Наричат ги всякак, но най-рядко с правилния официален израз „войници от руската армия“. Първото необичайно име, с което украинците ги кръстиха, беше „орки“ – същества от митичния свят на Северна Европа, които са смрадливи, лукави, лишени от човешки черти и способни само на смъртоносен бой.
Но дойдоха и други думи: фашисти, рашисти, нацисти, путинисти, терористи, мародери, окупатори, врагове, нашественици, грабители, измет, смрад.
„Тази верига остава отворена, към нея могат да се прибавят и други думи“, казва писателката Албена Стамболова. В езикознанието това се нарича синонимно ветрило или семантична верига.
Стамболова смята, че думите на украинците са задочен отговор на друг езиков феномен, дошъл от Русия. Тя го нарича „идеологическа и езикова мъгла“.
Русия е тази, която от първия момент замени думата „война“ с нищо незначещото „специална военна операция“.
„Това хвърля мъгла върху понятността на това, което става на територията на Украйна. Тази мъгла е като бойно отровно вещество, което задушава възможността нещата да се назоват по категоричен начин“, казва тя.
Стамболова, която прави семиотични и психоаналитични изследвания, твърди, че самите привърженици на Путин са в невъзможност да назоват себе си, нито да отговорят на основните въпроси – кой, какво, как и защо извършва в Украйна. На това място идват думите, с които украинците назовават нападналата ги армия. Макар и да са задочен отговор на „руската понятийна мъгла“, те казват много повече от това просто да обидят руските войници. Посланието е следното: войната е повече от война.
Откъде дойдоха думите
Най-високопоставените украински политици още от първия ден на войната предоставят сводките си, като наричат нападателя „окупатор“ или „враг“. Средният военен състав започна да говори в медиите, като използва думата „орки“. Хората, пострадали от войната, използваха всички останали думи, но в края на март така заговориха и политици.
- „Руските водачи [се държат] като Хитлер, като СС, като фашистите по време на Втората световна война“, каза полският президент Анджей Дуда на 22 март 2022 г.
- „Те знаят, че са нацисти“, каза президентът Володимир Зеленски за турската телевизия Haberturk на 6 април 2022 г.
- „Мислехме, че руските военни трябва да се държат като руски военни. Но те започнаха да се държат като рашисти. Сега има такъв израз. По-рано имаше „фашисти“, а сега – „рашисти“, „орки“, каза секретарят на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Алексей Данилов за украинската редакция на Би Би Си на 15 април 2022
- „Това е смрадлива измет, как да ги нарека вече не знам. Измет“, каза Володимир Зеленски на 23 април 2022.
- „Това е путинизъм, путински фашизъм“, каза един от лидерите на руската опозиция в изгнание Гари Каспаров за Радио Свобода на 25 април 2022 г.
Всяко от тези определения е изречено след някои от най-тежките открития за престъпления на руската армия в Украйна – след обстрела на родилния дом и сриването на театъра в Мариупол, след новините за убитите в Буча, след гледките на сринати градове, след обстрела на Одеса.
Русия: войната не е война
„Войната се води и чрез езика – не по-малко яростно, отколкото на територията на Украйна“, казва Албена Стамболова. Откакто Русия кръсти войната „специална военна операция“ (СВО), стана ясно, че и действията на руските военни ще преминат през „езиково избелване“, смята тя.
За това, че руската лексика преобръща събитията в тяхната противоположност, има достатъчно доказателства – от агресията, представена от Кремъл като „освобождение“, през убийствата в Буча, след които вероятните извършители получиха награди от Путин, до непрекъснатия обстрел по Мариупол, който Русия нарича „гарантиране на хуманитарен коридор“.
Според Стамболова това е същината на едно идеологическо бойно поле – „феномен, познат от времето на Студената война и назован във Франция Langue de bois или „дървен език“. Писателят Джордж Оруел използва този езиков процес в книгата си „1984“, казва тя.
Процесът на похищение на езика започна далеч преди да започне самата война. „Още преди това Русия обяви езикова война, с която отчетливо заяви, че войната не е война“, казва Стамболова.
Украйна: войната е повече от война
Много от украинците, снимани в болници и мазета, след като са загубили близките си, не си довършват изреченията, в които определят действията на руската армия. Най-често думите им са подредени така – те първо наричат руснаците нацисти (терористи, рашисти…), после добавят, че са по-лоши от нацистите, а накрая замлъкват, често пъти след изречението „не знам как да ги нарека“.
Историята се повтаря от Харков до Лвов. Говорят родители на убити деца, бременни жени, загубили мъжете си. Човек би очаквал те да крещят, да сипят обвинения, но повечето от тях говорят с дълги паузи, вмъквайки изречението: „не знам как да го назова“.
„Никоя дума не е достатъчна, за да обясни психотичността на това, което става“, казва Албена Стамболова. Според нея езиковата война е в такава фаза, че означаването все още не може да спре. Тя казва, че причина за това е именно подменената реалност, с която Русия говори за това, което става в Украйна.
„Затова и думите, с които се назовават военните действия и техните извършители, са многобройни и тепърва ще стават повече“, казва тя.
