Сърбия и Косово постигнаха споразумение за свободно пътуване на своите граждани само с национални лични документи. Това съобщи в събота вечерта върховният представител на Европейския съюз (ЕС) по външна политика Жозеп Борел.
“Имаме сделка”, написа Борел в Туитър на 27 август. “Това е европейско решение. Поздравяваме и двамата лидери за решението и показаното лидерство.”
Спорът за личните документи в продължение на години предизвикваше напрежение между двете страни. Какво предвижда сделката и защо беше трудно да се стигне до нея?
Какво предвижда сделката
Постигнатото в събота споразумение предвижда гражданите на двете страни да могат да минават сръбско-косовската граница само с лична карта. Досега Белград изискваше допълнителни документи от гражданите на Косово, а Прищина обяви план да въведе подобни документи за хората със сръбско гражданство.
Сега Сърбия се съгласи да спре да изисква такива документи, а Косово прие да не въвежда допълнителни изисквания.
“Косовските сърби, както и всички други граждани ще могат да пътуват свободно между Косово и Сърбия само с лични карти”, съобщи Жозеп Борел.
Премиерът на Косово Албин Курти написа във Фейсбук, че гражданите на Косово “с документи за самоличност, издадени от нашата страна, ще могат да пресичат границата със Сърбия на всички гранични пунктове без препятствия, тежести и забавяния”.
“Същото ще се отнася за обратния случай - влизане в Косово с лични документи, издадени от сръбските власти”, добав Курти.
Как се стигна до споразумението
Споразумението между Сърбия и Косово беше постигнато след като специалният пратеник на САЩ за Западните Балкани Габриел Ескобар и специалният представител на ЕС по диалога между Прищина и Белград Мирослав Лайчак посетиха двете столици. Те се срещнаха първо с косовският премиер Албин Курти и представители на сръбската общност в Косово, а след това с президента на Сърбия Александър Вучич.
Сделката е отстъпка от страна на Вучич, който досега е отказвал да приеме влизане в Сърбия на косовски граждани само с техните издадени от Прищина лични документи заради опасения, че това може да се смята за признаване на косовските лични документи и по този начин като стъпка към признаване на независимостта на страната.
Белград на признава Косово за независима държава. На същата позиция са Русия, Китай и пет държави от ЕС. Белград обвинява Прищина, че не спазва правата на етническите сърби, които останаха на територията на Косово след отделянето му от Сърбия. Те са около 5% от косовското населени от 1,8 млн. души.
През последните години ЕС посредничи в преговорите между Косово и Сърбия за нормализиране на отношенията, опитвайки се да даде тласък на усилията им за присъединяване към блока.
Кои спорове остават нерешени
Напрежението между Косово и Сърбия ескалира отново в края на миналия месец, когато Прищина обяви, че сръбските документи за самоличност и регистрационните номера на превозните средства вече няма да бъдат валидни на територията на Косово.
Етническите сърбите в Косово, които живеят предимно в северната част на страната, реагираха остро - имаше блокади по пътищата и престрелки. Прищина отложи прилагането на мярката за 1 септември.
В своето изявление от събота Жозеп Борел каза, че проблемът с регистрационните табели на колите все още не е решен и призова двете страни да постигнат компромис.
Етническите сърби в северната част на Косово използват регистрационни табели, издадени от сръбски институции след войната през 1999 г. Правителството в Косово смята табелите за незаконни, но досега ги допускаше в четири северни общини със сръбско мнозинство.
