В неделя сутринта на откриването на новия македонски културен клуб "Никола Вапцаров" в Благоевград български гражданин нарича лидера на македонската опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски предател и го моли да говори български. След това събралите се граждани започват да викат "Македония, Македония!".
Междувременно съпредседателят на извънпарламентарната българска партия ВМРО Ангел Джамбазки е подредил пред културния център снимки на четите на движението и портрети на личности като цар Борис Трети, Гоце Делчев и Яне Сандански, чиито имена предизвикват стари исторически спорове между София и Скопие. Водени от евродепутата Джамбазки, привърженици на ВМРО са започнали протест пред паметника на Гоце Делчев в града.
Заради протеста македонски граждани не са допуснати от полицията да поднесат цветя пред паметника.
Няколко дни по-рано Общинският съвет на Благоевград е приел декларация, с която се противопоставя на откриването на клуба, като подчертава, че Никола Вапцаров е български поет, а създаването на център с неговото име в града е "груба провокация и демонстрация от страна на нелегитимни за нашето право организации".
В Северна Македония също имаше протести срещу откриването на български културни клубове. Парламентът в Скопие дори ограничи със закон правото на сдруженията да избират своите имена. В понеделник падна и първата жертва - правителството на Северна Македония не разреши на сдружение от град Богданци да носи името на българския цар Фердинанд.
Всичко това се случва на фона на реални стъпки за сближаване между България и Северна Македония. Една от тях е началото на строителството на железопътния участък Куманово - Беляковце - Крива Паланка, който е част от паневропейския Коридор 8. Той ще свързва Италия, Албания, Северна Македония и България, създавайки връзка между Черно и Адриатическо море.
В понеделник беше подписано споразумение за свързаност на газопреносните мрежи на България и Северна Македония. То е ключово за диверсификацията и повишаването на сигурността на доставките на природен газ в Северна Македония, за която Кюстендил/Жидилово е единствената входна точка за доставки на природен газ, тъй като Северна Македония няма собствени газови находища и хранилище за природен газ и разчита изцяло на преноса през България.
Точката Кюстендил/Жидилово не е нова, но споразумението предвижда повишаване на техническия капацитет за пренос на газ с 500 хил. куб. м. дневно.
Тези действия са продължение на започналото преди половин година подобряване на отношенията. България вдигна ветото, което не позволяваше на Скопие да започне преговори за присъединяване към Европейския съюз. В резултат на това на 19 юли Европейският съюз даде официален старт на преговорите със Северна Македония и Албания.
Неуспехът на културните центрове
Протестите пред новия македонски клуб напомнят за две други събития тази година пред новооткрити български културни центрове в Северна Македония.
Единият от тях е в Охрид, където в началото на октомври десетки хора протестираха срещу откриването на български клуб, основан от гражданското сдружение "Цар Борис Трети" и носещ същото име.
Протестът беше организиран от партия "Левица" и подкрепен от македонската ВМРО-ДПМНЕ, като от "Левица" казаха, че цар Борис Трети е "фашистки държавник, слуга на Хитлер и борец срещу македонизма".
Тогава еврейската общност в Северна Македония също излезе с позиция, че е ужасена от "прославянето на фашизма и разпространението на езика на омразата".
Цар Борис Трети управлява България от 1918 г. до 1943 г., като през 1941 г. България става съюзник на нацистка Германия. В замяна страната получава територии, сред които и голяма част от днешна Северна Македония.
В Северна Македония за този период от историята се говори като за "българска фашистка окупация". Според историците в България обаче коректният термин е "анексия", а управлението преди 1944 г. се определя като "авторитарен режим, повлиян от фашистки идеи". Гражданското сдружение "Цар Борис Трети" е създадено през ноември 2021 г.
По-рано през април откриването на българския културен център "Иван Михайлов" в Битоля, на което присъства и бившият премиер Кирил Петков, също предизвика протести, тъй като в Северна Македония името на Иван (Ванчо) Михайлов, бивш лидер на ВМРО, често се свързва с антихуманна идеология.
Няколко месеца по-късно сградата на центъра беше подпалена, като вследствие на палежа изгоря входната врата.
Във връзка с тези събития на 18 октомври македонският парламент с пълно единодушие прие промени в Закона за сдруженията и фондациите, предложени от опозицията, както и в Закона за политическите партии, предложени от управляващата СДСМ.
"През последните седем месеца станахме свидетели на откриването на т.нар. културни клубове, кръстени на противоречиви личности, нацисти и фашисти. Този закон трябва да сложи край на откриването на подобни сдружения и фондации", каза македонската депутатка от ВМРО-ДПМНЕ Рашела Мизрахи, цитирана от БНР.
"В опит да предотврати разпространението на фашизъм или нацизъм от асоциации, фондации или политически партии" парламентът в Скопие задължи онези, които използват имена на исторически личности, да потърсят съгласието на Министерството на правосъдието.
Първият случай на потърсено съгласие дойде в понеделник. Сдружението от Богданци "Цар Фердинанд" не получи одобрение от новата правителствена комисия.
"Той води България в три войни, които за Македония са разрушителни и затова сред населението още има спомени, затова това не се приема позитивно и не може да има позитивно становище", каза ръководителят на комисията Богдан Петровски, цитиран от македонската служба на Радио Свободна Европа.
Съществуващите сдружения, за които е установено, че нарушават законите, имат три месеца, за да променят името си или да се съобразят по друг начин с промените, преди да бъдат заличени от националния регистър на неправителствените организации в Северна Македония.
Важен детайл е, че както българските клубове в Северна Македония, така и македонският клуб в България, са частни инициативи, реализирани с дарения от частни лица. Зад тях не стоят двете държави.
На фона на напредък
Само преди няколко месеца България прие т.нар. френско предложение и свали ветото върху началото на преговорите на Северна Македония за влизане в Европейския съюз (ЕС).
Френското предложение предвиждаше българските условия пред Скопие да се превърнат в част от ангажиментите на Северна Македония пред ЕС. Сред тях са вписване на българите в конституцията на Северна Македония, прекратяване на езика на омразата, преразглеждане на учебниците по история, липса на териториални претенции.
Френското предложение предизвика масови антибългарски протести в Скопие в продължение на над 10 дни.
Македонските критици, включително водещата опозиционна партия - ВМРО-ДПМНЕ, определиха предложението като национално предателство, което заплашва да "побългари" страната.
Въпреки това нa 16 юли македонският парламент също го одобри и по този начин три дни по-късно ЕС обяви началото на преговорите за членство със Северна Македония.
