Хранилището за природен газ „Чирен“ е единственото в България. То е ключово за сигурността на доставките на газ в страната и в региона. Но е малко. Затова от години се говори да бъде разширено. Има осигурени пари, ЕС помага с финансиране. Но проектът се бави.
Един опит за разширяване на „Чирен“ се провали на фона на съмнения за корупция. Европейската прокуратура води разследване, а прокурор определи откритото като „схема“.
Ръководството на държавното дружество „Булгартрансгаз“, което е собственик на „Чирен“, отрече да има нещо нередно. Все пак спорният договор беше прекратен, но без да се потърсят неустойки.
През януари „Булгартрансгаз“ обяви нова обществена поръчка за изграждане на нови сондажи – най-важната част от проекта. В нея обаче има поне три проблема, казаха експерти, с които Свободна Европа говори.
- Сменена е технологията на сондажите;
- Ще се строят най-много 6 сондажа, вместо нужните 10;
- Прогнозната цена изглежда завишена и няма аргументи защо.
„Едни големи червени лампи светят и казват, че има индикатори за злоупотреба с публични финанси“, каза пред Свободна Европа Лора Георгиева, координатор на правната програма на неправителствената организация „Антикорупционен фонд“ (АКФ).
Новата поръчка беше обявена дни след като Владимир Малинов се върна начело на „Булгартрансгаз“. Той ръководеше дружеството и при обявяването на предишната поръчка, и при сключването да договора. После стана служебен енергиен министър и отричаше да има нарушения.
Свободна Европа изпрати въпроси до „Булгартрансгаз“ и Министерството на енергетиката по темата, но не получи отговори.
Резултатът дотук е, че разширяването на „Чирен“, което трябваше да приключи до март, се бави.
„Русия със сигурност печели от ситуацията“, каза пред Свободна Европа Мартин Владимиров, директор на програма „Енергетика и климат“ в Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).
Ето какво се знае за проекта за "Черен" досега.
Стъпка назад: какво е „Чирен“
Газохранилището „Чирен“ е изградено на мястото на изтощено находище на газ и функционира от 1974 г.
То служи за съхранение на природен газ и работи на следния принцип – когато потреблението е по-малко, хранилището се пълни. Когато потреблението е по-голямо, газът се вади от хранилището и се използва.
„Пазарът невинаги е балансиран. Търсенето и предлагането невинаги са равни. И за да не се разчита само на внос и износ на газ, е необходимо да има буфер“, каза Владимиров.
„Чирен“ служи за балансиране и на цените, защото по правило там се нагнетява газ, когато цената му е по-ниска.
Сега максималният капацитет на „Чирен“ за съхранение на газ е около 550 млн. куб. м. или около 1/6 от годишното потребление в България.
За разширяване на „Чирен“ се говори от десетилетия. Целта е да се увеличи капацитетът за съхранение до 1 млрд. куб. м. Но проектът се бави.
„Зад тези спирания винаги прозираха руските интереси“, каза Владимиров. „Газпром“ не искаше България да има голямо хранилище, за да бъде по-зависима.“
Разширението на хранилището е обявено за проект от общ интерес за ЕС. След като Русия нападна Украйна през 2022 г., което разклати доставките на газ в Европа, проектът получи европейско финансиране от близо 78 млн. евро.
„Познатата схема“
„Булгартрансгаз“ обяви три обществени поръчки за „Чирен“ през 2022 г. – за изграждане на сондажи, за надземни съоръжения и за свързващ газопровод. Договори с изпълнителите бяха подписани в първите месеци на 2023 г. Директор на дружеството е Владимир Малинов.
И трите поръчки бяха спечелени от консорциуми, в които водеща роля има „Главболгарстрой“. Компанията изпълнява много инфраструктурни проекти, финансирани от държавата.
Разследване на АКФ разкри, че бивши и настоящи служители в „Булгартрансгаз“ имат връзки със строителната фирма.
Но около проекта въпроси повдигна Велко Пеев – вътрешен одитор в „Булгартрансгаз“. Той проверява проекта, открива нарушения и докладва за тях на Малинов. След това е уволнен. Заключенията му за пръв път публикува АКФ.
Основният проблем, за който сигнализира Пеев, е промяната на технологията на сондажите.
В поръчката са заложени 10 наклонено-насочени сондажа и се посочва, че технологията е възприета след задълбочени проучвания. Но изпълнителят иска, а „Булгартрансгаз“ се съгласява, вместо това да се правят вертикални сондажи.
Те са е по-евтини - тоест пестят пари на изпълнителя, но се смятат за по-неефективни, а разходите за експлоатацията им са високи - за поддържане на налягането е нужен т.нар. буферен газ. Той струва пари. Щетата за „Булгартрансгаз“ би била около 200 млн. лв., казва Пеев.
Малинов определя заключенията на одитора като „необосновани, тенденциозни и непрофесионални“ и му казва да не ги разпространява, показва кореспонденция, публикувана от АКФ.
Пеев подава сигнали до ДАНС, Българския енергиен холдинг (БЕХ), две министерства и до Европейската прокуратура, която разследва злоупотреби с пари от бюджета на ЕС.
През февруари 2024 г. Българският енергиен и минен форум (БЕМФ) също подава сигнал, в който се говори за „наличие на корупционна практика“ в поръчката.
Европейската прокуратура започва разследване, а през август провежда акция в офисите на „Булгартрансгаз“. Разследването тече, казаха от институцията пред Свободна Европа.
Прокурорът в Европейската прокуратура Теодора Георгиева определи откритото досега като „познатата схема“. „Този проект е спечелен от строителна фирма, която няма капацитет да изпълни такъв тип договор - това е строителна фирма, която изгражда сгради и пътища, но сондажите са нещо много специфично“, каза тя в интервю за „Капитал“.
Тя добави, че върху фирми подизпълнители е оказван натиск да изградят сондажите за непосилно ниска цена. Когато една от тях подава сигнал, става обект на проверки от държавни институции.
Георгиева каза също, че разследването на Европейската прокуратура е спъвано от МВР, което е забавило обиски в офисите на „Булгартрансгаз“ с десетина дни – време, през което може да са били прикрити доказателства.
След новината за разследването Владимир Малинов, вече като служебен министър, обяви спиране на работата по проекта. Към този момент има документи за строеж само за един от 10 сондажа, а прокопаване изобщо не е започнало.
През октомври изпълнителят иска, а „Булгартрансгаз“ се съгласява, договорът да се прекрати. Изпълнителят връща получените аванси – близо 80 млн. лева, а държавната фирма се отказва да търси неустойки.
Какъв е проблемът с новата поръчка
В края на януари „Булгартрансгаз“ обяви нова обществена поръчка за сондажите. Още няма избран изпълнител. Но в търга има поне три нередности, посочи АКФ в сигнал до Европейската прокуратура.
- Технологията
Този път директно е заложено изграждане на вертикално насочени сондажи, вместо наклонено-насочени сондажи.
„От 1996 г. насам, до лятото на 2023 г. всички проучвания [гласят], че подходящото и от геологична гледна точка, и от гледна точка на икономическа рентабилност е прокопаването на наклонено-насочени сондажи“, каза Лора Георгиева.
Владимир Малинов потвърди през декември, че това е заключението на предишните проучвания. Той обоснова смяната на технологията на сондажите с нов доклад, изготвен от експерти на консорциума изпълнител на проваления договор, без да дава повече подробности.
Но според АКФ промяната под риск инвестицията, самото разширение и безопасността на газохранилището.
- Раздробяването
Новата обществена поръчка не е за 10 сондажа, както предишната, а за три с възможност за евентуално изграждане на още три.
Това поставя под въпрос заложените параметри на разширението – капацитетът за съхранение на газ да се увеличи до 1 млрд. куб. м.
Свободна Европа попита „Булгартрансгаз“ дали планира да обяви отделна поръчка за още сондажи, но до публикуването на текста не получи отговор.
„Раздробяването на сондажните дейности ще забави и ще оскъпи значително осъществяването на проекта“, пише в сигнала на АКФ.
- Цената
Преди да бъде обявена обществената поръчка, са проведени пазарни консултации, за да се определи прогнозната ѝ стойност. Най-ниската оферта е за 26,5 млн. лева за три сондажа. Но прогнозната стойност на поръчката е над 109 млн. лева за шест сондажа, тоест над два пъти повече.
„Липсва аргументация как е определена завишената прогнозна стойност“, пише в сигнала на АКФ.
Свободна Европа зададе и този въпрос на „Булгартрансгаз“, но не получи отговор.
„Опасението е, че ще се платят много пари за нещо, което е изначално неподходящо, нещо, което може да създаде проблем за безопасността на експлоатацията“, каза Лора Георгиева.
Форум