Карл Бенц и Готлиб Даймлер
Карл Бенц е изобретател и инженер, (1844 - 1929);
Готлиб Даймлер е изобретател, инженер, дизайнер и индустриалец, (1834 - 1900)
Произход: Бенц - германец, средно семейство - син на влаков машинист; Даймлер - германец, средно семейство - син на пекар
Образование: Бенц - ключарство в техническо училище, инженерство в Политехниката в Карлсруе със специализация по локомотивите; Даймлер - занаятчийско училище - оръжеен майстор, Училище по промишлени изкуства в Щутгард, специализира по локомотивите в Щутгардската политехника
Интереси: локомотиви, техника, инженерство, дизайн, бизнес, двигатели с вътрешно горене
Известни с: Бенц - „Бенц патент моторкар“ - първият триколесен автомобил в света; Даймлер - първият мотоциклет и първият четириколесен автомобил с двигател с вътрешно горене, първият "Мерцедес" - 1902; през 1926 се създава обединената компания „Даймлер - Бенц“ с мото „Машини за земя, въздух и вода“
Даймлер и Бенц са свързани в съзнанието ни, но мнозина дори не подозират, че това са фамилните имена на двама души, които никога не се срещат очи в очи. Те не се познават.
Това са типичните дебелашки шеги на съдбата. Но има и още.
Автомобилът „Мерцедес“, който свързва знаменитите имена, е създаден през 1902 г. Но без участието на Готлиб Даймлер и Карл Бенц. Прави го третият – Вилхелм Майбах, конструктор и дизайнер. А автомобилът е наречен на Мерцедес, дъщерята на богатия инвеститор Емил Йелинек. Тогава Готлиб Даймлер е вече покойник, а Карл Бенц е далеч от идеята за обща компания. Но звездата с трите лъча вече съществува като символ на двигателите, които движат човека по суша, въздух и вода.
Всичко започва през 1900 г., когато Емил Йелинек иска от Майбах спортна кола с 35 конски сили и обещава да вложи 550 000 златни марки в Даймлер Моторен Гезелшафт. Условията му са прости: „Искам кола не от днес или утре, а от другиден“. И още две – колата да се кръсти на дъщеря му Мерцедес, а той да е дилър за Франция, Австрия, Унгария, Белгия и САЩ.
Преди Коледа на 1900 г. Йелинек посреща в Ница първия автомобил, който развива скорост от 60 км. в час и печели състезанието в града. Пол Мейан, шеф на Френския автомобилен клуб, казва: „Току-що влязохме в ерата на „Мерцедес“ - рядко френско признание за немския технически гений.
До първия „Мерцедес“ Даймлер и Бенц минават дълъг път
Поръчките валят и за четири години заетите в „Даймлер“ се увеличават над 6 пъти. През 1902 г. името „Мерцедес“ става запазена марка за цялата автомобилна продукция, а Йелинек се прекръства на Йелинек-Мерцедес и подмята: „Това вероятно е първият случай в света, когато баща взема името на дъщеря си!“
До първия „Мерцедес“ обаче, автомобилните гении Даймлер и Бенц минават дълъг път.
Готлиб Даймлер е роден през 1834, а Карл Бенц през 1844. Бенц е дете-чудо, на 15 години е приет в политехниката в Карлсруе и се ориентира към фината механика, но после се обръща към локомотивното инженерство. През 1871 г. той купува механична работилница в Манхайм, разработва двутактов петролен мотор и патентова устройства, които подпомагат свързването на двигателя с автомобила и движението му.
Готлиб Даймлер пък учи за оръжеен майстор, но се обръща към инженерството, завършва висше училище за индустриални изкуства и също специализира в локомотивите. Той се запознава с Вилхелм Майбах, 15-годишен сирак и изявен технически гений. Двамата основават компания и правят собствен двигател, но съседите се стряскат от шума и викат полиция, подозират, че фалшифицират пари.
Големият пробив и на двете страни е през 1885
Големият пробив и на двете страни е през 1885 г. Тогава Даймлер и Майбах правят първия в света мотоциклет, задвижван от двигател с вътрешно горене, а после слагат такъв двигател и на лодка. Карл Бенц пък създава „Бенц патент моторваген“ – първият автомобил в света.
Вагенът е смешна триколка - файтонджийска капра, закачена на три велосипедни колела - Бенц още не е измислил волана с двустранно въртене, за да управлява четири колела. В патента от януари 1886 г. вагенът е описан като „автомобил, задвижван от газ“ - а всъщност от бензинови изпарения, смесени с кислород и запалени от искра. Колата тежи около 100 кг., двигателят е едноцилиндров, двутактов, с мощност 2/3 конска сила.
Машината е трудна за управление и при първата демонстрация се забива в зид. Следва усъвършенстване, Модел 3 участва на изложението в Париж. Продажби обаче няма, публиката е предпазлива, а и Бенц предпочита да разработва колата, не да се занимава с реклама и продажби.
Но съпругата му, Берта, през 1888 г. взима колата тайно и с двете деца прави пътешествие от 180 километра – от Манхайм до Форсхайм и обратно. Тя се справя прекрасно с ремонтите, които се налагат по пътя и спира пред няколко аптеки за бензин. Пътуването е сензация, а идеята, че дори жена може да се справи с автомобила, вдига продажбите, макар че цената не е ниска - 600 имперски германски марки, над 4 300 днешни долара.
През 1886 г., когато Бенц взима патента за моторваген, в Щутгард Даймлер и Майбах поръчват карета американски модел, на която слагат своя нов двигател и така създават първия четириколесен автомобил, който е с 1.1 конски сили мощност и скорост 16 км. в час.
Конкуренцията между Даймлер и Бенц е жестока
Лавината се отприщва – правят се нови модели, растат скоростта и мощността, основна реклама са състезанията, а продажбите са главоломни. Конкуренцията между Даймлер и Бенц е жестока, те дори се съдят за някакъв патент, но не се срещат в съда. Веднъж се озовават в една и съща зала на прием, но, както пише Бенц: „Веднъж го видях в Берлин, но когато приближих и исках да го срещна, той се шмугна в тълпата и изчезна“. Това е през 1897 г., а три години по-късно слабото сърце на Готлиб Даймлер го предава.
Освен автомобили, от двете фабрики излизат първите автобуси и камиони, двигателите им задвижват цепелини, лодки, кораби, самолети, военни машини в Първата световна война. След войната обаче икономиката на Германия е в колапс, продажбите падат и фирмите Даймлер и Бенц си дават сметка, че по-лесно ще оцелеят, ако се обединят. Правят го през 1926 г., прочутата звезда с три лъча на Даймлер-Мерцедес се вписва в кръга с венците на Бенц и този съюз е жив близо сто години.
Карл Бенц умира на 84, през 1929 г., от пневмония. Няколко месеца по-късно си отива и Вилхелм Майбах. Небесата си ги прибират, за да получат най-после и те някои от страхотните земни автомобили.
