„Талантът и необичайните вокални данни, яркият артистичен темперамент и работоспособност ви изкачиха на върха на естрадния Олимп и ви спечелиха истинска народна слава.
И разбира се, трябва да отбележа особено значимия ви личен принос за развитието на родното музикално изкуство“.
Думите са на руския президент Владимир Путин и датират от 15 април 2019 г. Тогава той поздрави Алла Пугачова за 70-годишния ѝ юбилей.
Само две години и половина по-късно Путин сигурно вече не е толкова признателен на Пугачова. През уикенда звездата на съветската и руска естрада поиска да бъде включена в списъка на лицата, които са обявени за чуждестранни агенти.
„Моля да ме причислите към редовете на чуждестранните агенти на моята любима страна“, написа изпълнителката. Реакцията ѝ беше провокирана от обявяването на мъжа ѝ Максим Галкин за чуждестранен агент.
Него самия тя определи като „честен, порядъчен и искрен човек, истински и неподкупен руски патриот, който желае на родината си процъфтяване, мирен живот, свобода на словото и прекратяване на гибелта на нашите момчета в името на илюзорни цели, които превръщат нашата страна в парий и усложняват живота на нашите граждани“.
От юли за хората, които са определяни по такъв начин, се предвижда отнемане на широк кръг от права като правото на преподавателска дейност или на организиране на обществени прояви.
Новината за това, което написа певицата, се превърна в световна, макар че много други звезди далеч по-отдавна бяха осъдили войната и това не беше предизвикало кой знае какво вълнение. Но Алла Пугачова е нещо друго. Тя не е просто известна.
Това е част от самоидентификацията на онези, които подкрепяха главните цели на войнатаАлексей Арестович
„[Тя] е част от самоидентификацията на онези, които подкрепяха главните цели на войната, обявена от Путин – възстановяване на СССР“, написа съветникът на украинската президентска администрация Алексей Арестович.
Той е първият, който успя да обясни значението на Пугачова в Русия и в целия бивш Източен блок за хората над 40 години.
От „Златния орфей“ до символ на музиката на СССР
Пугачова е родена в Москва през 1949 г., след като „Желязната завеса“ вече се е спуснала над Европа. Още от първи клас започва да се занимава с музика, а по-късно завършва специалност „хорово движение“.
Първата си песен записва през 1965 г., а година по-късно вече тръгва по турнета из Източния блок с групата „Юностъ“. Участва в редица музикални конкурси и записва с няколко групи, но големият ѝ пробив е свързан с България.
През 1975 г. тя печели голямата награда "Златният Орфей" за песента „Арлекино“ на Емил Димитров.
„Дават за първи път Златния Орфей на рускиня. След 20 години тя прероди „Арлекино“ (...) Всички бяха влюбени в Алла. Тя беше много скромна. Беше като французойка с черна рокля“, разказва години по-късно Димитров.
До края на 70-те тя вече е изиграла главна роля и записала музиката към филма „Женщина, которая поёт“ („Жената, която пее“). Твърди се, че филмът е гледан от 55 млн. души. Изданието „Советский Экран“ я обявява за актриса на годината.
В началото на 80-те се появява и хитът, който най-често се свързва с името ѝ – „Миллион алых роз“ ("Милиони алени рози") с композитор Раймонд Паулс и по текст на Андрей Вознесенски.
Славата ѝ е толкова голяма, че не просто ѝ дават най-високите звания и почести в СССР, но и ѝ позволяват да изгради сериозна кариера и на Запад. Най-силно е присъствието ѝ в скандинавските страни.
След разпада на СССР славата ѝ не увяхва и тя остава народна любимка, а в някои класации е обявена за най-известния и за най-обичания руски гражданин. Музикалният критик Артемий Троицки твърди, че съществува следният виц:
Кой е Леонид Брежнев? Дребен политик от ерата на Алла Пугачова
„Кой е Леонид Брежнев? Дребен политик от ерата на Алла Пугачова“.
Тя получава най-големите си държавни отличия от властта в руската държава в последните 10 години. Два „Ордена за заслуги към отечеството“ трета и четвърта степен са ѝ връчени от Владимир Путин и Дмитрий Медведев.
Началото на войната и проблемите с Максим Галкин
В началото на войната Пугачова замина с мъжа си Максим Галкин и двете им деца в Израел. Тя не изразяваше публични мнения за войната, но дори това е „новина“ за медиите. Едни видяха в мълчанието ѝ критика, а други незаинтересованост.
Критиките обаче идваха от Галкин, който също е една от най-популярните фигури в Русия. Той е един от най-известните и гледани комици от края на 90-те до днес.
От 2014 г. до само преди няколко месеца той се изявяваше в държавния „Первий канал“, за което търпи критики от руската опозиция. Преди няколко месеца обаче той спря да работи в телевизията, а от февруари насам на няколко пъти изрази мнения срещу войната и осъди действията на руските войници в Украйна.
В началото на септември говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза за него: „нашите пътища отчетливо се разделиха, той направи много лоши изказвания“.
Така преди дни се стигна и до обявяването на комика за „чуждестранен агент“, а държавата, с която руските власти го свързаха, беше именно Украйна. Още тогава това предизвика остри реакции на други руснаци, известни с опозиционните си възгледи.
Известният руски писател Виктор Шендерович написа, че на него и на комика се е наложило да се опитват да лавират между законите на държавата и възможността да се изказват свободно, а в крайна сметка да замълчат, в случай че не искат държавата да се изправи срещу тях.
„Нито аз, нито Галкин успяхме, Слава Богу! Добре дошъл в клуба [на чуждестранните агенти], Максим. Хайде, ще ти кажа къде дават сладки, имам отстъпка за ветерани“, написа Шендерович.
Даването на статут на чуждестранен агент на Галкин дискредитира не него, а самия статутАббас Галямов, полиголог
„Даването на статут на чуждестранен агент на Галкин дискредитира не толкова него, колкото самия статут. Все пак хората разбират, че Галкин не е „чуждестранен агент“, най-малкото защото не е политик“, написа политологът Аббас Галямов.
Нищо обаче не предизвика толкова смут, колкото думите на Алла.
„Учителят на поколенията – в страната, където се научиха да чувстват“
Ако има нещо, което стана ясно след изказването на Пугачова, то това със сигурност беше, че нейната личност все още привлича вниманието. Това си пролича от десетките коментари на анализатори и водачи на мнение в Русия.
Подкрепящите войната бързо излязоха с тези, че Пугачова вече не е релевантна за никого в Русия. Според тях „новата Русия“ няма нужда нито от нея, нито от Галкин. Двамата са критикувани и за това, че мълчат за „фашисткия режим на Киев“, който подкрепят.
На другия полюс са хората, които застават срещу войната. Те не само определят мнението на Пугачова като едно от най-значимите и влиятелни от февруари насам, но и го поставят в контекста на критиките срещу Кремъл и във връзка с призивите на депутати за оставка на Путин. Някои критикуват Пугачова за това, че не е била още по-остра в оценката си и не е споменавала думите „война“ и „режим“.
Критиката от нея има и допълнителна сила, защото през годините тя е отправяла призиви за това да се гласува за партията на Путин „Единна Русия“.
Свободна Европа потърси за мнение сина на Емил Димитров – Емил. Той каза, че не е докрай запознат със ситуацията около Галкин, както и като цяло с действията на Пугачова. Според него спекулациите и от двете страни са много.
„За съжаление голяма част от нашата преса и част от обществото преиначава нейните думи. В нейния текст никъде не пише, че е срещу специалната военна операция в Украйна. Тя просто не иска да умират невинни хора, говорейки като артист. А това, че иска да бъде приета като чуждестранен агент, според мен лично е някаква нейна заигравка“. Той добави, че нейното значение в Русия не е същото, каквото е било преди години, особено за по-младите.
Според Алексей Арестович обаче именно мнението на Пугачова е един от най-ясните знаци, че режимът на Путин няма бъдеще и че войната в Украйна ще довърши СССР, който „благополучно доживя до 24 февруари".
„Това са десетки милиони хора, вдигани на крака от нейните песни (макар и за минути) и запращани в безпределно високите обертонове на чувствата. Това е учителят на поколенията – в страната, където се научиха да чувстват.
Това е главната антитеза на съветската система и главната теза на доброто, вложено от хората в мрачното, непроветрено, сиво обществоАлексей Арестович
Това е главната антитеза на съветската система и главната теза на доброто, вложено от хората в мрачното, непроветрено, сиво общество.
Хора, които също са живеели, позволявали са си надежди, обичали са, мечтаели са, раждали са деца – вас и внуците си, т.е. вашите деца – под нейната музика. Работили, запридали се в нишка – за вас, бъдещите поколения.
Това е епоха*“, написа Арестович
*Преводът е на Красимир Лозанов от профила му във Фейсбук.
