Министерството на външните работи в Северна Македония публикува тази седмица изготвени още през февруари 2019 г. препоръки за общо честване с България на исторически личности и промени в учебниците в двете държави.
Препоръките включват общо честване на св. св. Кирил и Методий, св. Климент, св. Наум и цар Самуил, както и пет промени в учебниците за 5 клас в Република България и за 6 отделение в Република Северна Македония, които се занимават с античния период.
Публикуването на препоръките е в изпълнение на подписания на 17 юли 2022 г. протокол от външните министри Буяр Османи и Теодора Генчовска. И макар те да са вече договорени и утвърдени още през 2019 г., публикуването им донесе в горещото августовско време от двете страни на Осогово много вълнения и емоции, както и погрешни тълкувания, та дори и откровени лъжи и дезинформации.
Какви са реакциите в Северна Македония
В Северна Македония преобладаваше негативният тон. Реагираха добре познатите вече противници на договора с България от 2017 г., на идеята в него за „обща история“, както и на дейността на комисията по исторически и образователни въпроси като цяло.
Журналисти и професионални историци твърдят, че оттук нататък вече вместо „македонски“, Кирил и Методий, Климент, Наум и цар Самуил ще се честват само като „общи исторически личности“. Беше използвано и обстоятелството, че в текстовете не е изрично споменато, че Кирил и Методий са родени във Византия и изпълняват византийска мисия. По този начин се внушава на македонското общество, Скопие вече признава българска идентичност на Кирил и Методий. Тези твърдения не отговарят на истината.
- Историците
Според историка Митко Панов с договорените препоръки за съвместни чествания се възприема „едностранния поглед на българската историография“. Неговият колега Илия Велев запита как е възможно Кирил и Методий да се тълкуват в препоръките като „български словенски просветители“, а „кирилиметодиевската старославянска писменост и книжнина като старобългарска“ - все неща, които всъщност отсъстват в препоръките. За Велев формулировките индиректно оспорват отделната македонска „вековна традиция и континуитет“. Той погрешно твърди, че в препоръките се съдържат внушения, които са част само от българския исторически разказ и не се приемат в другите славистични центрове по света.
Появиха се и други внушения, които нямат пряко отношение нито към препоръките, нито към съвместните чествания.
Фактът, че великоморавската мисия предхожда християнизирането на България и дейността на Кирилометодиевите ученици в нея, се използва за цялостно игнориране ролята на държавата и българските владетели. Историкът Митко Панов оспори преобладаващите възгледи за Самуиловата държава в медиевистиката и обяви капитулация на македонската политика и на малцината историци в комисията за сметка на „истинската наука в родината“ му, която не е съгласна с тези формулировки.
- Медиите
Някои медии също се включиха в патриотичния хор от откровени лъжи по отношение съдържанието на препоръките.
Изданието „Вечер“ написа, че комисията е приела, че дейността на Кирил и Методий се била осъществявала в границите на „средновековна България“. Към новината се наслагваха и стари дебати, които трябваше да оставят аудиторията в Северна Македония с убеждението, че комисията е приела, че Кирил и Методий са били просто „българи“. Това не отговаря на записаното в препоръките.
В колона под заглавие „Има ли в тази страна горди македонци или няма?“ журналистът Бранко Героски, защитник на идеята за многовековна македонска обособеност, написа, че Кирил и Методий и техните ученици се „побългаряват“. Той окачестви препоръките като „голям триумф на „българската историческа наука“. Героски написа, че македонските политици и историците от комисията са сключили „договор с дявола“ и провъзгласи формулировките в препоръките, свързани с ролята на средновековната българска държава в опазване на Кирилометодиевото дело, за „хипотези и фалшификати от периода на живковизма“.
Предраг Димитровски нападна съпредседателя на македонската страна на комисията Драги Георгиев като „историк на Зоран Заев и Димитър Ковачевски“, който „уби македонската наука“. Той го обвини в „дневнополитичко проституиране“ и предложи да му се отнеме научната титла.
Австралийската македонска диаспора също се включи в критиките. Някакъв проф. д-р Ицо Найдовски Перин призова за демонстрации пред работното място на Драги Георгиев. Найдовски обяви и сумата на „продажбата на историята на Македония“ - 240 000 евро.
- Политиците
При наличието на толкова пристрастни и националистически ориентирани историци и медии, не бива да учудват и мненията на политиците.
Павле Траянов от Демократичния съюз, малък коалиционен партньор в кабинета на Димитър Ковачевски, видя в препоръките за общо честване на исторически личности и промяна на учебниците, „отричане и обезличаване на македонската идентичност“, „промяна на историческия наратив в полза на българската национална и етническа кауза в Македония“.
В началото основната опозиционна сила ВМРО-ДПМНЕ не беше много гласовита, може би защото при постигането на договореностите от 2019 г. в смесената комисия имаше и близък до нея историк. И все пак, макар и след четири дни, излезе с официална позиция. В нея приписа на „измекярската политика“ на управляващия СДСМ обявените решения на комисията, с които „се прекъсва континуитета на съществуване на македонския народ“ и „възприема българския наратив“ за Средновековието. Партията предложи тези въпроси да се решават с допитване до гражданите.
- Умерените гласове
Сред политическите сили в Северна Македония ВМРО-Народна партия поздрави обявяването на препоръките, напомни че всичко е решено още през 2019 г., и потвърди, че е необходимо заставане срещу фактите от миналото, тъй като ако нещо е крито, то не значи, че не е било.
Тези разумни гласове, като цяло, бяха по-малко и изолирани.
Проф. Тони Дескоски оцени постигнатите препоръки в комисията като „добра стъпка напред“. Журналистът Марян Николовски, член на Клуба за българо-македонско приятелство, обърна внимание, че ролята на българската средновековна държава и нейните владетели Борис и Симеон за делото на учениците на Кирил и Методий в средновековна България не е нещо ново и дори съществува отбелязано и в досегашните македонски учебници по история. Нещо повече, той добави, че точно български националистически формулировки за Кирил и Методий като „българи“ и за старославянския език като „старобългарски“ са извадени от препоръките.
Следователно негативната кампания в югозападната ни съседка, както обърна внимание и Жарко Траяноски, също член на Клуба за българо-македонско приятелство, се обляга на откровени лъжи.
В обявените препоръки никъде не се говори за „българи“ или „българин“. Липсва каквото и да било твърдение, че самите Кирил и Методий действали „в българската държава“. Никъде не се среща и твърдение, че просветителската мисия на Кирил и Методий е „български проект“. Не са нови и неизвестни за македонската наука и преобладаващите твърдения в медиевистиката за Самуил като „български цар“ и държавата му като „българско царство“.
Какви са реакциите в България
В България коментарите бяха далеч по-малко. Като член на комисията Даниел Вачков каза, че някои „азбучни истини“ за България в югозападната съседка звучат като истинска революция“. Министерство на външните работи от своя страна насърчи членовете на комисията да продължат работата си.
Реагира и т. нар. национален кръг „За Македония“. Той заяви, че с публикуването на тези решения двегодишната му битка (клубът бе създаден през май т.г.) била завършила с „победа“. Странно звучеше, че макар и създаден през май 2022 г., кръгът помогнал за резултат постигнат през февруари 2019 г.
Членовете на кръга критикуваха отишлото си правителство на Кирил Петков и се представиха като едва ли не убедилите с посещението си до Страсбург Франция да излезе с „френското“ предложение. Обратно на общохристинския и общославянски характер на препоръките за общи чествания, членовете на кръга търсят някакви български внушения, които там отсъстват, освен ролята на средновековна България и нейните владетели.
Какво постигна България
Разбира се, няма как да се мине и без успехи на българската страна, особено когато става дума за уточняване на текстове, приети преди ратифицирането през февруари 2019 г. от българския парламент на влизането на Република Северна Македония в НАТО.
Някои от тях произтичат и от договора от Преспа. Например тук влиза препоръката да се избягват внушенията за континуитет с антична Македония, както и внушенията за институционален континуитет между мисията на апостол Павел на територията на днешната държава и средновековните църковни структури в областта след това (в учебника се говори, че апостол Павел поставил основите на „македонска църква“).
Когато при описването на раждането и налагането на паметта за Кирил и Методий през 19 в. се говори за поставеното начало на празника в Пловдив през 1851 г. и после в училищата, се споменава един процес на цялостно „духовно будене и еманципация“, който е общ за двата народа и който видимо ще продължава да бъде твърде сериозен проблем в по-нататъшните преговори, както и за македонската общественост.
Макар, както демонстрира журналиста Марян Николовски, участието на българската държава и българските владетели в политиката на християнизация по земите на днешната Република Северна Македония да е посочено и в досегашните македонски учебници, то, както вече се уверихме, видимо провокира изнервеност на запад от Осогово, както сред професионалисти, така и сред обществеността.
Заедно с това, фактът, че за преобладаващата медиевистика в света Самуиловата държава е продължение на българската царска традиция, а от там и на средновековното българско царство, е повече известен на специалисти, а не толкова сред широката публика в Северна Македония.
Какво постигна Северна Македония
Противно на създалата се тези дни представа за някаква „българска победа“ обаче, внимателното вглеждане в текста на препоръките за общо честване на исторически личности демонстрира балансираност и дори успех на македонската страна да наложи някои от своите разбирания.
Наистина не се говори за идентичности от днешна национална перспектива, а солунските братя Кирил и Методий се свързват с „християнската култура и духовност на славянските народи“, което видимо подкопава патоса на елементарните варианти на българския наратив. С „християнската писменост и култура“ се свързва и фигурата на Климент Охридски.
Подчертано е как делото на Кирил и Методий е започнало да се отбелязва после и в „други славянски страни“, както и „техният принос за европейската цивилизация“. В този смисъл не се пропуска как спрямо св. Наум е налице култ след смъртта му „и в съседните страни“, както и сред „част от мюсюлманското население“.
Макар да е посочено за Самуиловата държава как „по-голямата част от съвременната историческа наука я смята за българско царство“, все пак монархът е представен като владетел на „голяма средновековна държава“. То пък отваря вратата за интерпретирането ѝ в Скопие като империя с възможности за релативизиране относно нейния състав на етническа мозайка.
Несъмнен македонски успех е и препоръката в учебниците за античността понятието „български земи“ да се замени с „днешни български земи“ или пък с „територията на съвременна България“, един сериозен проблем, който за съжаление все още се среща и в академичната практика.
Всъщност може би именно тези успехи на македонската страна наложиха парламентарното решение за промяната на името на празника 24 май. Предложението беше направено от ГЕРБ под натиск на ВМРО и националистическата българска псевдонаука и е на практика излизане вън от гореспоменатите съгласувани препоръки. От „Ден на българското образование, култура и славянската писменост“ той бе преименуван в „Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, образование и култура и на славянската литература.“
Дали пък освен общите чествания планирани за 2022 и 2023 г., новият парламент да не се вслуша в препоръките на комисията и да върне старото име на празника, което не правеше българите по-малко българи?
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
