Костадин Костадинов е председател на парламентарната комисия по политиките на българите извън страната. Сред основните задължения на тази комисия е да защитава правата и интересите на българските общности зад граница.
Получава се така, че точно тези, които очакват помощ и подкрепа, се чувстват предадени от председателя на комисията. Истината е, че български език в Украйна се преподава от обявяването на независимостта на страната след разпада на Съветския съюз.
Има и още нещо. Именно Русия прави това, в което лидерът на проруската партия “Възраждане” обвинява Украйна. Българският език наистина е забранен, наред с украинския, в училищата в окупираната от Русия Запорожка област, в която живеят етнически българи. Русия забрани преподаването на български език, затвори неделните училища и културните центрове.
“Парадоксалното е, че остава ненаказан, след като разпространява откровени лъжи”, каза пред Свободна Европа украинката от български произход Татяна Станева.
Тя влезе в открит сблъсък с Костадинов в социалната мрежа Фейсбук. Станева публикува снимки на учебници по български език в държавните училища в Украйна. Дъщеря ѝ, която е в 8 клас, в момента учи по такъв учебник.
Българският език наистина е забранен, но в окупираните от Русия области
От партия "Възраждане" отказаха да коментират темата. "Костадин Костадинов не отговаря на въпроси на Свободна Европа", каза пиарката му Йовка Димитрова.
"Възраждане" е четвъртата по численост политическа сила в Народното събрание. Партията често заема крайни позиции, призовава за напускане на ЕС и НАТО, организира протести срещу всеки израз на солидарност с Украйна, която беше нападната от Русия преди 10 месеца.
Привърженици на партията имат няколко опита, единият от които успешен, да свалят знамето на Украйна, поставено на фасадата на сградата на Столичната община в знак на солидарност. На събитията на "Възраждане" се веят руски знамена.
През март самият Костадинов съобщи, че като лидер на проруска политическа формация има забрана да посещава Украйна за срок от 10 г. На запитване от Свободна Европа от украинското посолство отговориха, че не им е известно той да е получавал черен печат от украинските власти.
Български се учи, откакто се учи украински
След обявяването на Украйна за независима държава през 1991 г. постепенно за период от няколко години в училищата се преминава към обучение на държавния украински и на майчин език. В Украйна живеят етнически руснаци, румънци, молдовци, българи, унгарци, поляци. На всеки от тези езици се учи в училищата в районите, в които живеят тези етнически групи.
Татяна Станева е учила български език от самото начало на въвеждането му. Промените са я заварили в четвърти клас и до края на образованието си в село Криничне в Одеска област е учила и български, и украински език.
С новата конституция на Украйна (от 1996 г.) е регулирано и обучението. В нея е записано, че държавният език в Украйна е украинският. В същото време държавата "гарантира свободно развитие, използване и защита на езици на националните малцинства", пише в конституцията.
Обучението на или ученето на майчиния език се гарантира и с ратифицирането на Европейската харта за регионалните или малцинствените езици, което Върховната Рада на Украйна прие със закон през 2003 г., показа справка на Свободна Европа.
През 2017 г. Украйна приема поправки в закона за образованието, според които се ограничава преподаването на малцинствени езици след етапа на началното образование. Съгласно промените майчиният език продължава да се изучава като отделен предмет, но повечето от останалите дисциплини започват да се преподават на държавния език – украински.
В закона е записано още, че “в съответствие с образователната програма в учебните заведения може да се преподават една или повече дисциплини на два или повече езика” – държавният език (украински), английски език и на други от официалните езици на Европейския съюз, сред които е и българският.
В изрично прессъобщение украинското образователно министерство подчертава, че промените не вредят и не пречат на изучаването на майчиния език от малцинствата.
На гражданите от национални малцинства, съгласно закона, се "гарантира правото на обучение на родния си език или на изучаване на родния си език в държавните и общинските училища или чрез национални културни общества".
Около половин милион са децата от националните малцинства в страната, те учат в близо 800 учебни заведения.
Български език се учи във всички държавни училища в районите на Одеска и Запорожка област, където живеят бесарабски българи, потвърдиха няколко етнически българи от там пред Свободна Европа.
В момента български се изучава в 27 от 80- те училища на Болградски район на Одеска област. Това показва официална справка от районната администрация на Болград, поискана от Татяна Станева, с която Свободна Европа разполага.
Отделно, за тази учебна година в Украйна работят общо 64 български неделни училища, се вижда от публикувания списък на сайта на Министерството на образованието. От тях 9 се подпомагат дългосрочно от държавата. Другите 55 се финансират частично по Националната програма „Роден език и култура зад граница“. Програмата подкрепя отделни проекти, свързани с популяризирането на езика, историята и културата на България.
Преди дни директорът на Агенцията за българите в чужбина Райна Манджукова каза на пресконференция, че в селищата (около 30 на брой), които се намират под руска окупация в Украйна, е забранено преподаването на български език.
С решение на окупационните руски власти 13-те български неделни училища в Запорожка област са закрити. В окупираните територии обучението е само на руски език. Не само българският език е забранен, забранен е и украинският, каза Валерий Радолов, директор на “Български общности и информационна дейност” в агенцията за българите в чужбина.
“Помни коя си” и се труди
"Закри се преподаването на български във всички училища в Украйна, където живее българско население. Няма в момента едно държавно училище, в което да се преподава на български."
Ти трябва да говориш за своя народ
Това каза Костадин Костадинов по време на дебатите в парламентарна зала преди окончателното гласуване за предоставянето на военна помощ за Украйна. Партията му, заедно с БСП, гласува "против".
"Позволете на мен и в мое лице - на цялата българска диаспора от Украйна, право на отговор, от името на всички българи да затворя устата на това лъжливо псе”, написа Татяна Станева в профила си във Фейсбук.
“Тази лъжа ни наранява повече от руските куршуми”, добави тя.
Станева учи български и украински език в училище от 1991 г. в родното си село Криничне (бивше Чушмелия) в Болградски район в Одеска област. Българската диаспора в селото съществува от повече от 200 години. Там живеят около 5 хил. души, предимно българи.
“Помни коя си!”, й казва баба й. Тя е човекът, който пази българските традиции до такава степен, че когато за първи път се озовава в България през 2006 г., Татяна Станева се разочарова. Баба ѝ знае повече от сто български народни песни и пази обичаи, които Татяна в България не вижда да са така живи.
“В етнографския музей нямаше толкова български носии, колкото баба ми пазеше в сандъка си”, каза тя.
Завършва фолклористика в Киевския университет “Тарас Шевченко”. “Ти си истинско съкровище, Татяна. Ти ще пишеш за твоя народ, ти трябва да говориш за твоя народ”, казва преподавателката ѝ в университета.
Тя ѝ отваря посоката на развитие. След университета Татяна продължава със създаването на документални филми за фолклора на българите в Украйна.
“Баба ни пееше лазарски песни, спазваше всички традиции в календара, палеше огън и ни караше да го прескачаме. Посрещахме първите слънчеви лъчи на 1 март, казвахме "Вън бълхи, вкъщи, Марто!", а после баба ни връзваше мартенички”, каза Татяна Станева.
Бабата разказва десетки приказки на децата. Особено на полето през август, когато всички се занимават с прибирането на лука - това е препитанието в селото.
В основата на всички бабини приказки е залегнала темата за мързеливата снаха. Кой да е мързелив от внуците? Татяна ли, която не спира да работи дори по време на войната? Сестра ѝ ли, която има собствен бизнес? Или братовчедките, които, макар и разпръснато по целия свят, имат успешен бизнес и кариера?
“Всички израснахме с разбирането, че най-големият смъртен грях е мързелът”.
Борба срещу дезинформацията
Наскоро Татяна Станева беше в България заради кинофестивала за етнографско кино "Око", който тя организира. През януари ще се върне отново, за да участва в кръгла маса по дезинформацията.
Каза, че е шокирана, че Костадинов е избран за председател на комисията, която е главният комуникатор с българите в чужбина. По думите ѝ трябва някой "да му затвори устата".
"Ако го срещна, бих го заплюла в лицето", каза Станева пред Свободна Европа.
Съзнателно извърта фактите
"Наистина ли няма начин да бъде наказан, да му се отнеме депутатският имунитет, за да освободи от присъствието си парламента, и да заеме полагащото му се място на национален предател? Как вие, потомци на Вазов, Левски и Раковски, Стамболов и Райна Попгеоргиева търпите това?", пише тя във Фейбук в обръщение към българите.
"Не мога да търпя лъжите! Няма да спра да се боря. Не ми е безразлично какво става в Украйна. Нито в България", каза тя пред Свободна Европа.
Татяна Станева добави, че е изумена, че се налага да посочва "че бялото е бяло и черното - черно". "Понякога се чувствам като луда - та нима трябва да обяснявам тези неща. Че тази информация е факт, защо трябва аз да я посочвам", каза тя на въпроса за преподаването на български в Украйна.
По думите ѝ Костадинов, като председател на комисията за българите в чужбина, би трябвало много лесно да се сдобие с тази информация. "Но той не го прави съзнателно, съзнателно извърта фактите", каза тя.
