ли Мерц?
Ако следваме неговия план от „пет точки“, успехът му зависи от поне пет условия.
Първо, способността му да сглоби стабилно центристко правителство заедно със Германската социалдемократическа партия (ГСДП). Това правителство трябва да е работещо и да възстанови вярата на хората в демокрацията, нейната способност да действа и защитава всеки човек. Самият Мерц на няколко пъти говори за „последния шанс“ на демокрацията.
Вестник Die Zeit нарече такава голяма коалиция „коалиция на безизходицата“. Мерц обещава правителство до Великден – тоест до 20 април. Това няма да е лесно, защото двете партии имат генерални различия по ключови теми – миграцията, спирането на дълга, бюджета, данъчното облагане, климатичните промени.
Второ, способността му да запази защитната стена спрямо крайнодясната АзГ. Анализаторите са единодушни, че Мерц не трябва да предоставя на AзГ повече възможности за триумф в Бундестага – както беше при гласуването на плана от пет точки. Той ще бъде съден по своето „не“ на протегнатата ръка от тях.
Същевременно AзГ е втора политическа сила с 20%, която печели не само на изток, но увеличава преднината си в много западноевропейски провинции. Защо това е така? Сериозният анализ още не е направен.
Голямото предизвикателство пред Мерц е не само да работи за свиване на крайнодясното, но да не допусне по-нататъшен разпад и чрез своята политика да намали поляризацията в обществото и особено за връщане на чувството на принадлежност и смисъл, които много германци, особено в източните провинции, са загубили.
Трето, способността му да даде нови отговори на въпроса „кои сме ние“.
Вамик Волкан, американски психиатър, психотерапевт, изследовател на мира, конфликтите и големите групи, беше казал преди десет години , че пет неща ще променят нашата цивилизация – комуникация, глобализация, мобилност, миграция и тероризъм.
„Това е объркващо“, казва той. „В ситуации, в които се повдига въпросът кои сме ние, много рядко има лидери, които са на нивото на новата, сложна ситуация. Вместо това те търсят опора в старото, в традицията, старата история, старите ценности, старите вярвания… В много страни има лидери, които не бих искал да видя начело на държава. Но това е групова психология, която ги поставя на първо място. Това ме плаши.“
Четвърто, способността му в момент на глобална несигурност и отдръпване на САЩ от Европа да прояви визионерство и да гарантира стабилност и върховенство на демократичните ценности.
Натискът върху Германия е голям. Американският историк Тимъти Снайдър каза в интервю пред списание Щерн, че 2025 г. трябва да се превърне в „година на европейското действие“ и че в момента Германия е „най-голямата функционираща демокрация“ в света.
Пето, способността му да направи възможното по възможно най-спокоен начин. Изминалите избори оставиха усещането за исторически избор. Това потвърди високата избирателната активност – 82,5% – най-високата от 38 години насам, от 1987 година.
Чувството за съдбовност задава свръхочаквания. Това е предпоставка за свръхамбициозност, импулсивност и разочарования. Но и за сила, смелост и нови пътища. Все още всичко изглежда възможно.
*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Форум