На 10 януари 1938 г. първият влак с жени пристига в лагера за съпруги на "изменници на родината" край град Акмолинск. Днес това е Астана, столицата на Казахстан. Известен като АЛЖИР (Акмолинский лагерь жен изменников родины – от руски), лагерът е един от многото под шапката на Главно управление на наказателните лагери - ГУЛАГ.
След шест месеца АЛЖИР вече е препълнен - в него има 8000 затворнички. Съгласно решение на Централния изпълнителен комитет на СССР от 8 юни 1934 г. те са осъдени на 5 до 10 години затвор или депортиране в далечен Сибир. Лагерът се простира на 30 хектара и има няколко клона.
Децата под 3-годишна възраст са изпратени там заедно с майките си. Но са отделени от тях.
Пианистката Олга Галперина е отведена в АЛЖИР, когато е бременна. Синът ѝ Георгий Каретников е първото дете, родено в лагера.
В интервю за Sibir.Realii сега, когато е вече 85-годишен, Георгий разказва спомените си от лагера, как е видял майка си чак 7 години след раждането си, как Едуард Шеварднадзе му е помогнал, въпреки че е син на "враг на народа" и как е носил омразата си към съветския режим през целия си живот.
"Скрила от съветските власти" враг на народа
Олга Галперина завършва Киевската консерватория и е ученичка на известните музиканти Сергей Тарновски и Хайнрих Нойхаус. Когато се премества в Москва, тя организира и ръководи музикалното училище, което днес е колежът "Шопен".
В началото на 1938 г. е арестувана. Причината е връзката ѝ с "враг на народа". Твърди се, че е "знаела за контрареволюционната му дейност, но я е скрила от съветските власти". Когато е задържана, тя вече е омъжена и дълго време не се е срещала с мъжа, с когото е обвинена, че е имала афера. Но това няма значение. На 22 март 1938 г. е осъдена на 8 години трудов лагер.
Бащата на Георгий - Николай Каретников, е бил женен преди да се запознае с майка му, но напуска съпругата си заради нея. След като Олга Галперина е арестувана, той веднага се връща при първата си жена.
Не ѝ е позволено да роди в общите бараки, затова се озовава в землянка, където вече има жена с бебе
Олга разбира, че е бременна, когато вече е в лагера, разказва днес синът ѝ - вече 85-годишният Георгий. Не ѝ е позволено да роди в общите бараки, затова се озовава в землянка, където вече има жена с бебе. Това е Рейчъл Месерер - майката на балерината Мая Плисецкая (бащата на Плисецкая е екзекутиран по-рано по време на политическите репресии - б.р.).
В АЛЖИР са затворени още певицата Лидия Русланова, актрисата Татяна Окуневская, писателката Галина Серебрякова.
Новородените незабавно са отнемани от майките им. Те могат да виждат децата си само докато кърмят. Когато млякото свърши, посещенията спират.
"Не разбирах значението на думата майка"
Георгий има малко спомени от детството си в лагера. Помни, че точно зад детските бараки е имало ров, а след него бодлива тел. Понякога извеждали децата на разходка - по двойки и хванати за ръце. Възпитателката, също затворничка, понякога посочвала в далечината към жените затворнички: "Виж, ето я майка ти!"
"Но аз не разбрах защо сочи към някаква жена. Не разбирах и значението на думата "майка", спомня си мъжът.
Тогава той и останалите деца познават само възпитателката Сима Мойсеевна, която ги храни. С други възрастни не общуват. Никой не говори за майките. Децата не празнуват рождените си дни.
"Детството ни като цяло беше като на растения: всичко се свеждаше до ядене и спане", казва Каретников. Така си обяснява и защо спомените му са бедни.
Разходки има само през пролетта и лятото. Зад бодливата тел са се простирали поля от лалета и макове.
Но нашият свят беше ограничен от ров и бодлива тел
"И колко много исках да бъда на тези поляни. Но нашият свят беше ограничен от ров и бодлива тел", спомня си Георгий.
Всеки ден в детските бараки започвал в 6 часа с химна на Съветския съюз, който звучи по радиото.
Мразел химна - не е лесно да стоиш прав, докато още спиш. Единствената друга музика, която е чувал тогава в живота си, са били песните на майка му, докато го кърми. "Музиката беше в паметта ми, бях я попил с майчиното мляко" - класически приспивни песни на Моцарт, Брамс, Чайковски и Шуберт. Георгий помни тях, "не помнех целувките".
Вече като възрастен мъжът разбира, че по онова време майка му го е спасила от преместване в сиропиталище. Тогава по заповед на съветския диктатор Йосиф Сталин от лагерите са изведени порасналите деца. Ръководител на АЛЖИР е Сергей Баринов. Той има пиано и вика майката на Георгий, за да преподава музика на децата му. Един ден Баринов казва на Галперина, че в лагера ще дойде специална комисия, която ще транспортира децата до детски домове.
Олга веднага казала, че макар да не може са вижда сина си, знае, че е наблизо и той е единственото, което ѝ е останало. "Ако не ми помогнете, няма да се занимавам повече с децата ви", добавила. На следващия ден командирът обявил инфекциозна карантина в целия лагер и комисията не дошла. Майка му спасила не само него, а всички деца, казва Георгий.
След като прекарва първите 7 години от живота си в детска казарма, на 9 февруари 1946 г. Олга е освободена, след като излежава присъдата си.
Тогава Георгий я вижда за първи път. "В срещата ни нямаше нищо трогателно, не се затичах към нея и не ѝ подадох ръка", казва Каретников.
Качват се на товарен влак. Всичко по пътя му е любопитно. Заедно с тях пътуват други две освободени затворнички. Всички се настаняват в малка къща в покрайнините на село, за да работят и да спечелят пари, с които да се върнат у дома.
Синът, който пречи на кариерата
Когато събират някакви пари за пътя, Олга Галперина и синът ѝ тръгват с пътнически влак за Москва. Баща му ги посреща на перона.
Макар и свободна, майка му няма право да живее в столицата и други големи градове. Затова се отправя към град Александров, а Георгий остава при баща си, докато тя намери жилище и се устрои.
"Беше зима и нямах никакви дрехи, майка ми помоли баща ми да ми купи палто. Той ме заведе в един празен апартамент на някаква негова любовница, заключи го и си тръгна", разказва мъжът
На другия ден баща му носи палто и го води при майка му.
Георгий никога не е я е питал за живота в лагера. Чувства, че за нея е болезнено да си спомня. Дори факта, че е роден там научава не от нея, а от по-голямата си сестра Лена. Тя е ученичка, когато майка им е арестувана, и е изпратена в сиропиталище. Лена се грижи за Георгий, когато той и майката излизат от лагера.
Животът в Александров обаче се оказва труден, дори по-труден, отколкото в АЛЖИР. Хранели се с картофи и хляб - месо само по празници. "Смучех остатъци от фураж за добитъка", казва Георгий и си спомня как веднъж го ограбили - взели му от ръцете купоните за хляба. А това значело само едно - че семейството няма да има какво да яде един месец.
Но най-трудната част дори не е гладът. Майка му е "враг на народа", а той - "син на враг на народа". Никога не му позволяват за забрави това. Първо учи в Александров, но после е приет в Московското хорово училище. Приспивните песни на майка му помагат - оказа се, че има много добър слух.
Тъй като Олга няма право да живее в столицата, той трябва да се настани в общежитие, където до 5-и клас го бият всяка вечер. Слагат му одеяло върху главата и го удрят, където могат. Не вижда лицата на нападателите, но чува гласовете им. Така после разбира кои са и си отмъщава. След една такава схватка е изключен от пионерската организация.
Но бях ужасно щастлив, защото се чувствах свободен
"Подредиха ни всички в двора, прочетоха заповедта и ми свалиха пионерската връзка пред всички. Но бях ужасно щастлив, защото се чувствах свободен. Тя ме задушаваше, защото знаех какво е лагер, а след това обичах и ценях свободата повече от всичко друго", казва Каретников.
По-късно, когато разбира за смъртта на Сталин, си казва: "Ще ми е по-лесно да дишам".
Повечето от децата учат в училището безплатно, но Олга Галперина трябва да плаща месечна такса за сина си от 600 рубли. Тя не може да си намери работа по професията си, затова се налага да стане бродировачка за мизерна заплата. Затова моли бащата за помощ. Той отказва.
Майката е принудена да пише до началниците му - мъжът работи в Министерството на културата. Тогава бащата се отказва от сина си в името на кариерата. Подписва официално документ: "Георги Каретников не е мой син и няма нищо общо с мен".
"През целия си живот мразех съветските власти"
Пътят към висше образование за "сина на врага на народа" е затворен. За щастие, майка му е поканена да преподава в Кутаиси, Грузия. След Александров, там е като в рай.
Дори го приемат в Комсомола - с личното съдействие на Едуард Шеварднадзе - бъдещият президент на Грузия след разпадането на СССР, който тогава е секретар на Кутайския градски комитет на комсомола. Георгий трябва да напише автобиография. "Роден съм в лагер за политически затворници – ГУЛАГ", не скрива истината той. Това е пречка, но Шеварднадзе се застъпва за него, защото момчето е "честен човек".
В Кутаиси Георгий получава и първия си паспорт, защото, бидейки роден в лагера, няма документи. В паспорта пише, че е роден в Акмолинск.
"Но това беше лъжа. Не съм роден в Акмолинск, а в ГУЛАГ. Никога не го забравих. И когато ми казваха: "Ти си син на враг на народа", аз винаги питах: "На кой народ? Народът няма врагове". Каретников разбира, че е враг не на народа, а на съветската власт. И през целия си живот мрази съветските власти.
След като завършва музикалното училище в Кутаиси, той успява да постъпи в Казанската консерватория. Тогава баща му вече е сам - първата му съпруга е починала, а другият му син, известен композитор, живее отделно.
Но му простих, защото разбрах - той се е страхувал
Георгий отива да види баща си, който се чувства самотен, но бързо си тръгва. Мъжът нагрубява майка му. "Дори не го попитах защо се е отрекъл от мен. Но му простих, защото разбрах - той се е страхувал", разказва Каретников.
Месец след постъпването си, той е изключен от консерваторията, след като по време на занятия във военния факултет отказва да сглоби карабина, защото няма да може да свири на пиано с нея. Майка му го спасява отново.
Отива в Централния комитет на КПСС и слага партийната си книжка на масата. Преди да я арестуват, тя е партиен член и по време на хрушчовото "размразяване" успява да възстанови членството си (Никита Хрушчов управлява СССР след Сталин, като от началото на 50-те до началото на 60-те години репресиите са смекчени, а хиляди политически затворници са освободени от лагерите на ГУЛАГ - б.р.).
Когато я пита за какво ѝ е партийно членство, майка ву отговаря: "Заради теб. За да можеш да учиш спокойно", спомня си Каретников.
Случаят стига чак до министъра на културата, който го вика и иска да чуе историята му. Така го преместват в Саратовската консерватория, която завършва.
По-късно той така наранява ръката си при катастрофа, че вече не може да свири. Започва да работи в радио. Преди това дълго време не одобряват документите му, защото в автобиографията си в графата "Място на раждане" е написал "Вилата на Сталин".
Но в крайна сметка получава работата. И въпреки че e безпартиен, което много пречи на кариерата му, се издига с годините до зам.-главен редактор на радио "Култура".
На 27 юли 1955 г. Олга Галперина е напълно реабилитирана. Когато получава решението, тя казва на сина си, че той също трябва да получи реабилитация. Реално никога не е бил подсъдим и за хората като него няма закон.
През 2002 г., когато майка му е още жива, Георгий иска реабилитация и я получава. Той е официално признат за жертва на репресии и реабилитиран от Главната прокуратура на Русия. Не е било лесно да получи сертификата. Защото "в Русия не обичат потърпевшите, не обичат да казват истината за миналото".
