Френският президент Еманюел Макрон така и не получи това, което искаше. Само преди месец той твърдеше, че насрочва извънредни избори, за да получи повече яснота за желанията на французите. Каза го малко след убедителната победа на крайната десница в европейските избори.
Но ето че мина и извънредното гласуване за национален парламент, а яснотата, която търсеше Макрон, така и не дойде. Най-голямата част от гласовете отиде към набързо сформирана коалиция на леви сили, сред които има и крайни формации. Те ще трябва да управляват заедно с либералите около Макрон и да се борят на два фронта - единият е вътре в лявата коалиция, а другият - в отношенията със сегашния президент.
Две изненади
На парламентарните избори във Франция на 7 юли се случиха две изненадващи неща.
Първото е, че „Национален сбор“ на Марин Льо Пен не просто не успя да си осигури абсолютно мнозинство на втория тур, но и завърши на трето място с близо 100 места по-малко от по-смелите предварителни прогнози.
Ето защо е изненада. Крайнодясната партия се представи изключително силно в първия тур на гласуването и победи останалите с историческа преднина. Никога досега подобна формация не е печелила толкова много.
Второто изненадващо нещо е, че махалото се завъртя към другия край на политическия спектър. Защото в левия алианс „Нов народен фронт“, който се очертава като най-голямата парламентарна сила, присъстват комунисти и крайнолеви, които, също като крайнодесните, малцина искат във властта.
При така получените резултати това, което никого няма да изненада, е, че липсата на мнозинство вероятно ще доведе до застой в работата на парламента, което подчертава колко поляризирано е френското общество. Франция сега навлиза в неизследвана територия, казват анализатори.
„Никой не очакваше това“
Ето я и равносметката. Лявата коалиция „Нов народен фронт“ ще вземе най-много места в парламента - 182. Центристката партия на президента Еманюел Макрон „Заедно“ е втора със 168 места, следвана от „Национален сбор“ на трето място със 143 места.
„Честно казано, никой не очакваше това“, казва редакторът за Европа на Радио Свободна Европа Рикард Йозвяк.
След като „Национален сбор“ излезе от първия тур на вота като водеща партия, центристките и левите партии се съгласиха да оттеглят общо 221 кандидати (83 от тях от партията на Макрон и 132 от левицата), за да избегнат тристранни балотажи, в които по-голям шанс за победа ще имат крайнодесните кандидати на Марин Льо Пен.
Двата тура на изборите във Франция имат съвсем различна цел, каза за Радио Свободна Европа Жак Рупник, директор на Центъра за международни изследванията CERI в Париж.
"На първия тур гласувате за кандидата, когото предпочитате. На втория обаче гласувате не непременно за, а най-вече срещу онзи, когото не искате да влезе в парламента", обясни Рупник.
Спирането на подема на „Национален сбор“ беше най-важният приоритет за много французи и това обяснява импулсът, който се създаде между двата тура на изборите.
Ще има ли Франция ляв премиер?
Жан-Люк Меланшон, лидерът на крайнолявата „Непокорна Франция“ и един от ръководителите на коалицията „Нов народен фронт“, поиска на левицата да ѝ бъде даден шанс да състави правителство.
Всъщност изборните правила във Франция предполагат, че Макрон трябва да покани политик от най-голямата парламентарна сила да поеме ролята на премиер.
Досегашният министър-председател Габриел Атал каза, че ще подаде оставка, но си остави вратичка да оглави служебно правителство за времето на Олимпийските игри в Париж, които започват на 26 юли. В понеделник Макрон вече го остави временно на поста като премиер за неопределен период.
Иначе френският президент най-вероятно ще проучи всички опции, преди евентуално да номинира министър-председател от лявата коалиция.
Един от вариантите пред него е да се опита да раздели левия съюз, който е фрагментарен и се обедини съвсем наскоро – едва след като Макрон изненадващо свика предсрочните избори, след като изгуби европейските. „Нов народен фронт“ обединява в един лагер дълбоко разделените преди това социалисти, зелени, комунисти и крайнолявата „Непокорна Франция“.
Друг вариант би бил „правителство на експерти“, необвързано с политически партии, но такъв все пак ще се нуждае от одобрение на мнозинството депутати в парламента. Според Рупник левицата най-вероятно няма да иска да подкрепи подобно експертно правителство, тъй като ще настоява, че тя е спечелила изборите и ще иска да изпълнява своята програма.
"Лявата програма е абсолютно неизпълнима, защото обещава толкова много неща, които нямат и минимален шанс да бъдат изпълнени. Хазната е празна", каза Рупник.
Въпреки че загубата на крайната десница може да е била облекчение за инвеститорите, те вероятно и сега не са особено спокойни, тъй като левицата е готова да състави правителството с икономически планове, които биха могли да атакуват много от про-пазарните реформи на Макрон.
„Макрон е отслабен, но не изхвърлен“
Безспорно Еманюел Макрон ще присъства на предстоящата знакова среща на върха на НАТО във Вашингтон като отслабена фигура. Франция пък остана без стабилно управляващо мнозинство по-малко от три седмици преди Париж да бъде домакин на Олимпийските игри.
„Бих казал, че Макрон е отслабен, той е надолу, но не е изхвърлен“, каза Рупник. Според него обаче въпреки условията за вътрешна нестабилност, външната политика трябва да остане непоклатима.
Ще се появят някои трудности в случай, че левият алианс формира или стане част от правителството. Самият „Нов народен фронт“ е разделен по някои външнополитически въпроси като например отказът на партията на Меланшон да нарече Хамас терористична групировка. В безрезервната подкрепа за Украйна също могат да се появят пукнатини.
Какво следва за „Национален сбор“
Льо Пен, която планира да се кандидатира за четвърти път за президентския пост през 2027 г., каза, че „приливът се покачва“ и победата на „Националния сбор“ е само „забавена“.
Според конституцията на страната ако никоя партия не успее да създаде жизнеспособно правителство, следващи предсрочни избори могат да бъдат свикани след една година. „Националният сбор“, като най-силната опозиционна група в парламента, със сигурност ще използва политическия хаос, за да увеличи подкрепата за себе си за следващите избори.
Що се отнася до самите президентски избори през 2027 г., на тях Макрон няма да има право да се кандидатира, а все още не е посочил свой наследник. Така че въпросът е кой може да се изправи успешно срещу Марин льо Пен.
"Засега имаме голяма въздишка на облекчение. Но проблемът не изчезва", каза Рупник.
Форум