Първо говореха за огромна „дупка“ в държавния бюджет, заради която България може да не влезе в еврозоната от 1 януари 2026 г. Отложиха и искането на доклад от Европа дали страната отговаря на критериите за приемане на еврото. Обвиниха ги в „саботаж“.
После рязко спряха да говорят за „дупката“, обещаха да я стопят и казаха, че на всяка цена ще продължат по пътя към еврото.
Ако успеят, новите управляващи от ГЕРБ, БСП и ИТН ще хванат последния влак за присъединяване на България към еврозоната от 2026 година. За целта трябва:
- да внесат бюджет с дефицит до 3% от Брутния вътрешен продукт (БВП) и парламентът да го приеме;
- да поискат от европейските институции извънреден конвергентен доклад за напредъка на България към еврото.
Правителството начело с Росен Желязков от ГЕРБ категорично каза, че ще направи и двете. Лидерът на партията Бойко Борисов добави, че това ще стане дори с цената на „болезнени решения и компромиси“.
Заедно с ДПС на Ахмед Доган управляващите имат мнозинство в парламента, но за предстоящия бюджет искат подкрепа и от опозиционната ПП-ДБ. Оттам казаха, че ако се спазят изискването за 3% дефицит и ангажиментът за еврото, ще застанат зад бюджета.
Изглежда, че има достатъчно подкрепа. Това не значи, че Европа веднага ще каже „да“ за прием в еврозоната.
Но е факт, че през последните две седмици имаше противоречие между думите и делата на управляващите. Те повтаряха, че еврозоната им е основен приоритет, но не предприемаха действия, за да се приближат до нея.
Такива действия означават или намаляване на разходи – например за заплати на държавни служители, или увеличаване на приходи – например чрез по-високи данъци. И двете могат да донесат недоволство към кабинета. Отказът на управляващите да поемат ангажимент породи съмнение дали намеренията им за еврото са толкова категорични, колкото казват.
Тази седмица ГЕРБ изведнъж изостави говоренето за огромната „дупка“ в хазната и отново зави към еврото. Междувременно се оказа, че за първия месец от 2025 г. в бюджета всъщност няма дефицит, а излишък.
Ето как стана това.
Първо: Еврозоната е приоритет, но само на думи
Седмица след като встъпи в длъжност, новата финансова министърка Теменужка Петкова от ГЕРБ каза, че във финансите на държавата има „дупка“ от 18 млрд. лева – огромна сума, която се равнява на около 9% от БВП и трикратно надвишава допустимия дефицит за еврозоната.
Управляващите обвиниха за това бившия финансов министър от ПП-ДБ Асен Василев, който през последните години заемаше поста в един служебен и два редовни кабинета – последния в коалиция с ГЕРБ. В този период ГЕРБ и ИТН са подкрепяли изготвени от Василев бюджети.
От ПП-ДБ отговориха, че правителството се опитва да провали присъединяването на България към еврозоната, като вдига шум за предполагаема „дупка“ и отлага искането за оценка от Европа на готовността на страната.
Икономисти казаха, че няма как да има толкова голям дефицит в бюджета. Самата Петкова донякъде потвърди това, като каза, че 2024 г. е завършила с 6,1 млрд. лева дефицит или точно максималните 3% от БВП. Лидерът на ГЕРБ Борисов се усъмни в данните и поиска да се проверят плащанията, които през 2024 г. са обещани, но не и извършени.
Пред Свободна Европа финансовото министерство каза, че тези проверки продължават. Но в сряда Станислав Балабанов от ИТН каза, че са открити такива задължения в размер на 4 млрд. лева.
Така или иначе, за да се намали дефицитът, трябва да се предприеме поне една от две стъпки:
- намаляване на разходите;
- увеличаване на приходите.
Управляващите не даваха индикации, че ще направят което и да е от двете. Напротив – казваха, че няма да намаляват разходите, много от които са за заплати на държавни служители.
Не предложиха сериозни идеи и за увеличаване на приходите. Говореха само за мерки срещу т.нар. „сива икономика“, без да кажат какви. Нещо повече – Борисов настояваше, че ставката на ДДС за ресторантьорския бизнес ще се върне на 9% вместо 20% – мярка, останала от времето на коронавирусната пандемия. От намалена отново ставка бюджетът би загубил около 400 млн. лева.
ГЕРБ, БСП и ИТН отказаха да подкрепят и промени в закона за Българската народна банка (БНБ), които според европейските институции са нужни за членството в еврозоната.
Това бяха сигнали, че управляващите не работят за приемане на еврото от 1 януари 2026 г.
После: Рязък завой към еврото
Във вторник всичко се промени. След коалиционен съвет премиерът Желязков категорично обеща правителството да внесе бюджет с до 3% дефицит и до 40% разходи, както и да поиска извънреден доклад от Европа.
От изказването се разбра, че управляващите се отказват да намаляват ДДС ставката за ресторантьорите.
В сряда кабинетът обяви, че България е получила близо 350 млн. лева от Дания като компенсация за военната помощ за Украйна и тези пари също ще намалят дефицита в бюджета.
Станислав Балабанов от ИТН каза, че се търсят варианти за повече приходи – повишаване на акциза на алкохола, контрол над продажбите на бензиностанциите и проследяване на товарите на камионите.
По повод разходите Кирил Добрев от БСП каза, че няма да се реже от пари за заплати и пенсии.
От това става ясно, че за новия бюджет по-скоро ще се търсят повече приходи, отколкото по-малко разходи.
Междувременно в сряда „Медиапул“ съобщи, че за първия месец от 2025 г. в бюджета има 500 млн. лева излишък, а не 407 млн. лева дефицит, както прогнозира Петкова като част от огромната „дупка“.
Кадровите промени
Подвеждащите данни за бюджетния дефицит може да са свързани с друг решителен ход - кабинетът отстрани Людмила Петкова като зам.-министърка на финансите.
Тя беше служебна министърка в кабинета на Димитър Главчев, който беше обвиняван в зависимост от санкционирания за корупция Делян Пеевски и неговото „ДПС – Ново начало“.
В сряда Борисов каза, че подкрепя решението на Теменужка Петкова да освободи заместничката си.
„Ако не знае за една година какви са финансите, аз мисля, че няма с какво [Людмила Петкова] да помогне“, каза Борисов.
На нейно място в сряда Желязков назначи:
- Кирил Ананиев – зам.-министър и министър на финансите в няколко кабинета, министър на здравеопазването в последното правителство на Борисов (2017-2020);
- Галя Димитрова – бивша директорка на Националната агенция за приходите (НАП) през 2017-2021 г. По нейно време през 2019 г. хакери направиха пробив в НАП, който доведе до изтичането на личните данни на милиони граждани и фирми.
Следващите стъпки
Ангажиментът на управляващите да приемат бюджет с 3% дефицит не означава автоматично, че България ще влезе в еврозоната на 1 януари 2026 г.
До 14 февруари трябва да са ясни конкретните числа в проектобюджета за 2025 г. и той да бъде внесен в парламента.
На 17 февруари предстои заседание на страните членки на еврозоната. След това България ще поиска извънреден конвергентен доклад. Очаква се той е готов около юни и ще покаже дали България ще влезе в еврозоната от догодина.
Последните редовни доклади от Европа бяха публикувани през юни 2024 г. Тогава България отговаряше на критерия за дефицит, но не изпълняваше този за ниска инфлация. Сега и това условие вероятно ще бъде покрито. Но дефицитът остава под въпрос поне докато не бъде приет обещаният от правителството бюджет.
Форум