Обявяването за издирване на Христо Грозев е опит за сплашване на български гражданин и е насочено срещу свободата на словото и медиите. Такава е официалната позиция на българските власти по случая с журналиста от разследващия сайт Bellingcat, който в понеделник беше обявен за издирване от Русия.
Реакцията на служебното правителство дойде четири дни по-късно - в четвъртък, след като всички основни партии освен "Възраждане" поискаха властите да заемат решителна позиция по казуса. Министерството на външните работи извика посланичката на Русия в страната Елеонора Митрофанова за обяснение, а по-късно публикува и официална позиция.
От нея става ясно, че заместник-министърът на външните работи Костадин Коджабашев е изразил протест срещу решението на Русия да обяви Христо Грозев за национално издирване. Той е посочил пред Елеонора Митрофанова и че България не е била информирана по официален път за решението и настоява да разбере какви са основанията за него.
Премиерът Гълъб Донев също коментира случая за първи път в четвъртък, като определи руските действия като "неприемлив опит за сплашване".
Какво още казаха българските власти
Реакцията на държавните власти дойде със закъснение.
"Чужди правителства се свързаха с мен - на Холандия, Естония, Швеция Литва, а българското все още не е", каза във вторник Христо Грозев пред бТВ.
Два дни по-късно посланичката на Русия Елеонора Митрофанова беше извикана в сградата на външното министерство. Срещата ѝ със заместник-министъра Костадин Коджабашев продължи около 30 минути.
"Изрично бе отбелязано, че възприемаме решението за обявяване за издирване на Христо Грозев като насочено срещу свободата на словото и медиите, както и като опит за сплашване на български гражданин", се казва в съобщението, публикувано от българското външно министерство след края на срещата.
Решението за обявяване за издирване на Грозев допълнително подкопава и без това намиращите се в една от най-ниските си фази двустранни отношения, и то не по българска вина
Освен това българската страна е отбелязала пред Митрофанова и че на фона на включването на България в списъка на т.нар. "неприятелски държави" на Русия решението за обявяване за издирване на Грозев "допълнително подкопава и без това намиращите се в една от най-ниските си фази двустранни отношения, и то не по българска вина".
След края на срещата Митрофанова говори пред журналисти, като каза, че Русия не заплашва Христо Грозев, а просто му отправя послание - "повече не идвай тук [в Русия]".
По-късно от МВР съобщиха, че ще изпратят писмо до вътрешното министерство на Русия с искане за повече информация по случая с българския журналист.
Българските училища в окупираните територии
Освен обявяването за издирване на българския журналист Коджабашев и Митрофанова са обсъдили и темата за изучаването на български език в училища в окупираните от Русия територии на Украйна. Според външното министерство то е системно възпрепятствано от руската администрация там.
Коджабашев "категорично е изразил очакването на България правото на изучаване на майчин език на нашите сънародници да продължи да бъде съблюдавано в рамките на цялата международно призната територия на Украйна", се казва в официалното съобщение от ведомството.
Коджабашев е изразил и "остро възмущение" от действията по премахване на портрети на български национални герои и друга българска символика от учебните пространства в окупираните области.
Преди дни директорката на Агенцията за българите в чужбина Райна Манджукова каза на пресконференция, че в селищата (около 30 на брой), които се намират под руска окупация в Украйна, е забранено преподаването на български език.
С решение на окупационните руски власти 13-те български неделни училища в Запорожка област са закрити. В териториите, които Русия окупира от началото на непредизвиканата си война, обучението е само на руски език.
