Това, което днес става с критиците на руските власти, се е случвало преди точно сто години. След болшевишкия преврат от 1917 г. хиляди заминават на Запад и остават предимно в Париж, Прага и Берлин, някои заживяват в София.
Днес емиграцията по политически причини отново е факт, но страните са други – Грузия, Литва и Украйна, в по-малка степен – България, Полша и Черна гора.
Сегашният процес по напускане на Русия е съвсем нов, той започна през пролетта на 2021 г. Оттогава, за по-малко от 10 месеца, от страната са емигрирали над 1500 души, които Кремъл преследва, съобщи Free Russia Foundation. В това число не влизат членовете на техните семейства, нито хората, които ежегодно напускат страната по неполитически причини.
Как се разбира, че е именно политическо бягство
Сред тези 1 500 души са хора от организации, обявени за нежелателни или за чуждестранни агенти. Те са подлагани на внезапни обиски и арести, следени открито от по няколко агенти, принуждавани да си публикуват приходите и разходите в интернет, пребивани по митинги, глобявани за нарушения на репресивното законодателство.
Някои имат образувани дела по Наказателния кодекс, за които разбират чак след внезапния си пореден арест. Част от тези дела са за клевета и са образувани от най-близкото обкръжение на президента Путин.
Преследването на критиците на Кремъл се усили значително след ареста на Алексей Навални през януари 2021. Времето съвпадна и с публикуването на разследвания за стари отравяния на политици, по-рано взимани за нещастни случаи.
От 2012 до днес руското законодателство се ожесточи, с което позволи преследването за лайкове в интернет, за изразяване на мнение за управлението, за отклоняване от кремълския прочит на историята.
Всичко това води до възможността всеки момент да бъдеш арестуван за произволна проява и никога да не успееш да напуснеш местата за лишаване от свобода, затъвайки в безкрайни съдебни процеси, които имат много малко общо с върховенството на закона.
Заминавам „за малко“
Много от новите емигранти заминаха за чужбина, взимайки решението за това часове преди да се качат на самолета, казват те самите в интервюта за медиите Медуза, Дождь („Дъжд“), The Insider, Би Би Си и Радио Свобода. Някои от тях имат апартаменти или вили в други страни, но повечето нямат. Те оставят в Русия имущество, възрастни роднини, домашни любимци и вещи. Някои са отпътували само с ръчен багаж.
До този момент десетки нови емигранти са говорили публично за заминаването си и сред тях няма нито един, който да е казал, че е „заминал завинаги“. Напротив, те единодушно твърдят, че са в чужбина „за малко“ – докато е на власт режимът на Путин.
Уверени са, че краят на този режим е неизбежен и предстои скоро. Един от тях казва, че даже не бърза да си разопакова багажа – пряка аналогия с „бялата емиграция“ отпреди сто години, оставила в емигрантската литература израза „живея върху куфар“. Означава, че човекът живее в перманентна готовност да се върне „у дома“.
Защо в Грузия, а не във Франция например
Емигриращите биха могли да изберат и Западна Европа, но COVID-19 пречи на това – в Русия се поставят само местни ваксини, а те не са признати на територията на ЕС.
Пречи и изискването да имаш виза за страна от ЕС. В момента най-желана дестинация за туризъм е Турция – за там хем не трябват визи, хем вече е позволено да се ваксинират чужденци с Пфайзер без предварително запазен час.
В началото на годината социалните мрежи се напълниха със съвети към хората, желаещи да емигрират – първо да отидат в Турция като туристи и да се ваксинират с приеманата в ЕС ваксина. Ако нямат виза, на място в Турция да я поискат за желаната европейска държава.
Тези, които имат най-голяма свобода, са хората, ваксинирани в чужбина и притежаващи документ за престой в страна на ЕС. С тази комбинация разполагат единици.
Допълнително усложнение със заминаването са санитарните мерки. В момента от Русия не може да се излезе през сухопътна граница. Отворени са само летищата. Това затруднява хората извън Москва и Петербург, защото полетите за чужбина не са така редовни.
Както казва един от заминалите, необходимостта да напуснеш страната обикновено възниква за минути и нямаш време "да си помислиш". А при толкова логистични ограничения, човек трябва да е имал ясен план в главата си как да действа в случай на нужда. От интервютата става ясно, че повечето емигрирали са имали такъв план и са били наясно, че ще дойде момент, в който да го приложат на практика.
Екипът на Навални
Алексей Навални, който е най-известният опозиционер в Русия, в момента е в трудов лагер, след като през август 2020 г. беше отровен с Новичок. Основната част от екипа му в момента е „евакуирана“ – това е изразът, който се използва вместо „емиграция“.
Навални беше свързан с две организации, които вече не съществуват – Фондът за борба с корупцията (ФБК) и „Щабовете на Навални“. По данни на Би Би Си в първата са работили около 30 души, а във втората – около 180. Други 15 са били ангажирани със снимачния процес на „Навални Live“.
Сред тези, които не са вече в Русия, са Любов Собол, юристката, която не беше допусната до участие в изборите, и Георгий Албуров, който ръководи отдела за разследвания на ФБК. Руските медии, близки до Кремъл, твърдят, че и двамата са в Литва, където отпреди 2021 г. са също и ръководителят на „Щабовете на Навални“ Леонид Волков, както и директорът на ФБК Иван Жданов.
Всички изброени имат по повече от две присъди, над 5 ареста и най-малко по две висящи дела. Докато те са в чужбина, се провеждат редовни обиски у родителите на Волков, а срещу бащата на Жданов се води наказателно дело. Тормозът над близките е основен аргумент за по-неизвестните хора в екипа за това да не емигрират.
В Литва е и координаторът на щабовете в Иркутск Сергей Беспалов.
В Грузия са водещата на „Навални live“ Елизавета Любавина, координаторката в Петербург Ирина Фатянова, координаторът в Чебоксари Семьон Кочкин. Редакторката Александра Шапалина е в Украйна, координаторката в Калининград Мария Петухова е в Полша.
В чужбина, но без данни за конкретната държава, вече са монтажистът Виталий Колесников, координаторката в Краснодар Анастасия Панченко, координаторката в Тамбов Диана Рудакова, координаторът в Курган Алексей Шварц, както и Мария Певчих, която е изпълнителен продуцент на документалния филм „Навални“, чиято премиера предстои по HBO.
На неизвестно място в чужбина живее и Владимир Милов, който преди да работи в „Щабовете на Навални“ е съавтор на разследванията на корупцията по време на първите 10 години от управлението на Путин. Разследването завършва с доклад и с призив към САЩ и ЕС да наложат санкции на руските политици. То е правено заедно с убития вече Борис Немцов и Владимир Кара-Мурза – младши, срещу когото има опит за отравяне.
Журналистите
Изданието The Insider, което получи Европейската медийна награда за разследването си за отравянето на семейство Скрипал в Лондон, също е обявено за „чуждестранен агент“. Създателят на сайта Роман Доброхотов напусна Русия през 2021 и най-вероятно живее в Латвия, където е и редакцията на The Insider. Изданието беше правило разследвания за отравянето на Алексей Навални и на опозиционера Владимир Кара-Мурза. То е известно на широката публика с редовните си проверки на фалшиви новини.
Друго издание, което продължава да излиза благодарение на регистрацията си в Латвия, е „Важни истории“. Но един от създателите му Роман Анин вече не живее в Русия. Той беше разследвал компанията Роснефт.
По-тежко пострада сайтът Проект. Той беше затворен от двамата си създатели Роман Баданин и Михаил Рубин ден след като руските власти обявиха медията за чуждестранен агент. Двамата вече живеят в чужбина и казват, че полагат усилия да „евакуират“ останалата част от екипа.
Сайтът на „Проект“ е все още достъпен, но от него са изтрити всички имена на журналисти, а статиите са подписани със задна дата като „Екип на Проект“.
Баданин има шест награди за разследване. Сред темите му са ролята на тайните служби в работата на руските банки, тайната биография на чеченския лидер Рамзан Кадиров, ролята на Евгений Пригожин за руската пропаганда в Африка.
Рубин е автор на най-малко две известни разследвания – за бизнес империята на непознатия Иля Трабер от Петербург и за ролята на санкционирания от САЩ Алексей Громов в налагането на руската пропаганда.
Активисти и интелектуалци
На 30 декември 2021 руските власти добавиха в списъка на медиите чуждестранни агенти и трима души, които не са журналисти и не притежават медии. Сред тях са писателят сатирик Виктор Шендерович, който замина при дъщеря си в Полша, а оттам смята да отиде в Израел, както и галеристът и мениджър на съвременни художници Марат Гелман, който остава да живее във вилата си в Черна гора.
И двамата казват, че са принудени да останат в чужбина. Срещу Шендерович има и висящо наказателно дело, заведено от човек от обкръжението на Путин. "Аз съм московско момче, на което шепа негодници пречат да живее в родния си град. Принуден съм да замина, но азбуката си е с мен", каза Шендерович в интервю за "Дъжд".
Адвокат Евгений Смирнов от групата на правозащитните адвокати Команда 29 („Отбор 29“) вече живее в Грузия заедно с неизвестен брой свои колеги. Самата Команда 29 изтри сайта си, заедно с целия му архив и каза, че се разпуска. Адвокати на групата бяха гледали някои от шумните правозащитни дела в Русия.
Смирнов твърди, че организацията е била подготвена с протокол за действие, ако внезапно се наложи емиграция. Всички са били информирани за държавите, за които могат да заминат в случай на нужда според визовия режим и мерките срещу COVID-19.
Съоснователят на руската мрежа ЛГБТ Игор Кочетков замина за непосочена от него страна, след като стана обект на проверки и изисквания като човек, ръководещ организация - „чуждестранен агент“.
Владимир Жилински, който е координатор на „Глас“ – неправителствената организация, която следи за честността на изборния процес – вече е в Грузия, където в момента се създава ядро на новата емиграция. Той твърди, че е бил подготвен с логистиката за момента, в който му се наложи да замине. Продал е ценните си вещи в интернет, прехвърлил е парите в надеждна банка и е пакетирал вещите си за изпращане с транспортна фирма, за да може да се качи на самолета "с кредитната карта като единствен багаж".
