Българската мафия не е окупирала само държавната граница, а цялата държава. Това се е случило заради бездействието и нежеланието на държавата и нейните представители да се противопоставят на организираната престъпност. Купуването на тяхното бездействие е прословутата корупция, за която постоянно се говори.
Това разказа в "Студио България" на Свободна Европа журналистът от Капитал Йово Николов.
По думите му възможността частна фирма да упражнява фитосанитарен контрол на ГКПП "Капитан Андреево" е станала възможна, защото правителството на Бойко Борисов през 2012 г. е отворило вратата за това.
"Това са бившите управляващи. Мирослав Найденов беше министър в първото правителство на Бойко Борисов. Негова е заповедта. Той е отворил вратата. Това, че другите са влезли и са осъществили тази схема, те не нарушават закона, те просто са си създали монопол", каза Николов.
По думите му тази граница винаги е била канал за прекарване на наркотици, оръжие и други контрабандни стоки, но преди е била под контрола на Държавна сигурност. След това преминава към други кръгове, от част от които произлизат митичните фигури на 90-те, които познаваме с прякорите им - Таки, Маджо, Вълка, Маргините, Илиенски и др.
Част от тях са силните на деня и в момента, каза Николов пред Николай Лавчиев.
Можете да слушате Студио България и в Spotify.
Ето пълния текст на интервюто:
- Премиерът в оставка Петков каза, че мафията е окупирала границата и изкарва по повече от 1 млрд. лв. на година. Реално ли е през 2022 г. да си говорим за мафия и за това, че тя може да окупира държавна граница?
- Тя мафията е окупирала не само държавната граница, а цялата държава. И е напълно нормално, след като толкова години държавата не е направила нищо, за да се справи с организираната престъпност. Нещо повече. Последните десетина-петнадесет години организираната престъпност е доминираща в редица отрасли на икономиката. Когато говорим за организирана престъпност и за някои лица, които са се завърнали от миналото – за Вас са се завърнали от миналото, за мен са си останали тук. Вие сте по-млад, не ги помните, аз ги помня. Но те винаги са присъствали и аз ще ви разкажа по какъв начин, в икономиката на държавата.
Трябва да знаем, че в момента тези хора имат съвсем нормален, легален бизнес. Част от тях изпълняват поръчки по европейски проекти
Трябва да знаем, че в момента тези хора имат съвсем нормален, легален бизнес. Част от тях изпълняват поръчки по европейски проекти, имат банки, имат тържища, имат зърнобази, големи икономически структури т.е. ние не можем да наричаме тези хора престъпници, защото те плащат данъци в тази държава. Ще Ви дам пример с едно от емблематичните имена на прехода от силовите структури – Красимир Маринов – Големият Маргин. През 2001 г. беше данъкоплатец номер 1 на държавата. Защото те разпространяваха тогава през „Интерпетролиум“ – един от най-големите дистрибутори на горива. Горивата, по направената схема, няма как да се скрие приход. На практика на база на тези приходи, специално за 2001 г., той беше данъкоплатец номер 1 с няколко милиона, които беше платил в хазната.
Схемата на „Капитан Андреево“, преди за започнем да говорим за тези герои, тя не е незаконна. Схемата на „Капитан Андреево“ е позволена от държавата.
- Да, тя става възможна с министерска заповед от 2012 г.
- На Мирослав Найденов, министъра на земеделието. Т.е. държавата е дала на едни хора под аренда нещо, което тя би трябвало да изпълнява. Нещо повече. Позволила е фирмата, която упражнява в случая фитосанитарен контрол да създаде монопол. Както има една мисъл от средата на 50-те „Да имаш монопол е по-хубаво от първата любов“. Така че ние, когато говорим за тези хора, аз разбирам, че интересът към тях е очевиден и важен, но ние трябва да си дадем сметка, че всъщност те са лицата. Хората, които са извършили престъпление, според мен, стоят малко по-високо в структурите. Така е и на много места.
Другият пример, който даде премиерът в оставка Кирил Петков е за парите по пътищата. Там са 7-8 крупни български фирми, които изпълняват обществени поръчки по инхаус процедури по магистралите, където става въпрос за милиарди. Те са 7-8 ние в „Капитал“ сме ги описали на базата на данните, които сме получили от „Агенция пътища“.
Аз ги помня, част от тях, като крадци на коли, други бяха убити, бяха рекетьори
Ние малко не си даваме сметка за какво става въпрос, защото нямаме това глобално мислене. Но все пак България е малка държава и много от нещата се знаят от уста на уста и, когато вие питате възможно ли е 2022 г. да се случва. Имайте предвид, че с годините на прехода тези хора постепенно растяха. Аз ги помня, част от тях, като крадци на коли, други бяха убити, бяха рекетьори, постепенно завладяха „Паркинги и гаражи“. Постепенно станаха по-крупни. Почнаха да купуват хотели и комплекси. Влязоха в индустрията, влязоха във финансите, застрахователното дело, банките. Влязоха навсякъде, където държавата им позволяваше, а тя им позволяваше на базата на корупцията. Затова корупцията е важна. И на базата на това, че в България няма правосъдие. Както каза [Лаура] Кьовеши още 2007 г. „оправете прокуратурата, тя ще оправи всичко“. За съжаление през годините на прехода нито прокуратурата, нито съдебната система, нито министерствата на вътрешните работи, нито службите успяха, а и не искаха, да се справят с тези хора.
- Да се върнем на конкретния случай, после ще говорим и за другите. Проверка на BIRD показа, че фирмата на границата, която изпълнява фитосанитарния контрол, е свързана с Христофорос Аманатидис – Таки. Какъв е този човек и защо Интерпол го издирваше с „червена бюлетина“?
- Малко по-отдалече ще започна. В началото на 90-те имаше няколко силови структури т.нар. бригада на борците, имаше бригада на каратистите, бригада на не знам си какво. В крайна сметка останаха 2-3 основни структури. Едната беше „ВИС-2“, другата беше „СИК“. Имаше „Зора инс“ на Димитър Джамов, „Корона инс“ на Иво Карамански. Основните структури останаха „ВИС“ и „СИК“.
„Сините“ бяха „ВИС“, „червените“ бяха „СИК“. Т.е. едните бяха към БСП защото имаха контакти там, „ВИС“ имаха контакти в СДС
Ние журналистите основно ги разделяхме на „сини“ и „червени“. „Сините“ бяха „ВИС“, „червените“ бяха „СИК“. Т.е. едните бяха към БСП защото имаха контакти там, „ВИС“ имаха контакти в СДС. Тогава основни фигури бяха Васил Илиев, който беше убит през 95-та, на 25 април мисля, че беше, Маймуняка (Димитър Димитров), Мето Илиенски (Методи Методиев) и серия други подобни имена.
Всъщност Таки произлиза от крилото на Методи Методиев – Илиенски. Той беше от силовата структура на „ВИС-2“ тогава. Защо е важна връзката на Методи Методиев. Той, по прякор Илиенски, беше съдружник с бъдещия тогава председател на общинския съвет на Столична община (СОС) Антоан Николов. Впоследствие, когато Антоан Николов стана председател на СОС, тази структура започна да превзема имоти в София през смесени дружества със „Софийски имоти“. Най-яркият пример, казвам го, защото е модерен, е къпалнята „Мария Луиза“. Къпалнята в един момент се оказа в ръцете на структурите на „ВИС-2“ „ВАИ холдинг“ тогава. Тя беше оглавявана от Георги Илиев, който беше убит през 2005 г., мисля че 5 август. Методи Методиев беше убит през 2002 г. Това са някакви вътрешни борби, които нямат генерално значение.
Но, така или иначе, Таки и Красимир Каменов бяха негови наследници. Те контролираха силовите структури на „ВИС-2“. След като Георги Илиев беше убит те наследиха всички структури на „ВАИ холдинг“, които бяха доста големи. В скоби само за „Мария Луиза“ – тя премина в ръцете на Румен Гайтански – Вълка и на Маргините, защото Георги Илиев е дължал пари на тези бизнесмени, да ги наречем. Всъщност това е една апортна сделка, с която „ВАИ холдинг“ предадоха „Мария Луиза“ на Гайтански и Красимир Маринов.
- А как този човек стига дотам негова фирма да получи контрол на границата? Как става това?
- Сега ще стигнем и дотам. През 2011-2012 г. имаше едно по-голямо разследване срещу т.нар. „бригада на чуковете“. „Бригадата на чуковете“ е една структура на бившите ВИС-аджии, които контролираха пазара на наркотици в София и в държавата, в някои градове. Имаше заведено дело и Таки беше обвинен като ръководител на организирана престъпна група. Част от тази група беше осъдена на минимални присъди, но Таки се оказа, че е в Дубай.
Тогава беше пусната „червената бюлетина“ за Интерпол. В „Интерпол“ всички бюлетини са червени, когато издирват някой, но добре звучи журналистически. Тогава нашата държава поиска да ни го върнат в България, но ние нямаме с Обединените арабски емирства правни отношения. И поради тази причина беше отказано. Някак си мистериозно в един момент, след като делото беше приключено, той отпадна от тези бюлетини, отпадна му и цялото обвинение. Той в момента легално може да се връща в България без никакъв проблем.
Още през 2012 г. в съдружието на Красимир Каменов – Къро се явява лицето Ами. 2009 г. в една от структурите в „Зеленчукова боса Слатина“, която беше приватизирана от тях и от една друга групировка ТИМ – „Химимпорт“. Не знам точно как са се развили юридическите отношения, но, когато съм проверявал, Ами ми се явява там т.е. тези отношения са от преди поне 10-тина години.
- Само да уточним - кой е Ами?
- Човекът на Къро - Чакърян.
- Размиг Чакърян?
- На Таки, да. Те си имат някакви разделения – скарват се, събират се. Мен не ме интересува, за мен е важен общественият интерес. Очевидно е, че те са намерили врата и тази врата е „Капитан Андреево“, за да акумулират средства. Също там е и „Златният гьол“, за който Вашата колежка Генка Шикерова направи едно голямо разследване, много хубаво разследване, където пак фирмата беше в монопол. Когато я провериха се оказа, че трябва да има 32 млн. касова наличност, които не бяха открити и отделно от това, че фискалният апарат не беше включен към НАП. Т.е. тези пари са чисти пари, които са отивали в нечий джоб.
- Добре, но кой им „отваря врата“ за това нещо? Кой им помага на тези хора?
- „Капитан Аднреево“ е ключово място. „Капитан Андреево“ е втората по големина сухопътна граница на Европейския съюз. Цялата стока, която минава от Азия към Европа минава през „Капитан Андреево“. „Капитан Андреево“ винаги е била място, през което е имало страшно много контрабандни канали. До 90-та година тези контрабандни канали се владееха от Държавна сигурност (ДС), защото това беше държавна, официална политика т.нар. скрит транзит. През този скрит транзит минаваше оръжие, каптагон (комбинация от амфетамин и теофилин, популярен в Близкия Изток и Азия бел. ред.), наркотици за арабския свят и ред други стоки, които са под ембарго.
Като говорим за канал не бива да си представяме канал, по който тече стока. Това са хора, контакти, връзки
След като се разпадна социализма и ДС беше „разформирана“, тези контрабандни канали бяха приватизирани от хората, които ги владееха. Като говорим за канал не бива да си представяме канал, по който тече стока. Това са хора, контакти, връзки и т.н. До 98-ма година на граничните контролно-пропускателни пунктове имаше служители на Национална служба сигурност. Това е наследено от комунизма, от ДС – контраразузнаването седи на границата, не е както в цивилизования свят. 98-ма година дойде цивилизованият свят и там, вместо контра-разузнаването отиде гранична полиция, която трябва да проверява документите на всяка граница. Но с това се смениха и контрабандните канали.
В един момент, тогава на власт беше управлението на СДС, изгря звездата на Константин Димитров – Самоковеца, който беше един от лидерите на контрабандата. И на практика тогава започна трансформацията за овладяването на граничните контролно-пропускателни пунктове. 1998 г. направих едно разследване за едни три ТИР-а контрабандни цигари, където се появи името на Николай Николов-Паскал. Тези контрабандни цигари бяха преминали през Ново село през т.нар. вдигната бариера. Вдигната бариера е, когато влизат мистериозно. Никой не ги проверява, те дори „не влизат в България“. Те бяха намерени в едни складове в Хасково, където бяха замесени митничари, полицаи. Пред трите ТИР-а вървеше една полицейска кола, за да не стане сакатлък. Т.е. това една отработена схема. Корените на този Паскал, връзките, са с Тенчо Тенев-Свинаря. Тенчо Тенев е един сътрудник на Държавна сигурност, известен с връзките си с ген. Любен Гоцев, който беше заместник-директор на Първо главно управление и също беше и заместник-вътрешен министър през 90-те. Т.е. тези контрабандни канали си имат генезис и овладяването става точно през тези хора. Разбира се, те се сменят – идват едни, заминават си други.
- Има ли политическа намеса в цялото това преразпределяне?
- Няма нещо в държавата, от което да се печели и да няма политическа намеса. Бившият директор на ЦСБОП (Централна служба за борба с организираната престъпност) Кирил Радев беше казал за едни куфарчета с пари, които отиват на „Раковски“ 134, където беше централата на СДС. По същия начин други куфарчета отиваха на „Позитано“ 20 (централата на БСП – бел. ред.). Това са слухове, но за да съществуват подобни схеми няма как да няма чадър отгоре. Просто е невъзможно. Това са политически решения и тъй като тези схеми са работили толкова години безотказно и кешът, който идва по тези схеми, се разпределя нагоре. И е нормално, когато бръкне някой в това гнездо, да изскочат едни змии и да го ухапят. Когато „Продължаваме промяната“ се заеха с тази промяна, те не са знаели с какво се заемат, защото тази схема, която работи от над 10 години и когато вземеш едни пари от едни хора, те ще се опитат да си ги върнат. Това е, според мен, наказателна акция.
- Споменахте „чадъри“ и схема, която е действала над 10 години, това означава ли, че чадърът е бил разпънат през 2012 г.?
- Там винаги има чадър. Там не може да съществува схема без чадър.
- Това означава ли, че тогавашните управляващи…
- Това са бившите управляващи. Мирослав Найденов беше министър в първото правителство на Бойко Борисов. Негова е заповедта. Той е отворил вратата. Това, че другите са влезли и са осъществили тази схема, те не нарушават закона, те просто са си създали монопол. Държавата им е дала монопола. Тя не им го е дала безкористно. Сигурно не са най-красивите. Силата на тези хора идва от контактите им със сенчестите структури. Още един пример ще ви дам. През 2008 г. Христофорос Аматанидис-Таки създава фирма с Братя Галеви и с един пернишки бизнесмен – Фьодор Фьодоров. Фирмата е за строителство на пътища. 2008 г. е годината, в която в България започват да постъпват средства за инфраструктурни проекти. В момента същият човек притежава няколко фирми окончанието, на които е „строй“. Говорим за Таки. Обяснявам ви мащаба, който тези хора започват да придобиват. Много голяма част от тези пари са легални, европейски. Тези пари са реални с платени данъци. Тази митология, която я има около тези хора, тя донякъде е препрана с легални бизнес действия и през влияние. Както има една арабска поговорка: никой не е толкова богат да си купи миналото, така, че тези неща, които разказвам, те са известни, ние, като журналисти, сме ги писали. Известни са на органите на реда, но влиянието на тези хора, ние говорим основно са ВИС-аджии, но например един от видните СИК-аджии е Младен Михалев-Маджо. Той също е герой от прехода. Той е единственият раняван в гангстерска война.
- На „Раковска“.
- На 14 февруари 1994 г., на „Раковска“, когато той изстреля един пълнител в казино „Севастопол“, което беше на Иво Карамански и един контролен пункт отсреща го простреля него. Той се заби с джипа си на светофара на площад „Славейков“. Дойде линейка, закара го във ВМА. Това коства поста на тогавашния шеф на ВМА. Той впоследствие е един от основните акционери на Първа източна международна банка, бившата Кремиковска банка, която е еманация на организираната престъпност в България. В нея съжителстват комсомолци, борци, бивши ченгета от Държавна сигурност и забогатели кредитни милионери. В момента тази банка съществува и тя е една от важните банки, когато става дума за много неща. Името на Маджо изплува съвсем неочаквано на един митинг, когато Димитър Ламбовски, който също е свързан със СИК, той беше депутат от НДСВ, но в същото време беше в управата и на Първа източна международна банка, и в управата на футболен клуб „Славия“, който беше притежание на СИК тогава. Ламбовски, който имаше спор с бившия изпълнителен директор на Българска банка за развитие Стоян Мавродиев (преди това председател на Комисията за финансов надзор, преди това депутат от ГЕРБ). Двамата имаха някакъв финансов спор и Ламбовски беше казал на всеослушание: „този се е обадил на Маджо“. Тогава си припомнихме кой е Маджо. А самият Стоян Мавродиев, е човекът, който е регистрирал офшорните компании на Брендо. Това е новината от вчера, защото Креди Сюиз бяха осъдени, защото са прали парите от наркотици на Брендо. Разказвам ви всичко това, защото то е един огромен конгломерат. И ние, когато задаваме въпроса: „Кой е Таки?“. Няма значение кой е Таки, няма значение кой е Къро, няма значение кой е Маджо. Има значение това, че в тази държава са създадени схеми, в които едни хора печелят едни пари. Държавата им позволява да печелят пари, а тя им позволява, защото политиците са корумпирани и кешират от тези позволения.
Ще Ви дам прогноза за бъдещето. Ние сме в оковите на тези хора. Защо?Всички плажове по Черноморието се държат от структурите на ВИС и СИК, на Къро или на Таки, или на Маджо, или на Маргините, или на не знам си кой. Всички от Дуранкулак до Синеморец. Това го знаете. Само че миналата година, 3 месеца преди ГЕРБ да падне от власт, тези плажове бяха дадени на концесия за 20 години напред. Тоест когато аз умра, Вие ще ходите на плаж на концесия на СИК и на ВИС. 20 години са това.
Още нещо. Пътищата, които се строят в България, магистралите – те се строят с инертни материали – чакъл, пясък и тн. 80% от кариерите по проектите по тези места се държат от същите тези хора, пак с концесии, пак за 20 години. Това е проблемът.
- Казахте за оковите, за схемата, от която няма излизане. Споменахте за Младен Михалев, Румен Гайтански – Вълка. Кои са актуалните имена сега?
- Те са актуални. Това са хора с огромни възможности. Гайтански беше получил от Българската банка за развитие, за която говорихме преди малко, от същия този човек Мавродиев един необезпечен кредит от 150 милиона лева. Да кажем на Вашите зрители, че ББР е държавна банка. Тя не е частна. Това са нашите пари, на данъкоплатците. Тази банка всъщност е държавна и тя оперира с държавни средства. 150 милиона лева от тях са дадени на фирма, близка до Гайтански, на неговия адвокат. И според данните, които излязоха преди няколко седмици от управата на ББР, това е единственият кредит, който не се обслужва. Значи когато един кредит не се обслужва, значи че парите са откраднати.
Тези имена са ясни. Ето, един Васил Божков. Божков, на когото му беше отнет бизнеса, той разказа всичко. Проблемът на Божков е, че е бил част от схемата. Той е получавал едни милиони, защото държавата му е позволила. А тя му е позволила, защото той се е договорил с нея. Или Бойко Борисов, или Влади Горанов се е договорил с него, няма значение. Въпросът е, че той си признава, че е давал едни пари. Отчислявал е едни пари от своята печалба, защото държавата му е позволила.
Тоест ние, когато говорим за организирана престъпност, не е задължително да имаме някакви насилия, убийства и тн. Нещата могат да се правят много по-рафинирано и така много по-безболезнено минават тези неща, когато в държавата има хора, които им съдействат. И поради тази причина ние казваме, че държавата е завладяна от мафията.
Има един пример, който обичам да давам. В „Кръстникът“, която е настолна книга за повечето мафиоти, има една знаменита среща на петте фамилии, когато искат да се разберат. И тогава дон Корлеоне казва: „аз ви уважавам всички, аз помагам на всички“. Неговият опонент (Емилио) Барзини казва: „не, дон Корлеоне, Вие не ни уважавате. Вие притежавате политици, сенатори, прокурори, съдии, а не ги споделяте с нас“. Всъщност целият конфликт в „Кръстникът“ идва от това, че фамилията Корлеоне, която владее политици, сенатори, прокурори и съдии е против това да ги даде на (Върджил) Солоцо да вкарва наркотиците. Влиянието на тази фамилия, огромното влияние, което тя има, не е толкова сина му и силовите структури, а това, че той владее властта, той владее политиците и съдиите и всъщност от там идва мощта на фамилията.
Това го пренесете при нас, просто огледално го пренесете и ще видите, че всъщност тези момчета, които досега ме разпитвахте за тях, те в началото бяха едни, но просто по някакъв начин успяха да влязат във властта – да сложат свои хора. Примерно този Ламбовски е класически пример.
- За влизането във властта сега искам да попитам за едно име, което се завъртя покрай Слави Трифонов – Орлин Алексиев и неговите влияния в МРРБ. За него знаем, че е бивш общински съветник в ГЕРБ, участник в „Рали Дакар“, бизнесмен. Слави Трифонов каза, че му е приятел, пък от „Има такъв народ“ депутати казаха, че той е човекът с влиянието, който разпределя постове и т.н. Какъв е този човек и реална ли е ролята, която му се приписва?
- Фактите са такива, че не можем да ги докажем. Всъщност неговият бизнес бяха луксозни автомобили. Оттам тръгна той. Фирмата му беше много известна.
Една история в скоби, която мисля, че няма отношение. Мисля, че беше някаква схема, на която го наредиха. Когато се върна от „Париж Дакар“, започнаха да претърсват офиса, защото бяха намерили в някакви гуми, които бяха пристигнали от Аржентина тогава, където се проведе ралито, 32 кг. кокаин. Аз мисля, че това беше схема, която да го прогони от това.
България от началото на прехода винаги е имало кръгове за влияние. По времето на Виденов беше кръгът „Орион“, когато ставаше дума за едни сделки със зърно срещу нефт. ПО времето на Костов беше кръгът „Олимп“ с един банкер Славчо Христов. След това по времето на НДСВ беше кръгът на юпитата. Тоест винаги има някакви кръгове, които се опитват да влияят на политиката. Тоест през политиката да печелят пари. И това минава през тези схеми най-чисто с магистралите, защото тези фирми, които са обединени – около 6-7 фирми – те не допускат конкуренция.
Трябва да се знае, че в политиката на България всички е битово. Тоест напълно възможно е този човек Орлин Алексиев да има влияние върху взимането на решенията. Сега се говори, че има такова влияние, но нямаме преки доказателства. Но толкова много се говори, че е много възможно нещата да са верни, но докато нямаме доказателства, няма как да го кажем.
Факт е, че в структурите на Слави Трифонов има много хора, които живеят в „Делта Хил“. Ние сме ги писали тези неща в Капитал. На ниво комисия, на ниво депутат, на ниво зам.-министър, които живеят там. То е като махалата на село или в града. Някак си ти имаш доверие на хора, с които си играл на фунийки и си израснал заедно с тези хора. В бизнеса обикновено е важно да имаш доверие на някого. Така че напълно е възможно този човек да има толкова силно влияние.
