Връзки за достъпност

Извънредни новини

Облекчение и риск от парализа. Какви са първите реакции след изборите във Франция


Лидерът на крайнолявата „Непокорна Франция“ Жан-Люк Меланшон, президентът на Франция Еманюел Макрон и Марин льо Пен от крайнодесния „Национален сбор“
Лидерът на крайнолявата „Непокорна Франция“ Жан-Люк Меланшон, президентът на Франция Еманюел Макрон и Марин льо Пен от крайнодесния „Национален сбор“

Липса на категорично мнозинство за нито една партия и риск работата на парламента да бъде блокирана. Така звучи първата равносметка след балотажа на изборите във Франция, който се проведе в неделя вечерта.

Лявата коалиция „Нов народен фронт“ изненадващо спечели най-много места във френския парламент - 182 от 577 според окончателните данни на вътрешното министерство, цитирани от „Монд“. На второ място остана центристката коалиция „Заедно“ на президента Еманюел Макрон със 163 депутати.

Крайнодесният „Национален сбор“ на Марин льо Пен, който се смяташе за сигурен победител на изборите, се оказа на трето място със 143 места, предаде Асошиейтед прес.

В понеделник действащият премиер Габриел Атал подаде оставка, но още не е ясно дали Макрон ще я приеме.

Резултатите от балотажа идват седмица след първия тур на изборите във Франция, който „Национален сбор“ спечели убедително. Тогава формацията на Льо Пен получи цели 33% от гласовете. Левият блок събра 28%, а центристите на Макрон - едва 20% от подкрепата на избирателите.

Различните резултати след втория тур на вота се обясняват с тактическо гласуване срещу крайната десница. Лидерите на „Нов народен фронт“ и на „Заедно“ оттеглиха кандидатите си в районите, в които друг техен опонент имаше по-голям шанс да победи партията на Льо Пен. Така гласовете за лявата и центристката коалиция се увеличиха за сметка на подкрепата за крайнодесните.

Какво означават резултатите

Резултатите от балотажа във Франция показаха, че за много гласоподаватели недопускането на крайната десница до властта е най-важната цел, дори това да означава период на политическа нестабилност.

Изборите обаче нанесоха сериозен удар на президента Макрон три години преди края на втория му президентски мандат.

Вотът не отреди нужното абсолютно мнозинство от поне 289 места в парламента на нито една партия. Това създава риск законодателният орган да не може да работи ефективно, а избори за нов такъв не могат да бъдат свикани през следващата една година.

Фрагментираният парламент може да отслаби ролята на Франция в Европейския съюз (ЕС) и извън него, както и да затрудни прокарването на вътрешнополитическа програма, пише Си Ен Ен.

Очаква се още в понеделник формациите да започнат преговори за правителство. Възможно е „Нов народен фронт“ да направи опит за кабинет на малцинството. Друг вариант е да се изгради широка коалиция от повече формации, но това ще бъде трудно.

Какви са първите реакции

След обявяването на резултатите от вота действащият премиер Атал каза, че ще подаде оставката си. Възможно е Макрон да не я приеме веднага заради предстоящите сложни преговори за съставяне на кабинет.

Атал каза, че е готов да остане на поста си като служебен министър-председател, „докато е необходимо“, особено с оглед на предстоящите в края на месеца Олимпийски игри, на които Париж ще бъде домакин.

Действащият френски премиер Габриел Атал, 7 юли 2024 г.
Действащият френски премиер Габриел Атал, 7 юли 2024 г.

Левият блок „Нов народен фронт“, в който влизат Френската комунистическа партия, крайната „Непреклонна Франция“, Зелените и Социалистическата партия, се събра в изборната нощ за първи разговори след вота.

Председателят на социалистите Оливие Фор каза, че задачата на „Нов народен фронт“ сега е да обедини мнозинството от французите. Фор добави, че левият блок няма да продължи политиките на Макрон, особено в сферата на социалната политика.

Лидерът на „Непреклонна Франция“ Жан-Люк Меланшон каза, че резултатите са „огромно облекчение за огромното мнозинство от хората в нашата страна“. По думите му новият премиер на страната трябва да бъде представител именно на левицата.

Излъчването на такъв кандидат обаче ще бъде трудно. „Нов народен фронт“ няма един-единствен лидер, а партиите вътре в коалицията са силно разделени по въпроса кой би могъл да заеме поста.

В понеделник Фор каза, че левият блок ще има готовност да предложи кандидат за премиер на Франция до седмица. Той ще бъде излъчен „или с консенсус, или е неизбежно да има гласуване“ между формациите от коалицията.

Някои центристки политици, свързани с партията на Макрон, казаха, че са готови да работят по споразумение, което да осигури стабилно правителство. Такава заявка направи бившият премиер Едуар Филип.

Самият Макрон каза в кратко съобщение от президентството, че ще гарантира, че „суверенният избор на френския народ ще бъде зачетен“.

Жордан Бардела, лидер на крайнодесния „Национален сбор“, 7 юли 2024 г.
Жордан Бардела, лидер на крайнодесния „Национален сбор“, 7 юли 2024 г.

В първата си реакция след вота 28-годишният лидер на „Национален сбор“ Жордан Бардела нарече сътрудничеството между левицата и центъра „позорен съюз“. Според Бардела, който е протеже на Льо Пен, стратегическото гласуване против „Национален сбор“ ще доведе до парализиране на Франция и ще донесе „несигурност и нестабилност“.

Льо Пен обаче оцени вота като значителен успех, който ще се развива в бъдещето.

„Нашата победа беше просто отложена“, каза тя след резултатите.

Как реагираха международните лидери

Много от страните съюзници на Франция изразиха облекчение от изборните резултати и избегнатата победа на Льо Пен, но и отбелязаха, че вотът хвърля Париж в сложна политическа ситуация.

„В Париж - ентусиазъм, в Москва - разочарование, в Киев - облекчение. Достатъчно, за да сме щастливи във Варшава“, написа полският премиер Доналд Туск в платформата Екс.

„Най-лошото беше избегнато“, каза Нилс Шмид, говорител на канцлера Олаф Шолц в Германия. Шмид добави, че „съставянето на правителство ще бъде сложно“, защото президентът е политически отслабен и няма ясно мнозинство.

Испанският премиер Педро Санчес поздрави „Нов народен фронт“ за победата на изборите, която „спира крайната десница да достигне до правителството“.

Как се стигна дотук

Макрон изненадващо свика предсрочни парламентарни избори във вечерта след изборите за Европейски парламент (ЕП) миналия месец, на които партията на Льо Пен победи неговия съюз с близо двоен резултат.

Марин льо Пен след балотажа, 7 юли 2024 г.
Марин льо Пен след балотажа, 7 юли 2024 г.

Според редица анализатори рисковото решение на френския президент е ускорило възхода на крайната десница в страната.

Този възход беше отслабен от сътрудничеството на левите и центристките формации след първия тур на парламентарните избори. Те изтеглиха десетки свои кандидати от изборната надпревара на местата, където имаше представители от левия, центристкия и крайнодесния блок. Така увеличиха резултатите на по-успешните кандидати срещу номинираните от Льо Пен.

Това сътрудничество обаче не означава, че разговорите между левицата и центъра ще бъдат лесни. Представители на партията на Макрон многократно са заявявали, че не искат да работят с крайнолявата „Непокорна Франция“, която според тях е също толкова неподходяща за управление на страната, колкото и партията на Льо Пен.

  • 16x9 Image

    Свободна Европа

    Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език.

Форум

XS
SM
MD
LG