"Душата на един музикант никога не почива. Имам ли някаква болка, хващам кларнета, свиря си и си изревавам мъката.“ Думи на един човек, за когото музиката е начин на живот. Музика, призната по цял свят.
Малко след като навърши 70-години, виртуозът на кларинета и сватбената музика Иво Папазов-Ибряма спечели голямата награда на международния фестивал за уърлд и електронна музика WOMEX 2022 Artist Award. Призът се връчва от 1999 г. за изключителни постижения в музиката в световен мащаб, музикално съвършенство, социална значимост, въздействие и цялостно значение.
Папазов е отличен заради неподражаемия си стил - в музиката му турски, гръцки, балкански и ромски ритми се преплитат с елементи от джаза и рока.
По време на заключителната церемония на фестивала, която ще се състои на 23 октомври, световноизвестният изпълнител и неговият оркестър ще изнесат концерт в 125-годишната сграда на общинския театър "Сао Луиш" в Лисабон, Португалия.
Само преди дни - на "Аполония" в Созопол, той получи голямата награда - „Аполон Токсофорос”, която се дава от фондация „Аполония” ежегодно от 1999 г. насам. Музикантът отпразнува юбилея си с концерт.
Когато единствената ти детска играчка е кларинет
Ибрям Хапазов, както е истинското му име, е роден на 16 февруари 1952 г. в Кърджали. В семейство на потомствени музиканти от Дедеагач - зурнаджии и кларинетисти от ромско-турски произход. Казват, че баща му е първият кларинетист на Тракия, а дядо му Мехмед - майстор на зурната.
Самият той започва да свири още на 7 години - първо на акордеон, а после на кларинет. От дете свири на сватби заедно с баща си и братята си.
"Братята ми свирят на саксофон и ударни инструменти. Като деца си бяхме спретнали биг бенд, много харесвах още тогава джаза и подражавах на Вили Казасян", каза преди години в интервю за в. "Преса" Папазов.
"Баща ми обаче не даваше да пипам кларинета му, опасяваше се, че имам слабички дробове. Вардеше ме и затова ми купи акордеон и с него няколко години ходих да свиря в читалищната школа. Тайно обаче се научих да свиря на зурна, дядовия инструмент. Трябва да съм бил 7-8-годишен, когато татко разбра за мерака ми и махна с ръка - каквото ми било писано. Тогава стъпих и за пръв път на сватбарски подиум. С нищо друго не съм си играл като дете освен с кларинет“, разказа още той.
След като показва завидни умения, го изпращат в музикално училище, където се учи от известния тогава кларинетист Петър Филипов. 13-годишен вече е на заплата като оркестрант в местния ресторант „Москва“.
По-късно учи задочно в строителния техникум в Кърджали и го завършва по съкратената процедура, за да може да свири по сватби.
„С нищо на света не бих заменил тръпката да свиря на сватба! В сватбата е истината. Тя е цял университет. Тя се равнява на 10 концерта“, казва след години той.
Иска да запише задочно и в Музикалната академия, но точно тогава закриват този курс. През 1974 г., когато е едва на 22 години, създава и оркестър "Тракия", с който става известен.
По време на Възродителният процес, когато е принуден да смени името си - е арестуван, защото свири популярна турска песен. Годината е 1982.
"Свирехме на сватба в Хасково, на второто денонощие домакинът помоли за това парче и ние от немай-къде го изпълнихме. На другата заран ни задържаха в милицията. Тогава тези мелодии бяха забранени. Явно докато другите са се веселили, някой е слухтял. Разминахме се с пращане в „Белене“, обаче ни лепнаха по една присъда за дребно хулиганство", спомня си Ибряма.
Така, в края на 80-те, той става един от музикантите, които олицетворяват студентските и интелектуални среди в борбата им за свобода на словото по време на комунистическия режим.
От Кърджали до световната сцена
Папазов се сближава с големия джаз музикант Милчо Левиев, с когото свирят заедно. Той го свързва с известния американски продуцент Джо Бойд, който работи с велики музиканти като "Пинк Флойд". Той идва в България за да го чуе и това отваря вратите на кларинетиста към световната сцена.
„Най-сериозният човек, който застана зад мен, беше Джо Бойд. Това е човекът, който изигра най-голямата роля в живота ми", казва Ибряма.
За пръв път свири в чужбина през 1988-а, като след концерт в Москва получава покана за 45-дневно турне в САЩ. Успява да подпише и договор с британския лейбъл Hannibal Records, с който издава два албума със смесица от джаз, тракийска народна и циганска и турска музика.
Малко след като издава първия си албум - "Пътуването на Орфей", през 1989 г. получава предложение да емигрира в Канада. Но той отказва. Две години по-късно вторият му албум "Балканология" влиза в международните музикални класации. Неговият "Оркестър за сватби" получава предложения за концерти по целия свят. Работи с eдни от най-добрите джазмени като Джони Грифин, Хектор Зазу, Окай Тениз, Глен Велез, Кепа Юнкера, Арилд Андерсен, Калман Балок,.
Колегите му го наричат Слънцето на кларинета. The Guardian, The Washington Post и The New York Times пишат за него. Изключителният му талант за кратко време му донася славата на ненадминат майстор на кларинета и го превръща в „некоронован цар на сватбарската музика”.
„Никога не зная предварително какво ще свиря. Импровизирам“, казва музикантът, който има над 10 албума, но не иска да ги брои.
През 2005 г. печели наградата на слушателите в престижната класация World Music Audience Award на британското BBC Radio 3 с албума си "Fairground" ("Панаир"). Негови съперници са музиканти като Бьорк, Ojos de Brujo и Бебел Джилберто. Тогава поучава писмо с подписите на 150 свои фенове, които нямат компютър, за да гласуват за него.
"Бях трогнат от жеста на тези мъже и жени. Дай Боже на всеки музикант такова признание", казва Папазов.
Отличието му е връчено от Джо Бойд, който вече е негов дългогодишен приятел и продуцент.
"Посвещавам наградата на всички свои сънародници", казва тогава Ибряма със статуетката в ръце.
Същата година той става лице на България за първия рекламен клип на страната, който е излъчен по Euronews, мелодията, която звучи, е негова - "Носталгия".
"Сърце, затиснато от омразата, няма как да се отвори за музиката“, казва Иво Папазов-Ибряма.
