В петък в САЩ се случи нещо, което силно напомни на началото на световната финансова криза през 2008 г. - фалира една от по-големите банки в страната. Дни по-късно банкрутира още една.
Събитията доведоха до разколебаване на финансовите пазари както в САЩ, така и в други страни по света и предизвикаха опасения дали историята отпреди 15 години може да се повтори.
Свободна Европа събра най-важното за банките, какво се случи с тях и възможните последици към момента.
Кои са банките
Всичко започна, след като в петък Федералната корпорация за застраховане на депозитите (ФКЗД) на САЩ обяви Силикън Вали Банк (СВБ) за неплатежоспособна и пое контрола над нея. По данни на Файненшъл Таймс в рамките на един ден - от четвъртък до петък сутринта - клиентите на банката са инициирали теглене на 42 млрд. долара - близо една четвърт от всички депозити в СВБ.
Банката е създадена преди 40 години, като през последното десетилетие се разраства значително и става 16-ата по големина в САЩ. Нейни клиенти са предимно стартиращи технологични компании (стартъпи), фирми за рисков капитал (средства, инвестирани за реализиране на високорисков проект) и технологични работници.
Много от клиентите имат депозити в размер над 250 000 долара - максималното обезщетение, което може да предостави ФКЗД в случай на фалит.
До петък активите на банката се равняват на 209 млрд. долара. За сравнение Ню Йорк Таймс пише, че JPMorgan Chase, най-голямата банка в САЩ, има активи за над 3 трилиона долара. Това прави SVB значително по-малка в сравнение с водещите банки в страната.
Асошиейтед прес (АП) писа в неделя, че след фалита в банката има депозити на стойност над 150 млрд. долара, които сега са блокирани. Това на практика означава, че стартиращите компании и други предприятия може дълго време да не могат да изплатят заплатите на служителите си или да поемат бизнес разходите си.
В понеделник сутринта стана ясно, че вследствие на колапса на СВБ е фалирала още една голяма банка - Сигничър Банк (Signature Bank), една от водещите на пазара на крипто валути.
Какво предизвика фалита
Основна причина за срива, която посочват повечето американски издания, са увеличените лихвени проценти през 2022 г. Година по-рано интересът към технологиите и дигиталните услуги е силно завишен вследствие на пандемията от коронавирус, затварянето на границите и ограниченията срещу разпространението на заразата. Тогава технологичните компании, които са основни клиенти на SVB, вливат много средства в банката.
Според Ню Йорк Таймс СВБ е държала малка част от депозитите, оставени от клиентите си, в наличност, а останалата част използва за закупуване на дългосрочни дългове - например държавни облигации. Според изданието тази инвестиция може да бъде печеливша, в случай че лихвите останат ниски. Малко по-късно обаче с цел овладяване на инфлацията през 2022 г. Федералният резерв на САЩ започва да вдига лихвите си.
Когато някои клиенти започват да изтеглят парите си от СВБ, банката не е в състояние да ги възстанови, а ако продаде инвестициите в ценни книжа, които е направила година по-рано, ще бъде на загуба. Файненшъл Таймс (ФТ) пише, че през 2021 г. СВБ инвестира 120 млрд. долара в държавно гарантирани ценни книжа. Година по-късно портфейлът спада с 15 млрд. долара - сума, почти равна на общия капитал на банката.
Изданието цитира и висш ръководител в банката, според когото една от причините за бързия фалит са еднотипните клиенти, които имат сходно поведение по време на кризи. "Оказа се, че един от най-големите рискове за бизнес модела ни е обслужването на много тясно свързана група инвеститори, които проявяват стаден манталитет", казва той.
Ще има ли нова криза
Фалитът на СВБ и Сигничър Банк доведе до сривове в акциите на редица по-малки банки в понеделник, една от които Първа Републиканска Банка (First Republic Bank). И Уолстрийт, и световните пазари отбелязаха спадове, предава Би Би Си. Случилото се напомни 2008 г., когато банкрутира банката "Лемън Брадърс" - по това време четвърта по големина инвестиционна банка в САЩ.
Тогава държавата се намеси, като предостави стотици милиарди долари от данъкоплатците за спасяване на банковата индустрия. Оттогава подобна намеса се определя като "морален риск". Вашингтон уверява, че случилото се със СВБ няма да предизвика сериозни последици и че държавата предприема различен подход в сравнение с 2008 г.
Те съзнателно са поели риск, а когато рискът не се оправдава, инвеститорите губят парите сиДжо Байдън
В понеделник президентът Джо Байдън каза, че обезщетенията на клиентите ще бъдат финансирани от таксите, които банките плащат на ФКЗД. "Данъкоплатците няма да понесат никакви загуби", каза той, като добави, че инвеститорите в банките няма да бъдат защитени. "Те съзнателно са поели риск, а когато рискът не се оправдава, инвеститорите губят парите си" - каза Байдън - "Така работи капитализмът".
АП пише, че въпреки моментната паника, в Силициевата долина няма признаци, че фалитът на СВБ ще доведе до криза, подобна на тази от 2008 г. Според авторите на материала банковата система на страната е здрава, разполага с повече капитал, отколкото в историята си досега, и е преминала през множество стрес тестове, които показват, че цялостната система може да устои дори на значителна икономическа рецесия.
Американската телевизия Си Ен Ен също пише, че според повечето анализатори американските и европейските банки днес разполагат с много по-силни финансови буфери - инструменти за справяне с непредвидени разходи или ситуации на пазара, отколкото преди 15 години. Освен това според някои СВБ е твърде нишова банка, за да се отрази фалитът ѝ на целия финансов пазар, тъй като е силно зависима от технологичния сектор.
"Въпреки че СВБ е голям провал, (тя) и други нишови играчи като Сигничър са доста специфични в по-широкия банков свят", казват анализаторите Дейвид Кови, Адриан Сиги и Джеймин Шах от M&G Investments, цитирани от Си Ен Ен. "Толкова специфични, че според нас е малко вероятно да създадат съществени проблеми за някоя от големите диверсифицирани банки в САЩ или Европа от гледна точка на кредитирането."
ФКДЗ търси купувачи на банката през уикенда, но до момента тя остава в ръцете на държавата. Федералният резерв също така съобщи, че открива нова програма, по която да може банките да получат достъп до повече средства за извънредни случаи.
