Фолкер Шльондорф е роден роден във Висбаден, Германия през 1939 г. Родителите му се местят във Франция и той завършва икономика и политически науки в Сорбоната, но паралелно учи и кино в в Institut des Hautes Etudes Cinématographiques (IDHEC).
Казва за себе си, че първата му любов е литературата и може би затова става известен като режисьор, който филмира „нефилмируеми романи“. В голяма част от сюжетите на филмите му има и политика, те обясняват кървави събития и предупреждават.
Филмът „Тенекиеният барабан“ по едноимеенния роман на Гюнтер Грас му носи едновременно Оскар за най-добър чуждестранен филм и Златна палма през 1979 г. Шльондорф е създал над 40 филма и е едно от големите имена в Новата вълна на немското кино, заедно с Райнер Вернер Фасбиндер, Вернер Херцог и Вим Вендерс.
Ретроспектива в София
Шльондорф ще открие лично тазгодишното издание на Международния София Филм Фестивал с новия си филм "Повелителят на горите" на 16-и март 2023 г. По този повод Гьоте-институт България и София Филм Фест представят кратка ретроспектива на част от творчеството му на три локации. В Гьоте институт между 14 и 16 март ще могат да се видят безплатно филмите му "Случайно и преднамерено убийство" (1967), “Тишина след изстрела” (2000). На 17 март в Дом на киното ще се може да се гледа режисьорската версия на “Тенекиеният барабан”.
Киното му е преди всичко свързано с немската литература на XX век – някои от най-известните му филми са адаптации на романи: „Младият Тьорлес“ по Роберт Музил, „Изгубената чест на Катарина Блум“ по Хайнрих Бьол, „Пощадата“ по Маргьорит Юрсенар и „Хомо Фабер“ по Макс Фриш.
Ако трябваше да изкачвам планини, винаги щях да избирам северната стена
“Не претендирам да имам специални способности. Ако избирам трудни романи, то е защото мога да бъда и мързелив и се нуждая от истинско предизвикателство. Ако трябваше да изкачвам планини, винаги щях да избирам северната стена”, казва Шльондорф в интервю за дигиталното списание Jasmin.bg през 2017 г.
След успеха на "Тенекиеният барабан" Шльондорф снима и в Холивуд. „Една любов на Суан“ (1984) е един най-харесваните му филми, реализиран с брилянтен актьорски състав - Джеръми Айрънс, Ален Делон, Орнела Мути, Фани Ардан.
През 1985 г. Шльондорф дебютира и в Америка с телевизионната продукция „Смъртта на търговския пътник“ с участието на Дъстин Хофман и Джон Малкович. Филмът е пуснат по кината след телевизионната си премиера, което до ден днешен е рядкост. През следващите години продължава да снима, насочвайки се към прочути романи и така се раждат „Хомо Фабер“ (1991, по едноименния роман на Макс Фриш, със Сам Шепърд и Джули Делпи в главните роли), „Горски цар“ (1996, по книгата на Мишел Турние, с участието на Джон Малкович), „Палмето“ (1998, по едноименния роман на Джеймс Хадли Чейс, с Елизабет Шу и Уди Харелсън) и др.
Въпреки че филмите на Шльондорф имат успех във Холивуд, той не е почитател на насилието в холивудските продукции.
Тихи филми с думи и мисли стават все по-важни.
“Ние сме потопени в образи, в насилие и в образи на насилие. Не издържам повече да ги гледам и затова тихи филми с думи и мисли стават все по-важни. Експлозиите, кръвта, червата, евтините ефекти и виртуалната смърт отравят умовете и сърцата ни”, казва режисьорът преди 5 години.
Може би за това последният му филм “Повелителят на горите” е документален. Посветен е на австралийския агроном Тони Ринаудо, който през 2018 г. е удостоен с наградата Right Livelihood Award, често наричана "алтернативната Нобелова награда".
"Казваха, че ще отгледа цели гори, без да засади нито едно дърво. Така го забелязах и поисках да науча повече за работата му", казва за филма си Фолкер Шльондорф пред DW.
За разлика от филмовите адаптации на романи на Шльондорф в този филм режисьорът директно споделя личните си възгледи по важната тема.
Шльондорф казва, че е важно да популяризира метода на Ринаудо, за да може той да бъде възприет по-широко по света.
Чрез подхода разработен от Тони Ринаудо преди 40 години в западноафриканската държава Нигер той успява да отглежда дървета в сухи и деградирали земи. В Нигер изсичането на горите е довело до такова отмиване на почвата, че фиданките не са могли да се вкоренят и са започнали да намаляват, както Ринаудо разбира още в началото на работата си там. Но след това той открива под земята мрежа от корени, която дава нови фиданки и която трябва само да се предпази, например от паша на кози.
Политиката не е чужда на режисьора, както личи от филма му по романа на Хайнрих Бьол "Изгубената чест на Катарина Блум", както и от много от останалите му творби. “Тенекиеният барабан” дава разрез на Германия в период, когато нацисткият Райх е военно ликвидиран, но немският народ – политически и морално – се намира в окаяното състояние.
"Повелителят на гората" и методът на залесяване, който той представя, е друг политически филм. Той може да вдъхнови работата по възстановяването на горите не само в различни африкански страни", казва Шльондорф.
