„Свободата е да избираш своята отговорност. Това не е липса на отговорности.“
Тони Морисън, Нобелов лауреат по литература (1993)
...
„Получих пост, видях пари и свят,
Но после се обърнаха нещата.“
НЛО, "Партии любими" (1991, текст Живко Колев)
„Жълтите павета“ на 1989-та
Представете си, че привечер на 14 декември 1989 г. вие тръгвате с винаги претъпкания градски автобус от Студентския град към площад Народно събрание, където започналото преди около две седмици студентско движение за независимост на университетите е прераснало в „жива верига“.
Стихийно възникналата идея на протеста е да застави народните „представители“ да останат в парламента и гласуват отмяната на чл. 1 от тогавашната конституция. Законопроектът по този повод е внесен същия ден. Заедно със събралото се множество вие скандирате „Долу член първи!“
За тези, които не знаят, трите изречения на този член гласяха, че България е „социалистическа държава на трудещите се… начело с работническата класа“, ръководи се от БКП, която в сътрудничество с БЗНС гради т.нар. „развито социалистическо общество“.
В глупостта и несъстоятелността на тези разпоредби вие и никой от присъстващите (включително „депутатите“, а вероятно и мнозинството граждани) не се съмнявате. Но процедурата за промяна на конституцията изисква проектозаконът да отлежи един месец. Това изискване също изглежда несъстоятелно. Но „представителите“ на народа не искат и не могат да не го спазят.
Желю Желев, призовава хората да се разотидат.
Председателят на учредения преди седмица опозиционен Съюз на демократичните сили (СДС), Желю Желев, призовава хората да се разотидат и изразява надежда, че на следващия ден законопроектът може да бъде гласуван. Вие оставате още няколко часа, но по-късно се прибирате у дома, може би убедени, че скоро конституцията ще бъде променена.
Член Първи е отменен чак след месец, автономията на университетите е въведена след два месеца. Социалистическата принадлежност на България, заедно с други остатъци отпреди 1989 г. (които всеки сам може да провери), остава в конституцията до приемането на тази от 1991 година.
Комунистическата конституция се променя още два пъти през 1990 г., декларирани са принципите на правовата държава, човешките права (в старата им формула) и плурализмът. Това става през април, вследствие на споразуменията на Кръглата маса, на която представители на комунистическата партия и на опозицията договарят провеждането на избори за Велико народно събрание (ВНС) през юни.
През ноември ВНС учредява принципите на избор на съдиите, структурата и функциите на съдилищата и избора и отчетността на главния прокурор. В икономическата област е обявено равноправието на всички форми на собственост, без да се споменава „частната“. Уточнени са и някои функции на държавните органи, включително президента.
Едва след време, от историческия, но случаен запис на Евгений Михайлов ще се разбере, че тогавашният държавен глава Петър Младенов смята, че е „най-добре танковете да дойдат“. Репликата е произнесена на същия 14 декември, с който започнах тази история.
„Партия велика води"
Учудващо е, че 4-те минути упреци на Петър Младенов към множеството на площада, не са анализирани семантически. Той обвинява шест пъти хората в безотговорност (и „гавра“ с носещите отговорност „депутати“), но също и в екстремизъм, липса на патриотизъм и безверие в искреността не неговото и колегите му желание за демокрация и свобода. Вероятно за първи път в новата политика на страната, той използва обръщението „българи“ (заменяйки първоначалното „другарки и другари“).
Тези речеви фигури и днес са актуални. Актуално е и обстоятелството, че промените в конституцията от 1990 г. не изхвърлят от химна уникалното в световната практика споменаване на чужда столица във втория куплет: „с нас Москва е в мир и бой“. Остава ръководната роля: „партия велика води, нашият победен строй“. Но партиите са вече много.
1989 г. е странна година. В България общественото настроение е по-малко решително, а управляващите – по-упорити от тези в другите страни от Варшавския договор. И може би готови за насилие.
Въпреки тези обстоятелства, днес много често се чува упрек към Желев и тогавашния СДС, че на 14 декември 1989 г. са избрали нежната революция и мирния преход. Той пък на свой ред бил манипулиран от "Държавна сигурност", тотално сбъркан и „частично криминален“; „борците“ и комунистите приватизирали България.
Кога приключи преходът
Всъщност преходът към демокрация и демонтажът на централното планиране отдавна са приключили. Конкуренцията в политиката е факт от 1990 г. Партиите и избирателите са приятелски настроени към пазара и частната собственост още преди 1989 г., особено към своята собственост.
Частната собственост преобладава във формирането на БВП от 1992 г., а формално, като собственост на активи (вследствие на реституцията и раздържавяването) – след 1997 г. Заетостта и безработицата се регулират от търсенето и предлагането на работна сила от 1998 г., а пазарната координация на инвестиции и потребление преобладава от 1991 до 1995 г., и след 1997 г.
Специално трябва да се посочи и промяната в старата конституция, въвела, макар декларативно и непълно, разделението на властите и върховенството на закона. Тази промяна е симптом, че управляващите също я търсят тази уредба на правилата на играта.
Откъде дойдоха "борците" и "мутрите"
Думата „мутра“ идва в българския от новогръцки и означава недодялано лице, но и „разбойник“ и „измамник“, лице с груба глава. С подобен корен и значение има думи в латинския и повечето романски езици.
Само спортистите-борци са няколко хиляди повече от униформените милиционери.
През 2006 г. дисертацията на Георги Петрунов от РискМонитор доказа, че мутрите като разбойници произлизат от „борците“. Според преброяването от 1985 г. само спортистите-борци са няколко хиляди повече от униформените милиционери. Заедно с другите спортисти става дума за около 250 хиляди души.
Някои от тях, тези от „ЦСКА“ и „Левски“, са военизирани. Към 1987-1990 г. бюджетът за тези хора намалява и те постепенно остават без работа. Въпрос на време е те да изместят, да се свържат със или да проникнат в органите на реда. Съвпадайки с освобождаването на бизнеса, тези хора създават специален отрасъл в икономиката – продажбата на защита, рекетирането. Процесът на възникване, търсенето и предлагането на рекет е добре описан в последната глава на „Анатомия на прехода“. Понеже тези предприемачи не са само борци, по-точното им наименование е „мутри“.
Спойката и в този бизнес е доверието. То е естественият първоначален капитал на организираните спортисти, особено от силовите дисциплини, но не само.
А "ченгетата"?
Втората група с относително силно взаимно доверие е тази на сътрудниците на комунистическите тайни служби, Държавна сигурност (ДС). Към 1990 г. те са, предполагам, около 30 хиляди, по един на 300 души от населението. Те наблюдават населението, „вражеското влияние“ и проникване „на противника“ в икономиката до края на Кръглата маса. Неизбежно те имат предимство в достъпа до информация – за движимо и недвижимо имущество, и бизнес възможности.
Третата група със силно вътрешно доверие и социален капитал (т.е. така наречените „връзки“) е централното и местно ръководството на Българската комунистическа партия (БКП) – около 200 семейства.
Четвъртата група, премесена с другите, но не много с „мутрите“, са служителите на задграничните дружества. Със семействата им те са 180-220 хиляди.
Общото между тези групи е не само вътрешното лично доверие, достъпа до информация и публични средства. В техен интерес е тези привилегии да се запазят и възпроизведат. Защото „се обърнаха нещата“.
Това са най-видимите бенефициенти на прехода. Не са само те, разбира се. В крайна сметка всички граждани на България печелят. Проблемът е, че осъзнаването на този факт изисква нетривиално усилие. От тази видимост произтича усещането за несправедливост на прехода.
Ползите от върховенството на закона
Политиката може да съдейства за благосъстоянието на хората само по един начин – като поевтинява разходите за информация, договаряне и решаване на спорове. Когато тези разходи са лесни за покриване, независимо от първоначалното разпределение на собственост и привилегии, на терена остават онези, които носят ползи на другите.
Дори елементарното въвеждане на принципите на правовата държава предполага, че заподозрените не се арестуват без солидни доказателства, правото на справедлив процес (и презумпцията за невинност) в общи линии започва да се спазва, роднините не се наказватq каквато е практиката с „бившите хора“ преди 1989 г., колективното отмъщение престава да се прилага и е изключено като възможен резултат от съдебно решение.
Тази перспектива привлича споменатите групи с вътрешно доверие. Вече завзетата собственост, средства и възможности могат да бъдат защитени само с достъп до власт. В обстановка на политически плурализъм желанието за стабилност на привилегиите резултира в старание да присъстваш в различните възможни конфигурации на управлението. Както пеят НЛО в цитираната песен, „ах, мили мои партии любими, аз ще бъда с таз, която е на власт“.
Подобни процеси се разгръщат отгоре-надолу във всички страни от бившия Варшавски договор. Особено в Полша и Унгария. Но и в Чехия, Словакия и Словения. Разликите са в начините, по които става това размиване на върховенството на закона. У нас то е през прокуратурата. При другите – чрез опити за влияние върху съда.
*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
